11 седмици ад в Сърбия – 23 г. от бомбите на НАТО

24 март 1999 година е дата, която никога няма да се забрави в Сърбия. НАТО започва 11 седмични въздушни удари срещу Югославия. Кодовото название на операцията е "Съюзна сила", а в американския щаб тя е известна като операция "Благородна наковалня".

Атака в три етапа

На 24-26 март са изпълнени задачите за обезвреждане на силите на ПВО на Югославия. На 27 март започват нападения срещу силите на СР Югославия на територията на Косово, както и нападения срещу най-важните цели в Сърбия.

Всичко това се случва, след като натискът върху президента Слободан Милошевич да спре смъртоносната си репресия срещу косовските сепаратисти не дава резултати. Той се опитва да смаже партизаните от Армията за освобождение на Косово (АОК).

Преговори се водят близо година, но без никакъв успех. Страните от НАТО се опасяват, че конфликтът може да се разпространи на Балканите, защото ескалацията става след края на войните в бившите югославски републики Босна и Херцеговина и Хърватия. Ударите на НАТО в Сърбия са първата намеса на Алианса срещу суверенна държава.

От НАТО дават разрешение на въздушните удари на 23 март

Генералният секретар на НАТО Хавиер Солана заповядва на командващия въоръжените сили на НАТО в Европа ген. Уесли Кларк да започне въздушни бомбардировки срещу градове и военни обекти на СР Югославия. Решението е взето със съгласието на всичките 19 членове на организацията.

Първите бомби падат на 24 март - удари около 16:00 часа над Белград, Прищина - столицата на Косово, и други градове.

Атаките са извършени без разрешение от ООН, където съюзниците на Сърбия - Русия и Китай, са против.

След това британците разкриват, че осем държави от НАТО са участвали в атаката - Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Испания и САЩ. Около 70 самолета, включително 10 бомбардировачи F-117 Стелт, са вдигнати от въздушната база на НАТО в Северна Италия.

Алиансът смята, че няколко дни на въздушни удари ще върнат Милошевич към преговорите. Вместо това той засилва действията си срещу етническата албанска общност в провинцията.

Светът гледа как стотици хиляди албанци са изгонени от домовете си. Все пак идва момент, в който Милошевич търпи огромни загуби сред войниците си.

На 10 юни 1999 г. той нарежда на силите си да се оттеглят от Косово, управлението на което е ефективно поето от международната общност.

Процесът на разпадане на СФР Югославия е съпроводен от конфликти между републиканските и федералните власти и междуетническите войни. Те са най-ожесточени в Хърватия (1991-1995 г.) и Босна и Херцеговина (1992-1995 г.). В края на 90-те години конфликтът между сръбското и албанското население в Косово, автономна област в Сърбия, се изостря рязко.

Главната цел на операция "Съюзна сила", според НАТО, е "предотвратяване на геноцида на албанското население в Косово". От 80-те години на миналия век косовските албанци поставят искания за разширяване на автономията на региона, а през 90-те години е създадена Армията за освобождение на Косово (АОК), за да се бори за независимост.

През 1998 г. конфликтът ескалира във въоръжени сблъсъци между сръбската полиция и бойците от АОК, което дава началото на гражданска война. За да ограничи вълната от насилие, Белград вкарва полицейски, а след това и редовни военни части.

Опитите за разрешаване на кризата са предприети от ООН, ЕС, ОССЕ, както и от Контактната група (представители на редица държави, включително Руската федерация и САЩ).

На 30 януари 1999 г. Съветът на НАТО упълномощава генералния секретар на Алианса Хавиер Солана да вземе решение, ако е необходимо, за нападения с въздушни удари срещу СР Югославия след консултации с държавите-членки.

През февруари 1999 г. в предградието на Париж, в замъка Рамбуйе, чрез посредничеството на Контактната група, са проведени преговори между представители на сръбското ръководство и косовските албанци, в които страните се споразумяват за плана за мир, разработен от групата.

На 18 март на редовна среща в Париж той е подписан само от делегация от косовските албанци. Сръбската страна твърди, че документът е различен от представения в Рамбуйе. Възражения има относно разширяването на автономията на Косово и въвеждането на контингент от държавите-членки на НАТО на тази територия с цел поддържане на реда.

Отказът да се подпише документът е официалната причина за началото на военните действия на блока.

Руското външно министерство нарича операцията "акт на агресия" на НАТО срещу Югославия и замразява отношенията с Алианса на 25 март (б.р.-те са възстановени отново през февруари 2000 г.).

Според данни на НАТО по време на операцията, продължила 78 дни, авиацията на Алианса има 38 хиляди бойни излитания, над 10 хиляди от тях - за бомбардировки (според военни експерти са изстреляни 3 хиляди крилати ракети и около 80 хил. тона бомби, включително касетъчни и такива с обеднен уран).

В операцията участват над хиляда самолета (повечето са осигурени от Съединените щати), от които според официалните източници на НАТО са изгубени два бойни самолета (пилотите са катапултирали).

По време на операцията са извършени няколко погрешни удара. На 14 април става известно за смъртта на около 64 албанци, които са се движили към Албания, а в нощта на 8 май пострада китайското посолство в Белград.

В резултат на бомбардировките, според сръбски данни, са загинали между 3500 до 4 хиляди души, около 10 хиляди са ранени, две трети от тях са цивилни.

Операцията приключва на 10 юни 1999 г. след подписването на военно-техническо споразумение между СР Югославия и НАТО в Куманово (Македония).

След това започва изтеглянето на югославските войски от територията на Косово. В същия ден Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 1244, въз основа на която международни граждански сили и Международните сили за сигурност (КФОР, със значително участие на НАТО, а общият брой на военнослужещите е 40 хиляди) са разположени в Косово под егидата на ООН.

Косово обявява независимостта си на 17 февруари 2008 г. и е призната от Република България и други държави, 22 от които са страни-членки на ЕС (Европейски Съюз), както и от САЩ и Канада и Австралия.

През октомври 2008 г. по инициатива на Сърбия ООН сезира Международния съд в Хага с искане, той да се произнесе, дали едностранно обявената независимост от страна на Прищина, не противоречи на международното право.

На 22 юли 2010 г. съдът излиза с решение, че този акт не е в нарушение на международното право. На 27 юли 2010 г. Сръбският парламент приема резолюция, в която заявява, че въпреки това решение Сърбия няма да признае независимостта на Косово. Към март 2020 година 112 от 193 държави членки на ООН са признали Република Косово. В последните години 15 африкански и малки островни държави са оттеглили признаването си, така страните общо стават 97.