Зложелатели два пъти  тровят Петър Димков  

Великият лечител Петър Димков два пъти се спасява от отрова, дадена му от зложелатели. Завистниците и злобарите вгорчават живота му десетилетия наред. Към тях се прибавя и дългогодишното преследване на комунистическата власт, която не позволява на Димков да помага на хората чрез неговата ирисова диагностика и народни рецепти с билки.

Едва след като помага на Людмила Живкова идва официално писмо от баща й Тодор Живков, с което на Петър Димков е разрешено да практикува. Лечителят признава пред една от своите пациентки, че му е давана отрова, но благодарение на знанията и уменията си успява да се опази и да елиминира действието на смъртоносната течност.

В спомените си Радка Левордашка разказва: „Ама той бил страхотен събеседник! Главата му пълна със събития, няма никаква склероза, а беше на 95 години! Като почна да ни говори от Фердинандовото време, когато е бил младши военен, та свършихме с Живковото, на което ние бяхме свидетели. Помнеше имената на всички с дати, къде какво е станало. Много се смяхме, накара ни и ние да си припомним някои събития. Създаде се една весела атмосфера. Димков каза: „Абе, младежи, много ме развеселихте днеска”.

Обърна се към мене и каза: „Виж какво, сестричко, синчето ти няма да разбере как ще го накарам да ми разреши да му прегледам очите с лупата. Това е много важно за мен. Чрез нея аз виждам състоянието на целия организъм. На мене два пъти ми дават отрова и аз се спасявам, защото знам какво да взема и как да се спася. Сега отивам до Пловдив в една вила на мой приятел. Никой няма да знае къде ще бъда и кога ще отида”. Мене нещо като че ме бодна в сърцето. Казвам му: „О, брат Димков, моля Ви, недейте отива, Вие сте в Сатурнова дупка, щом сте пред рожден ден. Моля Ви, недейте отива”.

От думите на жената става ясно, че разговорът между двамата се случва в навечерието на 95-я рожден ден на Лечителя – 18 декември 1981 г. Но Петър Димков умира на 4 октомври 1981 г. Скоро след неочакваната за близки, познати и приятели кончина, в София тръгва слух, че Петър Димков е отровен. Дъщерята му Лили Димкова разказва в няколко интервюта, че подържа необикновен контакт с духа на баща си. Едно от първите неща, които го пита, е дали е отровен. Но не получава отговор.

Дъщерята разкрива: „Смъртта му за всички нас беше неочаквана. Той беше здрав. Ежедневието му продължаваше да бъде същото, както винаги – напрегнато от сутрин до вечер с прегледи на болни, писане, четене, нищо не говореше за края му. Съботите бяха обикновени работни дни за него. Той нямаше почивни дни. Даже същия ден отиде на Витоша, към Копитото, там бе на снимки за един от двата филма, които правеха за него. Вечерта се прибра, вечеря, отиде в банята. После си легна. На сутринта мама видяла, че е починал. Лежал съвсем спокойно в неговата поза, спеше по гръб, лицето му спокойно, часовникът му спрял на два часа и три минути. Шокът за нас и мъката ни бяха непоносими“. Лили обаче си спомня за една зловеща случка, станала седмица преди смъртта на Лечителя. Тя се е запечатала ясно в съзнанието й. Щерката на Петър Димков е убедена, че именно един странен армаган ускорява смъртта на татко й.

„Получихме съобщение за колет. Много тежък, над 10 килограма. Една наша близка, която по това време беше вкъщи, предложи да отиде с количка и да вземе колета от пощата. Като го докарахме в градината, там го отворихме. Обаче се оказа, че вътре имаше стари парцали, мръсни, грозни, изпокъсани и в средата един огромен черен камък. Онемяхме ужасени. Изтичахме горе при татко. Той каза: „Изгорете го веднага, не го внасяйте вкъщи. Това е черна магия”. Изгоря много трудно, не искаше да гори. Поливахме със спирт, но едва успяхме да се справим. Кой го беше изпратил? Подателят беше с фалшиво име, така и не разбрахме“, разказва Лили. Седмица по-късно лечителя угасва внезапно.

Людмила Живкова го нарича „Татко Петьо“

Петър Димков успява да излекува Людмила Живкова от ужасното главоболие след преживяната от нея катастрофа. След това двамата стават близки приятели, обединени от интереса към света на духовното познание. Димков снабдява дъщерята на Тато с езотерична литература и чрез него тя прочита много теософски и окултни книги.

„Когато тя дойде за първи път при баща ми, беше след тежката й катастрофа. Имаше постоянно силно главоболие и голям белег на челото, с които официалната медицина даже и в чужбина не бе успяла да се справи“, разказва дъщерята на Петър Димков - Лили. „Започна да прилага неговото лечение, което никак не е лесно, освен че е и продължително - трябва да имаш голямо търпение и воля. Прилагаше й го медицинската сестра Ани Младенова. След като лечението бе провеждано в продължение на месеци, главоболието изчезна, белегът не личеше. Като стана министър на културата, тя работеше без никакво главоболие, с лекота. Вкъщи е казвала: „Ако би трябвало отново да изживея катастрофата с всичките болки и страдания, бих приела всичко това заради тази промяна, която след нея стана в мен”, разкрива детайли Лили Димкова и отбелязва: „Когато разговаряха с баща ми, Людмила Живкова се обръщаше към него с „Татко Петьо”.

Георги Караславов го вади от затвора

В средата на 70-те години на XX век комунистическата власт разрешава на Петър Димков да практикува. Тогава той вече е надхвърлил 80-те. Целият му живот преминава в преследване и нелегално практикуване на лечителското му изкуство. Два пъти Лечителят е арестуван. Когато това се случва в Пловдив, семейството му повече от седмица не знае къде е и какво се случва с него. Тогава се намесва председателят на Съюза на българските писатели Георги Караславов. В началото на 60-те години самият той се подлага на лечение с методите на Петър Димков и преодолява тежко заболяване. Така става негов приятел и по необходимост – закрилник.

Семейството на Лечителя се свързва с автора на „Снаха“ и споделя тревогата си. Караславов издирва местонахождението на Петър Димков. Лично отива в пловдивския затвор и възкликва при вида на грохналия и болен народен доктор: „Ех, многострадални Петре“. Изкарва го от килията и го връща у дома.