30 ст. на пациент плаща джипито на денонощен център

Пациентите няма да могат да звънят на личните си лекари в извънработно време. Личните лекари вече нямат задължението да оставят номера на телефона си пред кабинета, а вечер и през уикенда пациентите ще трябва да звънят само на медицинските практики, с които тяхното джипи има сключен договор. Това предвижда проектът за Национален рамков договор, по който Българският лекарски съюз се е споразумял със здравната каса.

В началото на юни лекарското съсловие на извънреден събор даде мандат на ръководството да подпише договора с касата при определени условия. Едно от тях - джипитата да не оповестяват на видно място личните си мобилни телефонни номера, а само на лекарската практика. Другото е да няма лимит в направленията за специалист, които издават на диспансеризираните пациенти.

Макар двете страни засега да са се договорили, първо трябва правителството да одобри, а парламентът да приеме бюджета на касата като част от бюджет 2023. Тъй като досега действаше само удължителен, съсловието няма подписан нов рамков договор. И се предвижда такъв да бъде сключен за периода 2023-2025 г.

“Личните лекари имат работно време и не са на разположение 24 часа в денонощието. Това не е нововъведение, тъй като се случи преди около десет години”, обясни председателят на лекарския съюз д-р Иван Маджаров.

Именно затова джипитата са подписали договори с неотложна помощ, на която да предоставят грижата за пациентите си.

Лична лекарка от столичния район “Младост” например разказва, че е сключила договор с такъв център през 2017 г., според който всичките ѝ пациенти се насочват към неотложна помощ там в часовете между 20 вечерта и 8 ч на другата сутрин. Важи и за събота и неделя. Хората са информирани и при нужда отиват директно в центъра, а не при джипито си, ако е в извънработното му време.

За целта тя плаща по 30 ст. на всеки здравноосигурен, записан към практиката ѝ - в случая 1400, пациент. Т.е. лекарката дава на центъра 420 лв. месечно, за да е сигурна, че ако някой има нужда от помощ, когато смяната ѝ е приключила, ще бъде обслужен. До март цената била по 15 ст. на пациент, но е индексирана заради инфлацията.

Педиатрите в нашето ДКЦ сключиха такива договори още през 2012 г., разказва медичката.

Пациентите няма да останат без медицинска помощ, категорични са личните лекари.

“Никъде не е казано, че пациентите вече нямат право да звънят на лекаря си. Просто те трябва да го търсят само в работното му време, а когато почива, да са достатъчно информирани и да знаят в коя медицинска практика да отидат”, обясни и председателят на Софийското сдружение на общопрактикуващите лекари д-р Георги Миндов.

Според него така е по-добре за самите пациенти, тъй като лекарят не може да е денонощно в кондиция, за да консултира болния. “Човек не е робот, той има нужда от сън, храна. За пациента няма да е приятно детето му да е болно, да звънне вечерта на лекаря, а той да е пил две чаши - защото и медиците имат право да излязат с приятели например. В такъв случай пациентът ще иска ли такава консултация да получи?”, обясни Миндов.

Но ако случаят е спешен, така или иначе е най-добре да се потърси бърза помощ. Личните лекари не осъществяват спешни консултации, защото нямат квалификацията на спешни медици, напомня д-р Миндов.

“Ние обслужваме спешни случаи само ако са възникнали на територията на работното място. Ако на пациент му прилошее пред кабинета, ще го обслужа до идването на екип на спешна помощ”, обясни той.

Общопрактикуващите лекари твърдят, че с премахването на мобилните номера от графиците, закачени на вратата, няма да има особена промяна за хората. Но за тях е важно, че вероятно ще се облекчи натоварването им.

Тормоз е телефонът ти постоянно да звъни, категоричен е шефът на съсловието д-р Маджаров.

Че една от най-големите трудности е постоянното звънене, разказва и столичният лекар Гергана Николова, макар за нея работата да е начин на живот, а пациентите - част от семейството.

“Това да спиш и да живееш с телефона, е предизвикателство не само за лекаря, но и за цялото му семейство. Преди да завърши гимназия, питаха дъщеря ми: Не искаш ли да станеш лекар като майка си? Тя отговори: “Майка ми не живее добре, но не го осъзнава. Тя има успешна кариера, постигнала е много, ние с баща ми обаче разбираме колко е тежко, защото заради нея живеем зле. Не само че няма да стана лекар, но и не искам да се оженя за такъв”, разказа д-р Николова.

Според джипитата проблем ще има в местата, където те са малко или изцяло липсват. Там няма и центрове, с които медикът да сключи договор. В много отдалечени населени райони липсва изобщо личен лекар и хората са принудени да пътуват до по-голям град, за да получат медицинска помощ.

В момента у нас има 3990 лични лекари, които лекуват средно по 1711 души. Проблемът се е задълбочил след пандемията.

800 хил. българи от 3891 селища нямат достъп до личен лекар въпреки въведените финансови стимули за джипитата в отдалечените райони, показва Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, която правителството прие в края на 2022 г. 58-59 г. е средната възраст на общопрактикуващите лекари, едва 13% са под 50 г. Голяма част от тях са преуморени, сочат различни анкети.

Другата промяна, за която са се договорили лекарският съюз и НЗОК, е отпадане на лимитите за направленията при диспансеризирани пациенти. Тук пък притеснени са някои лекари, според които, ако в практиката им има повече диспансеризирани пациенти, може да се окаже, че няма да стигнат направленията за изследвания на други пациенти с остри или хронични заболявания. Специалисти обясняват обаче, че ще стане ясно дали ще има ощетени пациенти, едва когато се гласува бюджетът на касата.