Жители на Ибиса живеят в колите си заради скъпи жилища

На испанския остров безработица няма, но главоломният ръст на туристите вдигнал цените на наемите до небесата и местните не могат да си позволят квартири

Новини
20:47 - 07 Април 2024
33980
Жители на Ибиса живеят в колите си заради скъпи жилища

Сезар Небрера си налива чаша кафе, което е сварил на печка на капака на колата си. Старата зелена Kia се намира под сянката на рожков край главния път близо до град Ибиса, пише Investor като цитира статия на ВВС.

„Липсват ми основни неща, които правят живота удобен, като да мога да се изправя в собствения си дом, да мога да готвя като хората или дори да отворя чекмеджето и да извадя чорапи“, казва той. „Това са неща, които липсват, когато живееш в кола“

Автомобилът Kia на Сезар е неговият дом през последните три години. Той работи като шеф-готвач, но разходите за наеми на испанския остров Ибиса нарастват главоломно и той не може да си позволи да живее в апартамент.

„На Ибиса жилищата са много скъпи и става все по-скъпо“, казва той. „И разходите за наем са в пълен разрез с доходите. Затова този живот е алтернатива. Не е удобно, но ми позволява да продължа да живея на острова“, допълва Сезар.

Ибиса е един от четирите основни средиземноморски острова, които съставляват Балеарските острови. Другите са Майорка, Менорка и Форментера.

Много местни работещи хора на Ибиса живеят в също толкова нелеки условия заради високите цени на наемите. Миналата година IGC, представителен орган на гражданската гвардия, съобщи, че „трима-четирима“ негови служители живеят в коли на острова.

Други местни жители живеят в палатки или в изключително скромни споделени жилища.

За собствениците на имоти може да е по-доходоносно да отдават апартаменти под наем на многобройните туристи на Ибиса.

Даниел Гранда, говорител на Синдиката на наемателите на Ибиса и Форментера, организация, която представлява местните наематели, казва, че това положение става обичайно. 
 

„Много хора се озовават в крайно бедно положение и започваме да наблюдаваме оформянето на бедни квартали на острова“, казва той. „Без възможността да намерят подслон, който ни позволява да живеем нормално, тези от нас, които живеят на острова, имат усещането, че сме изтласквани от него“, допълва Гранда.

Високите наеми и кризата през последно време с разходите за живот спират много испанци да си купуват имот, създавайки ръст на търсенето на жилища под наем, което тласка нагоре цените на наемите. На Балеарските острови те са нараснали средно с 18% само през миналата година спрямо среден ръст от 12% на национално ниво.

Но статутът на Ибиса на туристически център, разположен на относително малка територия, е подсилил това явление на острова, водейки до много по-резки ръстове, в някои случаи до 40% или 50% само през миналата година.

Исабел Мария Перес, която търсела достъпно жилище на острова, казва, че единична стая струва между 700 евро и 1000 евро на месец, а скромен апартамент се предлага за около 1500 евро.

Исабел, която работи като касиерка в супермаркет, и партньорът ѝ, който работи в петзвезден хотел, трябвало да се изнесат от апартамента си под наем, когато той бил продаден. Оттогава те живеят със свекървата на Исабел, която идва от централната испанска област Кастила Ла Манча. Тя казва, че сега със семейството ѝ обмислят да се върнат в континенталната част само заради жилищното положение.

„Проблемът в други части на Испания е, че няма много работа. Тук има колкото си искате работа, но няма място за живеене“, отбелязва Исабел.

Безработицата в град Ибиса, главния град на острова, е малко под 5% спрямо 8% в Мадрид или 19% в столицата на Андалусия Севиля.

С население от едва 160 хил. души Ибиса е приела близо четири милиона туристи миналата година, което е нов рекорд, и 84% от икономическата му дейност е свързана с туризма, съобщават местните власти. Макар че хотелите, ресторантите и клубовете предлагат изобилие от работни места, голяма част от жилищата са налични само за краткосрочно отдаване под наем на туристи и местните работещи хора са изключени от пазара.

Консервативното регионално правителство на Балеарските острови, което дойде на власт миналата година, избра да не въвежда жилищния закон, одобрен от испанското правителство в Мадрид, който предвижда въвеждането на таван върху наемите в райони на страната, където те са нараснали.

Вместо това местните власти отдават жилищния проблем основно на собственици на жилища в квартали на Ибиса, които нарушават закона, като предлагат имотите си за краткосрочен наем, когато местните закони предвиждат, че те трябва да отдават жилищата си под наем най-малко за шест месеца. Местното правителство твърди, че от 2019 г. е наложило глоби за около 4 млн. евро, свързани с незаконна дейност в туристическия сектор.

„Проблемът е, че печелите много повече пари, като отдавате за дни или седмици, отколкото ако отдавате според закона“, казва Хуан Мигел Коста, ръководител на туризма в Ибиса.

Регионалните и общинските власти трябва да работят заедно, „за да атакуват идеята за безнаказаност, която съществува на острова – според нея е много лесно да предложите апартамент за туризъм незаконно в жилищна сграда или да предложите имот като ваканционно жилище без ваканционен лиценз“, отбелязва Коста.

Той отдава ръста на наемите и на факта, че много жилища остават неизползвани през цялата година заради притеснения на собствениците от възможно незаконно настаняване. Това ограничава допълнително предлагането на жилища за местните работещи хора.

Иронията в жилищната криза на Ибиса е, че сега тя заплашва да подкопае същата тази туристическа индустрия, която е толкова широко обвинявана, че е причинила ръстовете на наемите.

„Всеки, който живее тук, продължава да повтаря едно и също нещо – нещо трябва да се даде, защото цените продължават да растат“, казва Джордж Макблейн, оперативен директор на дискотеката и ресторант O Beach, която наема служители от острова, континентална Испания и чужбина.

„Заплатите, разбира се, растат малко, но недостатъчно. Имам приятели тук и техните наеми са се увеличили двойно в рамките на година. И ако това продължи, ще видим как – това вече се случва, работещите хора, които идват на острова, ще изберат друго място“, допълва Макблейн.