Абе, къде са ни интелектуалците? Пишат писъмца до НОИ?

Коментар
19:45 - 22 Февруари 2021
9728
Абе, къде са ни интелектуалците? Пишат писъмца до НОИ?

Въпросът „Къде са интелектуалците?“ се появява често по време на кризи. След двете национални катастрофи на стария Кобург несигурните и ужасени от бъдещето столичани спонтанно се събират под прозореца на Иван Вазов да търсят утеха и съвет, а не пред Народното събрание. Днешните ни будители обаче са се изпокрили като мокри мишоци и знаят само да дрънчат пари за пенсии от „Златният Орфей“. Или като големия културтрегер Иван Добчев да ни обясняват, че Мария Бакалова е курва и не играе по Брехт. Изискват уважение, просят за внимание, настояват за обществена легитимация, а се таят удобно във ведомствените си квартирки.

В края на миналата седмица разни вехти и актуални звезди се изредиха при професор Мутафчийски да се боднат срещу коронавируса. Жорето Мамалев, Дони и Нети, Калин Сърменов, Любо Нейков, все мастити хора на изкуството, дето си тежат на мястото (с изключение на заприличалата на водно конче на кетодиета половинка на Момчил). Самата Лили Иванова също подаде заголено рамо на любимия си приятел проф. Коце. Да сте видели и чули обаче някой от тях да коментира събитието публично? Да даде съвет, да насърчи, да успокои разколебания си от Мангъровци и треперещ от студ в панелката си сънародник, който чака Деница Сачева да му преведе 24 лева? Гробно мълчание.

В тежки за обществото моменти куцо и сакато излиза на публичната арена. Политиците са си там по условие, едни размахват юмруче, други се „поскарват“ за да вървят нещата, трети кроят еднополови коалиции. Социолозите изскачат да си правят платената аритметика, анализаторите също. Журналисти, коментатори, критици и математици, инфекционистки фъфлещи джуджета и всякакви астролози, бръмбаролози и откровени психопати изскачат да дават съвети по време на пандемията. Само българският културтрегер мълчи и си попълва документите за пред НОИ.

Големият футуролог Ноам Чомски твърди, че интелектуалците носят най-голямата обществена отговорност, защото от тях се очаква да казват истината. И да разкриват лъжите. Къде са в моменти на страх и несигурност мъдрите старци Стефан Цанев и Антон Дончев, къде са флагманите на новата градска култура като Нойзито и Карбовски? Само Фики Стораро е активен, но за ни каже, че „сега е моментА за апартамента“.

Какво му пречеше на Мамалев да запише един 30-секунден скеч за имунизацията? Даже давам безплатен съвет да използва ноу хау от „Оркестър без име“ с лафчето на Георги Русев. Примерно появява се и казва: „Аз и на война съм бил, ама такова чудо… ваксинират, ваксинират, па спрат.“ Ама кой ще се сети? Иначе консервативни англичани като Майкъл Кейн и Иън Маккелън на по 90 години не се посвениха да нахлуят във фейсбук, тикток и инстаграм и да отправят своя апел към сънародниците си. Нашите обаче са над тези неща, те препрочитат Брехт.

Няма вариант да си интелектуалец на заплата с работно време. Не можеш да си обществена личност от 9 до 5, за да ореш културната нива. Това е ежедневна и ежеминутна отговорност, при това без да очакваш да получиш пенсия. Елтън Джон със собствени средства направи такава кампания за ваксинациите, че здравното и културното ни министерство могат да го захапят за провисналия, дърт задник. И доказа, че може да е емблематичен гей, но никога не е бил педераст. За разлика от нашите претенциозни мижитурки.