Седмицата: Замезиха ли сивите мишки с партийни книжки

„Къде ми са детските книжки…? Закусиха сивите мишки с вълшебните букви - язък!“. Може пък наистина(!) да няма някой, който да не е чувал тази песничка – „Къде остана детството“, изпята от актьора Асен Кисимов за филма „Войната на таралежите“ с музика на Кирил Цибулка и текст на Миряна Башева. По-накратко: Всеки я знае! От 1978 г. та и досега. Само дето в случая не иде реч за детски, а за партийни книжки. Ама не поради някакво си вдетиняване на политпартийността у нас. И не за партийни членски книжки. А за законотворчески книжа, дето сивите политически мишки изобщо не ядат, понеже не са мишки, а са съвсем сиви плъхове, дето не просто не слагат в уста букви, а дори не ги и помирисват, камо ли да ги четат – даже и ония които уж са ги писали във вид на „букви“ от бъдещ закон.

Тази канално-смърдяща бъркотия се получи през изминалата седмица от законотворчество, „инвестирано“ от лидера на ИТН Слави Трифонов. А после несдъвкано, но изплюто от всички останали „законотворци“ – на тази длъжност поне според парламентарната им принадлежност.

Откъм авторите и вносители предложиха промяна на Наказателния кодекс според която да се въведат затвор и високи глоби, ако се тиражират данни за „личните, семейните, интимните отношения или здравословното състояние на физическо лице” без съгласието му. След по-малко от 24 часа лично вносителите (ИТН) сами я „изнесоха“ от деловодството на Народното събрание. Понеже, след като първо ИТН получи подкрепа от ГЕРБ в парламентарна комисия, после сами обещали да оттеглят законопроекта след телефонен разговор на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов с лидера на ИТН Слави Трифонов. Тъй като „депутатите не прочели закона за личния живот, но го пуснали, а 20 часа по-късно го прочели и го спират“.

По-точно според Бойко „вероятно не са го прочели както трябва”, но после обаче го били прочели. А според Слави „Нито Борисов, нито 99% от журналистите и публичните личности са чели проекта ни (им) за личните данни“. Като се допълни Трифонов: „Най-малко пък Бойко Борисов. Даже мисля, че Бойко Борисов не е чел никакъв проектозакон през целия си живот“.

Само дето някак си излиза, че и Слави Трифонов не е чел буквално (буква по буква, де) собствения си проект за закон. Понеже според него те просто били против тиражирането на информация за „личните отношения, семейните отношения, интимните отношения или здравословното състояние на физическо лице“. Но не спомена, че това „против“ се обвързва със затвор: „Наказания от 1 до 6 години затвор и глоба от 2000 до 5000 лв.; в особено тежък случай или при настъпили тежки последици от 2 до 6 години затвор и глоба от 3000 до 8000 лв.“. От което, както и да го (не)четеш излиза, че попадаш зад решетките дори да цитираш публично автобиографията на някого. Е, дори да не се стигне до „зад решетките“, в кърпа е вързано размотаването из съдилища поне „до 6 години“.

Но така се получава, когато ти се разминава писането с четенето: когато ти липсват, ако не „първите седем години“, то със сигурност първите поне седем детски книжки“. Когато не можеш да четеш, няма как да пишеш нещо по-различно от глупости.