33 години от ада „Чернобил”
На 26 април се навършват 33 години от една от най-големите трагедии в човешката история - аварията в АЕЦ "Чернобил". На този ден през 1986 г. се взривява четвърти енергоблок на централата и се отприщи адът.
Последствията са огромни – от радиационно заразяване пострадват 19 руски региона - почти 60 хил. кв. км, с население 2,6 млн. души, напомни „Обекти“.
Засегнати са 12 области в Украйна с площ 50 хил. кв. км; както и 46,5 хил. кв. км от територията на Беларус. Около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.
Чернобилската авария обикновено се приема за най-тежката авария в историята на ядрената енергетика, като наред с аварията на АЕЦ „Фукушима“ I от 2011 година е сред 2-те събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития.
Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ. Вече разделените държави Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на чернобилската авария.
Веднага след катастрофата загиват 31 човека, а 600 000 ликвидатори, участвали в потушаването на пожарите и разчистването, получават високи дози радиация. На радиоактивно облъчване са подложени 8.4 милиона жители на Беларус, Украйна и Русия, а от тях близо 404 000 са изселени от родните си места.
Ръководството на БКП начело с Тодор Живков скрива от българското общество аварията в съветската АЕЦ през 1986 г. Престъпното мълчание довежда до това, че хората, поставени в информационно затъмнение, не могат да предприемат елементарни мерки за своята и на семействата защита. Почти всички медии в България, които припомнят годишнината от атомната авария в Чернобил, пропускат този факт.
В същото време след аварията Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО), се грижи подобаващо за комунистическата върхушка като в специална лаборатория проверява храната и напитките, предназначени на висшето партийно ръководство, които разнася в домовете им в защитени от радиация контейнери.
Под натиск от Москва официално съобщение за аварията е направена с няколко дни закъснение, когато вече радиационният облак е минал над територията на България.
Тодор Живков, който е генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет, престъпно мълчи. След аварията замълчава и тогавашният министър-председател Георги Атанасов. 30 години краха на комунизма в почти всички исторически изследвания на българските историци Живков е описван като държавник, който се е грижил за народа.
Истината не е спестена само в най-подробната биография на бившият комунистически ръководител „Тодор Живков. Биография” на разследващия журналист и изследовател на архивите от периода на комунистическия режим Христо Христов, в която е отделено и специално място на действията на Живков и комунистическата власт след аварията в Чернобил.
През 1990 г. Главна прокуратура завежда дело за бездействието на комунистическото управление след атомната авария. Живков обаче не е сред обвиняемите. През 1993 г. Върховният съд призна за виновни и осъжда по делото „Чернобил” бившия вицепремиер Григор Стоичков и Чавдар Шиндаров, бивш главен санитарен инспектор, на по две години лишаване от свобода за неспазване на нормите за радиационна защита, като с това са допуснали опасност за населението в България при аварията на съветската атомна електроцентрала през 1986 г.
26 април е доста драматична дата в историята. На този ден през 1933 г. например е създадено Гестапо - тайната полиция на нацистка Германия. Четири години по-късно е бомбардиран испанският град Герника - трагедия, обезсмъртена от Пабло Пикасо в една от най-прочутите му картини.
През 1942 г. Манджурия преживява най-тежкия минен инцидент в историята - загиват 1549 души. През 1999 г. хиляди компютри са поразени от вируса Чернобил. На тази дата е роден и Чарлз Франсис Рихтер - човекът, който измисля най-използваната скала за измерване на земетръси в света. Впрочем запознайте се сами със събитията от датата.
