Агент Николай: Заклех Бойко да пази 3 март!
Според Георги Марков площадът, а не Петър Младенов, е решил кой да бъде националният ни празник
"Снощи се обадих на Бойко да го поздравя, че би отбой от тази лудост да се променя Трети март като национален празник. Спаси и местните избори и кандидат-кметове от дебат за или против 3 март, за Вазов или за Сорос и така - до края на света". Това велико дело е свършил по собствените му думи бившият конституционен съдия Георги Марков, по-известен като агент Николай от ДС.
"На 3 март 1990 г. сутринта, когато въпреки студа и бръснещия вятър със снежинки, море от хора изпълни площад “Александър Невски“ и улица “Московска“, та чак до “Раковски“.
Мощните сканирания “Желю президент!“, разтърсиха синя София за рождения ден на незабравимия доктор Желев. И точно на този митинг, от трибуната на стълбите на храма, се направи предложението 3 март да ни стане Национален празник, прието с огромен възторг и вдигнати ръце “ЗА“!
Възторгът продължи на другия ден и в страната. Така два дни по-късно, на 5 март, комунистическото Народно събрание прие предложението на младата, но многомилионна опозиция.
Спор между СДС и БСП нямаше. Още по-малко дебат, защото СДС не беше в парламента, а влезе в него чак след изборите на 10 и 17 юни за Велико Народно събрание. Казвам го, защото още съм с акъла си, а вчера колега-депутат от СДС във Великото Народно събрание, едва ли не е изкарал по БНР, че по въпроса е имало парламентарен политически дебат по темата.
Седесарите, които извършиха промяната, пълнейки улици и площади в София, предложиха 3 март за Национален празник още преди Великото Народно събрание, а БСП кротко го прие, защото само то беше през март 1990 г. в парламента.
За първи път след промяната, 3 март беше честван като Национален празник през 1991 г. За този велик парламент гласуваха над 92% от избирателите, а само СДС и БСП имаха общо 5 милиона гласа.
Всичките 400 депутати във Великото Народно събрание празнувахме 3 март без обструкции. Нямаше го Путин, нямаше го Сорос, макар че него Луканов вече го беше поканил.
И сега какво доживяхме? Доживяхме най-ниско легитимният премиер на България да ни каже, че суспендирането на 3 март като Национален празник, ни води към бъдещето. Държава без история обаче няма бъдеще. Никакво бъдеще!
