Абрамович: Каквото и да сторя, все ще ме обвиняват
Роман Абрамович проговори за първи път, откакто руската инвазия в Украйна го принуди да продаде Челси преди три години, като потайният милиардер искаше да присъства на мач, за да може да се сбогува „подобаващо“ с любимите си „сини“.
През март 2022 г. Абрамович обяви, че няма друг избор, освен да поиска продажба на фона на обвинения, че е съюзник на руския президент Владимир Путин – твърдение, което доведе до санкции срещу него от британското правителство по-късно същия месец.
Нова книга, озаглавена „Санкционирани: Вътрешната история на продажбата на Челси“, рисува картина на Абрамович, работещ тайно и неуморно в мирните преговори от самото начало на инвазията, включително деня след отравянето му в апартамент в Киев.
Абрамович продаде клуба на консорциума Тод Боели – Клиърлейк Кепитъл през май 2022 г., като 2,5 милиарда паунда от приходите бяха внесени в замразена банкова сметка в Обединеното кралство, за да могат да бъдат дарени на благотворителни организации в подкрепа на жертвите на войната в Украйна.
Абрамович се съгласи да даде интервю за книгата, разкривайки също как никога не иска да притежава друг клуб, след като загуби Челси, който купи за 140 милиона паунда през 2003 г., за да даде началото на ера, изпълнена с трофеи.
На въпрос за Челси и бъдещето, Абрамович каза: „Може би един ден ще има ситуация, в която ще мога да присъствам на мач и да се сбогувам подобаващо, но нищо повече от това.“
„Нямам никакъв интерес към каквато и да е роля във футболен клуб, със сигурност не и професионална.“
„Може би има нещо, с което бих могъл да помогна на академиите и младежите, давайки по-големи възможности на хора от труден произход, ако имаше инициатива, която би могла да промени нещата.“
„Но що се отнася до собствеността или професионалната роля в клуб, с това съм приключил в този живот.“
Абрамович също така заяви, че няма да позволи да бъде разсеян от обвиненията към него, включително от страна на правителството на Обединеното кралство.
„Има една стара руска поговорка: „Кучетата лаят, но керванът продължава да се движи“ и това е подходящо тук“, каза той още на автора на книгата Ник Пюруол.
„Каквото и да правя, хората винаги ще ме обвиняват в някакъв вид дневен ред. В крайна сметка, направих това, което направих, просто за да се опитам да помогна.“
