Защо Турция иска да влезе в БРИКС?

Защо Турция реши да кандидатства за членство в БРИКС? Дали това е знак, че страната се отдалечава от ЕС? Или пък е част от някаква стратегия за оказване на натиск върху Европа?

Турция официално реши да се кандидатира за член на БРИКС - икономически съюз, съставен първоначално от Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР, но до голяма степен доминиран от Москва и Пекин.

Руският президент Владимир Путин обяви, че "напълно подкрепя" Турция да стане част от БРИКС. Това би изместило Анкара от пътя ѝ към Европейския съюз.

ЕС очаква кандидатите да споделят ценностите на съюза

Турция може сама да решава в какви международни партньорства да участва, но ЕС очаква страните, които кандидатстват за членство, да споделят ценностите на съюза, казва Петер Стано - говорител на дипломатическия отдел на ЕС. Става дума за интересите и ценностите, както и за стратегическата ориентация на държавите, каза той.

Според някои желанието на Турция да се присъедини към БРИКС идва в отговор на забавянето в преговорите за присъединяването на Анкара към Европейския съюз. "Напоследък наблюдаваме подновен интерес от страна на турското правителство за съживяване на процеса на присъединяване към ЕС", отбелязва Стано в изявлението за 2023 година.

"Това няма да се случи заради геополитически договорки,

а само когато турските власти покажат реален интерес да спрат продължаващото отстъпление от основните свободи и върховенството на закона в страната."

Процесът на присъединяване на Турция към ЕС започна през 2005, но през 2018 застина заради няколко проблема, включително опасенията на ЕС относно ограничаването на свободата на медиите, контрола на изпълнителната власт върху съдебната и недостатъчния граждански надзор над турските сили за сигурност, припомня Дойче веле.

Стъпките на Турция към БРИКС - знак за разочарование от ЕС?

Йозгюр Юнлюхисарчъклъ, експерт по Турция в американската неправителствена организация "Германски фонд Маршал", добави, че интересът на Турция към БРИКС е израз на недоволство от ЕС - не само заради протакането на процеса на присъединяване, но и заради това, че не е постигнат напредък по модернизацията на митническото или търговското споразумение, нито по пътната карта за либерализиране на визовия режим за турските граждани.

БРИКС е удвоила членовете си от създаването си преди 15 години. Някои от тях са Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства (ОАЕ). В момента са подадени и кандидатури от други около 20 държави, включително Турция. Целта на членовете не е обща политика за сигурност или външна политика, а сътрудничество в областта на търговията и икономическата експанзия. Страните от БРИКС искат също така да осигурят това, което смятат за политически противовес на международните институции, доминирани от САЩ и Европа.

Планът на Турция може да има обратен ефект

Турските експерти смятат, че опитите на Ердоган да насочи страната към БРИКС, може да имат за цел да му спечелят лостове, които да използва в преговорите за присъединяване към ЕС. Според Аслъ Айдънташбаш от Института "Брукингс"

присъединителният процес на Турция "отдавна е в кома"

и турските политици може да се опитват да го съживят или пък просто да смятат, че нямат какво да губят от потенциалното присъединяване към БРИКС.

Юнлюхисарчъклъ посочва, че турската стратегия може да има обратен ефект, тъй като влизането на Анкара в БРИКС може да накара държавите от ЕС да се отнасят с подозрение към Турция. "Ако Турция стане член на БРИКС, нейната надеждност в рамките на трансатлантическия алианс ще намалее още повече", казва той.

Турция: нужен съюзник, но без доверие

Турските външнополитически решения и политика на сигурност вече накърниха имиджа на страната в западните столици. Анкара отказа да подкрепи санкциите срещу Русия и се превърна в основен купувач на руски суров петрол. Освен това Турция подкрепя Хамас, войнстващата ислямистка палестинска групировка, която извърши терористични нападения срещу Израел на 7 октомври и е класифицирана като терористична от ЕС, САЩ и други.

Съединените щати и други съюзници от НАТО бяха раздразнени от закупуването от Турция на зенитно-ракетни системи S400 от Русия през 2017 и отново през 2022, когато Турция задържа с две години членството на Швеция и Финландия в НАТО, преди в крайна сметка да се откаже от ветото си тази година.

Въпреки това стратегическото разположение на Турция между Запада и Изтока

я прави изключително важна за мисиите на НАТО и САЩ в региона,

а през 2016 страната сключи споразумение с ЕС, което позволява връщането на някои нелегални мигранти, влезли в Общността през Турция.

Въпреки ролята на страната в тези международни кризи, недоверието между Турция и нейните съюзници остава голямо. Турските експерти смятат, че има известен смисъл в балансирането на външната политика на страна, която се простира между Запада и Изтока. "Няма съмнение, че отношенията с ЕС са безкрайно по-важни, но Ердоган наистина вярва, че може да противопостави Запада на незападните държави", допълва Айдънташбаш.