65-годишна шпионка освободена след 20 г. затвор
През 1984 г. Ана Монтес се съгласила да работи тайно за кубинското правителство
65-годишната Монтес, излежа над 21 години от 25-годишната си присъда в женски затвор в Тексас. Тя е арестувана през септември 2001 г., само 10 дни след атаките срещу Световния търговски център в Ню Йорк.
По това време нейните шефове вече имали подозрения към нея и не искали да рискуват тя да разкрие плановете за нахлуване в Афганистан, съобщана Nova.
Монтес е била заплашена от смъртна присъда, но сключва сделка с федералната прокуратура и през март 2002 г. се съгласява да се признае за виновна в заговор за извършване на шпионаж. В замяна получава 25-годишна присъда.
През 1984 г. ѝ е предложено да работи тайно за кубинското правителство. На 6 декември 1984 г. тя приема, разкрива в книгата си разследващият журналист Джим Попкин.
Кубинците искат от Монтес да си намери работа, която да е по подходяща за извършване на шпионска дейност. Тя кандидатства в Агенцията за военно разузнаване и постъпва там през 1985 г. Оттогава Монтес се изкачва в служебната йерархия и накрая става анализатор. Дълго е смятана за топ анализатор по въпросите на кубинските оръжия.
Тя разкрива самоличността на стотици американци, работещи по въпросите на кубинското разузнаване по целия свят, пише Попкин в "Кодово име "Синя птичка": истинската история на най-опасната американска шпионка и на сестрата, която предаде".
По-малката сестра на Монтес работи за ФБР като преводач. Шпионката разкрива съществуването на стелт сателит, който е толкова скъп и толкова строго секретен, че американски правителствени служители още не си позволяват да произнасят името му, посочва Попкин.
Монтес обаче не е получавала солидно възнаграждение от Куба за шпионската си дейност, тя работела от любов към страната, само че не към своята страна. По време на делото Монтес казва, че смята, че "политиката на нашата страна към Куба е жестока и несправедлива".
"Чувствах се морално задължена да помогна на отрова да се защити", обяснява подсъдимата.
Монтес не оставя почти никакви улики за дейността си, до такава степен, че ЦРУ ѝ присъжда през 1997 г. грамота за отлични езултати. ФБР започва да я следи заради подозрение. При ареста си тя дори не е била изненадана.