100 години от рождението на Георги Парцалев - бохем, аристократ, мечтател (ФОТО)

"Смехът е сериозна работа. Не можем да караме хората да се смеят на глупости” - в това вярваше големият актьор Георги Парцалев, роден преди 100 години. "Изключителен актьорски талант, надарен с особена, фина интелигентност, която прозира във всички негови сценични превъплъщения, аристократ по душа, истински бохем, деликатен, уязвим, безкрайно обичан от поколения зрители, наричан и до днес "Рицарят на смеха на българския театър"!, казват от Сатиричния театър, на чиято сцена Парцалев гради и развива своята кариера от самото му създаване в средата на 50-те години на ХХ век.

Актьорът се ражда на 16 юни 1925 г. в град Левски. 

В едно от редките си интервюта той споделя: „Винаги ме е привличал един герой, който олицетворява полета на човешкия дух. Един очарователен безумец, твърде умен за своето време. Един мечтател за велики дела, който не живее сам за себе си, а за хората - Дон Кихот.“ За големия актьор, обаче, тази мечтана роля остава нереализирана.

В "Смъртта на Тарелкин" от Сухово-Кобилин, 1977 г., постановка Методи Андонов

На Сатирата, в чиято трупа постъпва през 1956 г., Георги Парцалев посвещава 32 активни творчески сезона. Дебютът му на сцената й е в ролята на Оптимистенко в „Баня” под режисурата на Стефан Сърчаджиев (1957 г.), последван от изключителен творчески път с режисьори като Методи Андонов, Нейчо Попов, Гриша Островски, Младен Киселов, Вили Цанков, Боян Дановски и др.

В "Баня" от Маяковски, 1957 г., постановка Стефан Сърчаджиев

В Сатиричния театър Георги Парцалев изиграва забележителни роли: Михал от „Михал Мишкоед“ на Сава Доброплодни (1963 г., реж. Методи Андонов); Варавин от „Смъртта на Тарелкин“ на Сухово-Кобилин (1965 г., реж. Методи Андонов); Осип от „Ревизор“ на Николай Гогол (1966 г., реж. Методи Андонов); Горилков от „Големанов“ на Ст. Л. Костов (1966 г., реж. Нейчо Попов); Иван Гамаша от „Суматоха“ на Йордан Радичков (1967 г., реж. Методи Андонов), Подкальосин от „Женитба“ на Николай Гогол (1971 г., реж. Нейчо Попов); Исус от „Януари“ на Йордан Радичков (1975 г., реж. Любомир Шарланджиев); Вражалеца от „От много ум… вражалец“ по Ст. Л. Костов (1980 г., реж. Асен Шопов); Давидко от „Кошници“ на Йордан Радичков (1982 г., реж. Младен Киселов) и мн. др.
Георги Парцалев изиграва на сцената на Сатиричния театър 40 роли.

Заедно с Нейчо Попов и Константин Коцев в пиесата „Свинските опашчици“ от Ярослав Дитл, 1962 г., реж. Методи Андонов

Но е последният от звездите на Сатирата, получил званието "заслужил артист" (1969 г.), а едва през 1983 г. - и званието “народен артист”. Публиката го обожава. Въпреки това, актьорът не е отличен с нито една театрална награда.

В "Щръклица" от Панчо Панчев, 1968 г., постановка Вили Цанков

Днес Георги Парцалев има своето почетно място в Голямата зала на Сатиричния театър - "Щастливеца" - ред 8, място 13! През януари м.г. беше поставена и негова скулптурна маска в централното фоайе, а ликът му бе включен в стенописа "Небесен театър", отбелязват от Сатирата.

В "Михал Мишкоед" от Сава Доброплодни, 1963 г., постановка Методи Андонов

"Винаги съм се стремял, когато предизвиквам смях, да има и още нещо", казва приживе той. И допълва: „Смехът е прозрение за себе си и за света. Кой човек се смее? Свободният, разкрепостеният. “

"Георги Парцалев остави вратите на пантеона на българския театър отворени след себе си, а на нас – паметта за огромния му талант и човечност! Дълбок поклон! Аплодисменти!", казват от трупата на Сатиричния театър по повод 100 години от рождението на незабравимия Георги Парцалев.

Георги Парцалев и Георги Калоянчев в "Смъртта на Тарелкин" от Сухово-Кобилин, 1977 г., постановка Методи Андонов

Като дете той мечтае за сцената, обича да рецитира, да участва във всички училищни тържества, а едва 6-годишен разплаква публиката в ролята на Квазимодо. След като завършва гимназия в Плевен, той иска да следва театрално изкуство, но родителите му не разрешават.

„И аз също мислех, че нямам достатъчно данни, нямаше и кой да ме насочи и затова кандидатствах право, зъболекарство и медицина. Приеха ме и трите, бях отличен ученик и останах да следвам медицина. Учих медицината няколко години, но тук, в София, започнах да не излизам от театрите. Старото желание отново се разпали у мен. Включих се в няколко самодейни колектива“, разказва актьорът през 1983 г. пред сп. „Отечество“. Той играе на сцените на Земеделски народен театър, в читалище „Славянска беседа“, в читалище „Раковски“ и в колектива на фабрика „Пролетарий“.

При една от зимните си ваканции студентът Парцалев се прибира в родния си град, където вече се говори, че е станал лекар. Баща му Иван Парцалев е горд, че синът му е доктор. Неочаквано един ден пред къщата им спира каруца, в която лежи болен мъж, чийто синове го водят на преглед при Георги Парцалев. Той не искал да го лекува с оправданието, че е още първи курс, но баща му настоявал да прегледа пациента. Георги Парцалев се приближил до каруцата, опипал пулса на болния, взрял се в зениците му, измерил температурата, погледнал езика му и казал уверено „Ще оздравее“.

В „Мачово бърдо“ от Мирон Иванов, 1964 г., реж. Методи Андонов

„Доктор“ Парцалев не взел пари за прегледа, но на другия ден синовете на болния се върнали за благодарност с дамаджана червено вино. Те му казали: „Благодарим на д-р Парцалев - той толкова много успокои татко, че докато се връщахме, вечна му памет, умря засмян по пътя. Виното е за него“. На петата година от следването си в Медицинския факултет на Софийския университет Георги Парцалев не записва семестър и прекъсва следването си.

Той е изпратен да отбие военната се служба в Мадан, в трудовашко поделение, което поставя пътни релси в мините. Там Парцалев се запознава с актьора и режисьор Енчо Багаров, с който по-късно стават и партньори на сцената, говори се, че и не само на сцената... На третата година от военната служба той се мести в София в Театъра на Строителните войски, където остава на работа до 1955 г. През есента на 1956 г., когато е сформиран Сатиричният театър, Георги Парцалев става част от актьорския състав.

С Татяна Лолова в „Енергични хора“ от Василий Шукшин, 1976 г., постановка Борис Спиров

През 1958-ма е и първата му роля в киното в „Любимец №13”. Публиката е очарована от неподражаемата му игра на сцената - Парцалев е фантастичен във всички следващи продукции - в "Привързаният балон", в „Кит”, който вади на светло всичките ни политически и национални комплекси, в „Петимата от Моби дик”, като Чичо Манчо в класиката „С деца на море”, в „Сиромашко лято”, в „Два диоптъра далекогледство”, в „Тримата от запаса”. 

Парцалев в детската кино класика "С деца на море" на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Братя Мормареви

Заради различната си сексуалност обаче, Парцалев преминава през напрегнати и мъчителни моменти, а властта го заклеймява и му отмъщава, че излиза от „коловоза”. Актьорът е обвиняем в прословутия процес срещу хомосексуалистите през 1964 г., дело на народната власт у нас.

Арестуват 26 човека, между които едни от най-талантливите творци на изкуството. Интересен и малко известен факт е, че самата Цола Драгойчева се застъпва за Парцалев и за още 6-има от обвинените и успява да ги отърве, понеже се говорело, че са близки на сина й.

Професорът по сърдечна хирургия Чавдар Драгойчев също е с различна сексуална ориентация, а и с Парцалев са колеги медици. Срещу т.нар. „меки китки” има 4 групови съдебни процеса – между 1961-ва и 1981 г. ДС донася през 1963 г., че част от артистите от Музикалния театър се опитали да „завоалират” официалното си афиширане под формата на нещо, което в днешно време би било гей парад.

Гоненията са заради шествие от Централна баня до Горна баня, като  участниците му били облечени екстравагантно, някои от тях и като жени. Освен Парцалев, задържани са и тогавашният журналист в „Студентска трибуна” Атанас Свиленов и импресариото на Емил Димитров - Васил Андреев. Емил Димитров се отървава, защото тогава не е в България, но Васил Андреев прекарва два месеца в тухларните в квартал „Иван Вазов”.

Тогава Парцалев показва силния си дух и уникалното чувство за хумор с митологичната фраза, твърде дръзка за времето си: „Какви хора сте вие, бе! Оправихте България, та седнахте с нашите задници да се занимавате!” Твърди се, че го казал в стих: „Коскоджамити съдии, а се занимават с нашите дупетии”. Стари софиянци твърдят, че Парцалев е бил още по-натурален към фалшивите моралисти и съсякъл съда с думите: „Дупе си е, мое си е! Ще си правя с него, каквото си искам.”  

Много езици се развързват за силната връзка на Парцалев с Енчо Багаров, с когото са неразделен и неповторим тандем на сцената на Сатирата през 60-те. Багаров е красив мъж, с топъл глас и пее хита „Песен за влюбения барометър”. С Парацалев се запознават през 1947 г., докато Багаров отговаря за репертоара на самодейния състав на фабрика „България”. Той е сред създателите на Сатиричния театър през 1956. Енчо е по-млад от Парцалев точно с 2 дни. Той прави сценариите, а комикът доизгражда сценично скечовете и подсилва комичния елемент.

Георги Парцалев и Енчо Багаров

Концертните им изяви радват хората из цялата страна със свежите си импровизации на злободневни теми. Малките плочи на „Балкантон” със записите на „Съквартиранти”, „Сатирични миниатюри”, „Ловджийска история” са наистина блестящи и се купуват като топъл хляб.

Знае се, че двамата са имали много повече от приятелска и сценична връзка. Тя обаче завършва фатално – през 1963-та пътуват за представление и претърпяват жестока катастрофа. Багаров издъхва на място. Парцалев е съсипан, направо сломен. „Когато Енчо почина, нещо завинаги умря в мен”, споделя той.

След тази катастрофа Парцалев се заклева никога повече да не шофира. Затова и никога не си купува кола, макар че има възможност. За представленията със Стоянка Мутафова наема частни шофьори да ги возят. В последните години от живота му към театрите го кара близката му приятелка Латинка Петрова.

С вярната си приятелка и колежка Латинка Петрова

„Неотдавна отидох на паметника на Сервантес и неговите прочути герои в Мадрид - запалих цигара и завинаги се простих с тази образ“, разказва Парцалев пред в. „Стандарт“ по повод нереализираната си мечта да изиграе Дон Кихот.

„Мисля, че нося някаква тъга в себе си. И чувствам, че мога да изиграя и драматична, и трагична роля, но не получих тази възможност. Вече ми нямат доверие, а виждам че и публиката не ме иска като такъв герой, името ми и появяването ми е свързано със смях.

Един опит направих с Иванка Димитрова в „Играта Джин“ в „Театър 199“ и се убедих още веднъж, че мога да предизвиквам и сълзи“, разказва той пред сп. „Отечество“.

Георги Парцалев пред паметника на Дон Кихот в Мадрид

Георги Парцалев умира на 31 октомври 1989 г. Дори в последните си дни от живота, които прекарал в Правителствена болница вече тежко болен, комикът не губел присъствие на духа и се шегувал. Когато Латинка го посетила дни преди края му той й споделил: "Лотье, в съседната стая е патриарх Максим – Божи човек, а и той с болест - жлъчка. Нали отгоре трябва да го пазят". "С всичко се шегуваше. Умееше и от нищото да направи весело. Метеорит - пламна с огромна светлина и изгасна. Беше наистина тъжният клоун. Но аз искам светлината, която ни е оставил, да ни съпътства", емоционална е Латинка Петрова за своя голям приятел и колега.