Защо през зимата ни мъчи зверски глад

Цял ден сте под напрежение на работа, съвсем малко се движите, за да се приберете. Вкъщи си имате достатъчно ангажименти, заради които късно лягате и рано ставате. Тогава не се чудете, че много храна ви се иска да изяждате. Този начин на живот води до лептинова резистентност.

Симптомите за нея са усещане за глад, което не отминава, макар че много храна сте изяли; засилен апетит късно вечер, и то за сладко; увеличаване на теглото за сметка на мастна тъкан (при жените обикновено се трупат опасните висцерални мазнини около вътрешните органи в средата на тялото); трудно сваляне на излишните мазнини дори с правилно избрана диета; нарушен сън през нощта и отпадналост през деня.

Грелинът е т.нар. хормон на глада. Той е краткосрочен – произвежда го стомахът, когато е празен. Хормонът преминава в кръвта, отива до мозъка и сигнализира, че човек трябва да яде. Лептинът е т.нар. хормон на ситостта и е дългосрочен регулатор на апетита. Той се произвежда от мастната тъкан, влиза в кръвоносната система и се придвижва до хипоталамуса. Там дава знак, че в тялото вече има запазени достатъчно мазнини, и помага за по-добър метаболизъм.

Лептинът сигнализира на мозъка, че сте се наяли, и потиска апетита. Ако нивото му е ниско, човек не се усеща как се тъпче, наддава на тегло и обърква метаболизма си, което пък води до още здравословни проблеми. С изследвания е доказано, че върху производството на лептин най-силно влияят

стресът, физическата активност и сънят. Висок стрес и малко движение намаляват хормона. Липсата на достатъчно сън го сваля още повече. При хората, които спят по 5 часа през нощта, лептинът е с 15,5% по-нисък, отколкото при онези, които спят по 8 часа.

Когато тези фактори са постоянни, трайно потискат секрецията на хормона и водят до резистентност – забавят сигналите за ситост към мозъка по време на хранене. Когато пък стигнат, той не реагира правилно на тях и не дава команда човек да спре да яде. По блуждаещия нерв, който осъществява връзката между мозъка и храносмилателната система, текат сигнали, стимулиращи апетита и стремежа към зареждане на депата с още мазнини. Резултатът е, че мозъкът гладува, а тялото тлъстее.

Двата хормона са в деликатен баланс – лептинът намалява секрецията на грелина и предотвратява стимулирането на апетита. Но не е само това ефектът, защото едно от действията на грелина е да регулира нивата на кръвната захар чрез намалена секреция на инсулин. Лептиновата резистентност е подобна на инсулиновата резистентност (секретираният от панкреаса инсулин не се използва ефикасно от организма, което води до диабет тип 2) – те споделят общи сигнални пътища. И двата вида резистентност се срещат заедно при хора със затлъстяване, обясняват медиците.

Те съветват да не подценявате риска от лептиновата резистентност и да правите всичко възможно, за да въздействате върху факторите, определящи производството на хормона – т.е. да се стараете да намалите стреса, да увеличите физическата активност и времето за нощен сън.

Универсална препоръка е и да ядете по малко, но често – така се засилва лептиновата чувствителност, защото тренирате мозъка. Това е още по-важно сега, защото заради по-ниските температури и по-малкото светлина зимата предизвиква хормонални промени. Грелинът се повишава, а лептинът спада. Това кара хората да ядат повече. Проучвания показват, че средно се качва около 1 кг през по-студените месеци.

Един от лесните начини за регулиране на баланса грелин – лептин е храната да се овкусява с умерено люти подправки като пипер или джинджифил. В лютите чушки има капсаицин – съединение, което потиска глада и ускорява метаболизма, като активира производство на топлина в тялото.