Защо никой не видя навреме катастрофата на „Креди Сюис“

Координираните усилия за спасяване на банките от фалит са нож с две остриета. От една страна подобни акции внасят успокоение и известна сигурност, но от друга - са ясен сигнал за това, че има „пожар“.

За да потуши пламтящия пожар, бе постигнато споразумение „Креди Сюис“, да бъде поета от по-големия си конкурент „Ю Би Ес“ за цена от около 3 млрд. швейцарски франка.

Гаранция за 200 млрд. франка

Целта е чрез сливането на двете банки да се предотврати по-нататъшна несигурност на финансовите пазари. Сделката е обезпечена с множество мерки за подкрепа - Швейцарската централна банка предостави

гаранции за ликвидност в размер на не по-малко от 200 млрд. франка, правителството - за загуби в размер на 9 млрд. франка,

а купувачът ще носи отговорност за евентуални загуби в размер до 5 млрд. франка. Централните банки по света приветстваха тези мерки.

Председателите на ЕЦБ Кристин Лагард и на ФЕД Джером Пауъл похвалиха властите в Берн и останалите страни в споразумението за решителните действия. Шефката на ЕЦБ и американският ѝ колега смятат, че банковата среда в техните региони е устойчива, а кредитните институции от двете страни на Атлантическия океан разполагат с достатъчно капитал и ликвидност.

Спешна акция

За пореден път централните банки са в центъра на спешна спасителна акция. Американският Федерален резерв и правителството във Вашингтон реагираха незабавно, за да успокоят ситуацията след фалита на „Силикон Вели банк“. Мащабните гаранции за ликвидност в размер на над 200 млрд. франка, предоставени от Швейцарската централна банка, също преследват подобна цел. През последните години „Креди Сюис“ привличаше внимание най-вече заради лошото си управление и многобройните скандали.

Стойността на нейните акции се срина, а клиентите изтеглиха огромни капитали.

Само през миналата година отливът на средства възлизаше на 123 млрд. швейцарски франка. След банкрута на „Силикон Вели банк“ този процес се ускори, а напоследък всекидневно изтичаха по близо 11 млрд. швейцарски франка, пише Дойче веле.

Скандални бонуси

АРД разкрива обаче и един скандален факт, позовавайки се на статия на швейцарския вестник „Тагесанцайгер“ - от 2013 г. насам топ мениджмънтът на банката е получил 32 млрд. франка под формата на бонуси. Същевременно за същия период „Креди Сюис“ е реализирала загуба от 3,2 млрд. франка. Спешните действия на централните банкери, властите и банковите ръководства през уикенда целяха да се намери решение преди откриването на борсовата търговия в Азия. „Креди Сюис“ е сред 30-те финансови институции в света, които се смятат за "системно важни“ – те са прекалено големи, за да им бъде позволено да фалират. Ако беше оставена без подкрепа, закъсалата швейцарска банка навярно би потопила световния банков и финансов сектор в нова криза.

Спешното поглъщане на "Креди Сюис" от „Ю Би Ес“ е и най-голямото банково сливане след банковата и финансова криза от периода след 2007-2008 година.

Като следствие от нея цялата световна икономика изпадна в една от най-тежките си кризи.

Нетрайно решение?

Сливането между "Креди Сюис" и „Ю Би Ес“ обаче създава банков колос с монополно положение в много пазарни сфери в Швейцария. "Кризата през 2008 г. всъщност ни научи, че не трябва да имаме прекалено големи банки.

С това сливане на две банки, които и преди бяха системно важни, получаваме още по-голям играч.

Това решение не е трайно и само задълбочава проблема с прекалено големите банки“, коментира Герхард Шик от гражданското движение „Finanzwende“.

„Катастрофата на „Креди Сюис“ не е просто историята на една нестабилна швейцарска банка“, коментира АРД. „Нейният залез разклаща и традиционното самовъзприятие на Швейцария като либерален икономически гарант за стабилност и сигурност.“