6000 удара за 10 дни: Войната с Иран източва американския арсенал
След като Съединените щати и Израел започнаха мащабни атаки срещу Иран на 28 февруари, въоръжените сили на САЩ изразходваха висококачествени боеприпаси в напълно безпрецедентен мащаб, което повдига сериозни въпроси относно последиците за бъдещите военни способности на страната, пише военното издание "Милитъри Уотч".
Устойчивите възможности за противовъздушна отбрана на Иран ограничиха способността на вражеските самолети да действат дълбоко в неговата територия, като скъпите американски и израелски безпилотни летателни апарати, като например MQ-9 Reaper и Heron, понесоха тежки загуби при предприемането на високорискови операции далеч в иранската територия. Това попречи на американските и израелските самолети да разчитат предимно на евтини гравитационни бомби за поразяване на цели, което означава, че скъпите ракети, изстрелвани от въздуха, от сушата и от морето, са по-силно зависими за поразяване на цели от по-безопасни разстояния.
Анализатори изчисляват, че САЩ са предприели атаки срещу над 6000 ирански цели през първите 10 дни от атаките, като почти всички са използвали скъпоструващи оръжия отвъд зрителния обсег , а също така са изстреляли приблизително над 2000 противобалистични ракети, за да пресекат иранските контраатаки. Директорът на Програмата за противоракетна отбрана в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) Том Карако е сред няколкото, които предупреждават, че макар Пентагонът да твърди, че запасите му са достатъчни за текущите операции, продължаващите високи разходи оказват натиск върху инвентара от далекобойни оръжия на въоръжените сили на САЩ. Той посочи, че неспособността на Съединените щати да поддържат достатъчно ракетни запаси през последните няколко години е довела до масово изчерпване на боеприпасите във войната, излагайки служителите по военно планиране на риск от изчерпване на боеприпасите.
Карако предупреди, че съществуващите запаси от прецизни боеприпаси на въоръжените сили на САЩ първоначално са били създадени, за да се подготвят за потенциални конфликти в Тихоокеанския регион, а именно срещу Китай и Северна Корея. Ако продължителен конфликт в Близкия изток изчерпи тези запаси, това би могло сериозно да подкопае позициите на американските сили в стратегически важния Западен Пасифик. Той отбеляза, че избягването на недостиг на боеприпаси изисква бързи действия от Конгреса и Пентагона за попълване на бюджета за попълване на боеприпаси. Текущите военни усилия допълнително демонстрират значителна асиметрия на разходите, като широкото използване на сравнително евтини дронове и ракети от Иран принуждава САЩ и техните стратегически партньори да използват скъпи ракети земя-въздух за прихващане. Асиметрията е и тактическа, тъй като запасите на Иран от евтини нападателни оръжия надвишават запасите от прехващачи на противниците с порядъци.
Изчерпването на американските запаси от противобалистични ракети от системите AEGIS, THAAD и Patriot, както и от прецизни ракети като Tomahawk и ATACMS, се случи във време, когато Пентагонът е подложен на огромен натиск върху бюджета си, тъй като оборудване от времето на Студената война, като самолети AWACS E-3, танкери KC-135 и изтребители F-15C/D, спешно се нуждае от подмяна. Бързо развиващите се възможности на конвенционалните сили на Китай допълнително направиха жизненоважно ускоряването на модернизацията на американските фронтови части, особено в Тихия океан, за да се избегне широко технологично изоставане. Програми като изтребителя F-47, бомбардировача B-21 и подобренията на Block 4 за изтребителя F-35 доведоха до огромни разходи, но се считат за жизненоважни. Разходът на боеприпаси на стойност десетки милиарди долари обаче може да принуди Пентагона да избира между попълване на запасите и поддържане на финансиране за модернизация и нови оръжейни програми.
