100 години от рождението на Калата: Георги Калоянчев - Кралят на комедията (СНИМКИ)

Сатиричният театър "Алеко Константинов" отбелязва със специално честване тази вечер 100-годишнината от рождението на Георги Калоянчев, чиято творческа съдба неразривно е свързана със Сатирата.

В ролята на Присипкин, „Дървеница“ от Владимир Маяковски, постановка Боян Дановски, 1959 г.

Отбелязването на годишнината е с участието на неговия син – Ивайло Калоянчев, и Калин Сърменов, настоящ  директор на Сатирата. Ще има и прожекция на филма за Калоянчев от 1999 г. – „Умно село: Възгледите на един Homo Ludens“. Сценаристи са Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов, който е и режисьор, оператор е Димитър Митов.

В ролята на Големанов, „Големанов“ от Ст. Л. Костов, постановка Нейчо Попов, 1966 г.

Георги Калоянчев-Калата е роден на 13 януари 1925 г. в Бургас. Родителите му Руска и Тодор Калоянчеви притежават млекарница, където Георги помага от дете.

„Сутрин баща ми ме вдигаше в 4:00 ч. Даваше ми два гюма да продавам мляко из махалата. По 300-400 литра мляко правехме на ден. Бърках, подквасвах – цял ден. Когато баща ми отиваше да почива, аз оставах да наблюдавам чираците. През това време идваха артистите и аз им давах мляко без пари“, разказва актьорът.

По повод 100-годишния юбилей на Калата Сатиричният театър припомни в социалните мрежи знаменития монолог на Георги Калоянчев "Мой беден български народ" от спектакъла "Кукер Кабаре", по текст на Любомир Пеевски:

“Мой беден български народ, в душата ти препускат хладни ветрове, в нивята ти кълнят бурени, в домовете ти кълне безверие. Мой нежен и раним български народ, надарен и търпелив, лъган и ограбван, от цветове и интереси, от чужди съветници и свои безбожници, мой нещастен български народ!

Ний, твоите чеда, където и да се намираме, граничим с България, и на тая граница митничари няма. На тая граница стои нашата съвест, нашата доблест, нашата толерантност, гробовете на тия, които са били преди нас и люлките на тия, които идват след нас. Мой нещастен български народ, заради страданието ти – поклон!

В ролята на Делчо Малчев, „Тайни“ от Боян Дановски и Петър Славински, постановка Боян Дановски, 1958 г.

Уважаеми дами и господа, когато няма хляб, има една стара приказка: „Имало едно време един дядо и една баба…”, когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, но когато няма вяра, тогава е страшно. И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите, как да свържете двата края, аз ще ви обичам.

Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича. Млади хора, дано във вашите спомени звъни понякога и моят гласец. Дано във вашия път напред се гушне някъде и моя милост."

В ролята на Присипкин, „Дървеница“ от Владимир Маяковски, постановка Боян Дановски, 1959 г.

"На Сатирата Георги Калоянчев посвещава над 5 творчески десетилетия, а на сцената й изиграва над 60 роли, всяка от които - изключителен урок по актьорско майсторство и вдъхновение! Любим актьор на поколения зрители, Георги Калоянчев е наричан и до днес Кралят на комедията и некоронованият Цар на Сатиричния театър!", отбелязват от трупата.

В ролята на Чиновника, „Сако от велур“ от Станислав Стратиев, постановка Младен Киселов, 1976 г.

Недостижими шедьоври остават ролите му в: „Дървеница” от Вл. Маяковски (Присипкин), „Ревизор” от Н. В. Гогол (Хлестаков), „Удържимият възход на Артуро Хи” от Б. Брехт, „Големанов” от Ст. Л. Костов, „Смъртта на Тарелкин” от А. В. Сухово-Кобилин, „Свинските опашчици” от Я. Дитъл (Венда Цабр), „Старчето и стрелата” от Н. Русев (Старчето), „Г-н Балкански” от Г. Данаилов по Алеко Константинов, написана специално за 60-годишнината на актьора и много други.

Чиновникът, „Сако от велур“ от Станислав Стратиев, постановка Младен Киселов, 1976 г.

Приживе Георги Калоянчев е носител на множество театрални отличия, сред които: "Заслужил артист" (1963), "Народен артист" (1966), Орден „Кирил и Методий“ I, II и III степен, Награда „13 века България“, Награда „Аскеер“ за цялостно творчество (1995), „Награда за цялостно творчество“ на Съюза на артистите в България (2006) и мн. др.

В ролята на Разумен в „Рейс“ от Станислав Стратиев, постановка Младен Киселов, 1980 г.

"Георги Калоянчев и до днес е обичан от българската публика, защото остава дълбоко свързан с хумора на българина и неговия манталитет, без аналог в театралната ни история. Актьор с изключително присъствие на сцената, любимец на поколения зрители, един от емблематичните основатели и вдъхновители на Сатиричния театър! Дълбок поклон пред паметта и таланта му! Аплодисменти!!!", казват от Сатиричния театър.

В ролята на Разумен в „Рейс“ от Станислав Стратиев, постановка Младен Киселов, 1980 г.

В ролята на Ноздрьов, „Мъртви души“ от Николай Гогол. Постановка Здравко Митков. 1989 г.

В ролята на Ромул Август, „Ромул Велики“ от Фридрих Дюренмат, постановка Здравко Митков, 1996 г.

В ролята на Анто, „Вчерашни целувки“ от Юрий Дачев, постановка Бина Харалампиева, 2000 г.

В ролята на Анто, „Вчерашни целувки“ от Юрий Дачев, постановка Бина Харалампиева, 2000 г.

Снимки: Сатиричен театър