100 години от рождението на легендарния основател на Сатиричния театър Енчо Багаров (ФОТО)
"Ние бяхме неразделни, хората така бяха свикнали с нас, че ни въприемаха като едно цяло", казваше Парцалев за своя колега и близък приятел
На днешната дата отбелязваме 100 години от рождението на Енчо Багаров - големият български театрален актьор, режисьор, драматург и един от легендарните основатели на Сатиричен театър, споделят от трупата.
Багаров е роден в Сопот. Учи в Държавното висше театрално училище при Стефан Сърчаджиев и Боян Дановски. Преди да стане актьор, работи като говорител в радио „София“. Избран е заради хубавия си плътен глас и чудесна дикция. През 1947 г. се запознава с Георги Парцалев, с когото са родени през два дни.
По това време Багаров отговаря за репертоара на самодейния състав на фабрика „България“. По-късно, през 1951 г., той е част от ръководството на театъра на трудовите войски, където става и главен художествен ръководител на трупата.
Георги Парцалев и Енчо Багаров са неразделни
Енчо Багаров е изиграл впечатляващи роли на сцената на Сатирата (1956 г. -1963 г.), първата от които е на Исак Белведонски в „Баня“ на Маяковски, реж. Ст. Сърчаджиев, а последната – на Вичо в „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни, реж. Методи Андонов. Запомнящи се остават ролите му в постановките: „Дървеница“ от Маяковски, „Чичовци“ от Ив. Вазов, „Удържимият възход на Артуро Хи“ от Б. Брехт, „Когато розите танцуват“ от Валери Петров, „Импровизации“ от Валери Петров и Радой Ралин и др.
В "Криво седи-право съди" (1959), постановка Енчо Багаров и Нейчо Попов
Заедно с Нейчо Попов е и автор, и постановчик на спектаклите „Дядо, баба, мама, татко и ние“ и „ДДТ“, в които участва и като актьор. Мечтата, която не успява да осъществи, е да специализира театрална режисура в Германия. На 13 декември 1963 г. Енчо Багаров си отива нелепо след автомобилна катастрофа.
В „ДДТ“ (1958), постановка Енчо Багаров и Нейчо Попов
В последното си интервю през 1989 г., Георги Парцалев споделя за него: „Ние бяхме неразделни… Хората така бяха свикнали с нас, че ни въприемаха като едно цяло – за тях нямаше значение кой е Багаров и кой е Парцалев. Мястото му до мен като актьор остана свободно.“
В "Криво седи-право съди" (1959), постановка Енчо Багаров и Нейчо Попов
А Георги Калоянчев си спомня приживе за него с думите: „Да се играе с Енко беше удоволствие. Той беше от онези актьори, които вдъхват талант на своя партньор. Гореше в работата си. Можеше да играе еднакво добре и смешното, и тъжното. Прекрасен колега.“
В "Побеснялото агне" (1959), постановка Михай Райку
Въпреки своя кратък 38-годишен живот, Енчо Багаров остава една от най-ярките личности в българската културна история. Днес големият актьор има своето почетно място в Голяма зала "Щастливеца" - ред 8, място 8! А неговият лик бе включен в стенописа "Небесен театър", който посреща зрителите на Сатирата в централното фоайе на театъра. Дълбок поклон пред паметта му и аплодисменти, споделят от Сатиричния театър "Алеко Константинов".
