4 г. затвор за смърт в гонка
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
ВКС потвърди наказанието лишаване от свобода за срок от 4 години за Николай Филипов, причинил смъртта на двама при шофиране на летище „Бършен“ край Сливен, съобщиха от кабинета на председателя на ВКС.
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила присъдата на Апелативен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване.
На 27.05.2019 г. във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Николай Филипов и на частните обвинители и граждански ищци срещу присъдата на Апелативен съд – Бургас.
С присъдата на Окръжен съд – Сливен подсъдимият е признат за виновен в причиняване на смърт по непредпазливост на две лица), като му е наложено наказание лишаване от свобода от 4 години. Оправдан е по обвинението за причиняване при управление на МПС на смърт на повече от едно лице и средна телесна повреда на трето лице). Филипов е осъден да заплати на гражданските ищци Р. Д. и С. Д. сумата от по 200 000 лв. за всеки един от тях.
С въззивната присъда първоинстанционната е отменена в наказателната u част и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 21.02.2016 г. на летище „Бършен“ нарушил Закона за движението по пътищата (управлявайки МПС със скорост от 149 км/ч. при разрешена за водачи с категория „В“ скорост на движение извън населено място от 90 км/ч.) и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на две лица, както и средна телесна повреда на трето лице. Осъден е на 4 години „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 години.
Тричленният състав на ВКС пише в мотивите си, че фактите по делото са правилно установени, проведеното въззивно и първоинстанционно производства са протекли при спазване на процесуалните правила.
Според ВКС по отношение на приложението на материалния закон касационната жалба на подсъдимия е неоснователна, тъй като въззивната инстанция е изложила достатъчно аргументи в подкрепа на своето решение да възприеме правната квалификация по чл. 343 от НК вместо тази по чл. 122 от НК. Върховните съдии уточняват, че в казуса спорният момент е дали мястото на инцидента отговаря на изискванията на § 6, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), т. е. дали представлява земна площ, която е предназначена или обикновено се използва за движение на пътни превозни средства. В мотивите на ВКС се посочва, че мястото на инцидента не е било отворено за обществено ползване и особено с превозни средства, тъй като е имало множество забранителни знаци. Не се спори обаче по факта, че бившата самолетна писта в последните години се ползвала за организирани мотосъстезания, за което се заплащала съответна такса, предвидена в местната Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги. Върховните съдии са категорични: „От така установените факти може да се направят еднозначни изводи, което е и сторено от въззивната инстанция, че мястото на инцидента е такова, което поне в последните години се използва обикновено за движение на пътни превозни средства, макар и това да става с разрешение на общинската администрация... След като не е предвидено друго от общинската администрация или от ползвателите на имота, то единственият и закономерен извод е, че при ползване, санкционирано или не, се прилагат правилата за движение по пътищата.“ Според тричленния състав на ВКС е безспорно, че мястото на инцидента не представлява населено място по смисъла на § 6, т. 49 от ЗДвП и от това обстоятелство се прави извод, че за пътните превозни средства от категория „В“ максимално допустимата скорост е от 90 км/ч., с каквато следва да се движат извън тези места.
Тричленният състав на ВКС приема за неоснователни и твърденията за явна несправедливост на наложеното наказание. В атакуваната пред ВКС присъда детайлно са очертани степента на обществена опасност на деянието и на дееца, взета е предвид обстановката на извършване на деянието, съпътствано от нарушаване на административните забрани по смисъла на ЗДвП за навлизане на мястото на инцидента. Според върховните съдии въззивната инстанция е отчела правилно и съобразено със закона и справедливостта поведението на пострадалия водач, както и последиците относно здравословното състояние на подсъдимия, за да достигне до извода, че наказанието следва да се определи към минимума, а именно в размер на 4 години лишаване от свобода.
„Отегчаващите отговорността обстоятелства следва да бъдат особено ценени при определяне начина на изтърпяване на наложеното наказание и касационният състав приема, че то следва да се изтърпи ефективно, за да се изпълнят целите на закона, посочени в чл. 36 от НК. Подсъдимият се е проявявал като не твърде дисциплиниран водач, избраната от него скорост има решаващо значение за настъпване на този толкова тежък резултат. И това негово цялостно поведение преди и по време на извършване на деянието може да бъде коригирано само чрез изтърпяване на наказанието. По този начин би било удовлетворено и изискването за реализиране на специалната превенция, доколкото неустойчивите членове на обществото по отношение на правилата за движение следва да бъдат предупредени за неизбежността от наказване на такова поведение.“ – категорични са съдиите от ВКС.
