Акад. Георги Марков пред Lupa.bg: Чърчил бомбардира България със съветски бомби

Коментар
13:23 - 10 Януари 2022
13081
Акад. Георги Марков пред Lupa.bg: Чърчил бомбардира България със съветски бомби

На 10 януари се отбелязват 78 години от жестоките бомбардировки над София и над други градове в страната по време на Втората световна война от страна на британската и американската авиация. Само за 2 дни загиват почти 1000 мирни жители. Правителството на Богдан Филов присъединява Царство България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. Когато на 13 декември с.г. Народното събрание обявява символична война на Великобритания и САЩ, никой от управляващите не е предполагал, че двете държави ще се опитат да сринат наши градове със земята като наказание, че България е съюзник на нацистка Германия.

Обратът във войната в полза на съюзниците СССР, САЩ и Великобритания през 1943 г. им позволява да извършват стратегически операции върху германските съюзници, сред които е и Царство България. С акад. Георги Марков коментираме трагичните събития от онази епоха. Видният историк не се страхува да каже, че виновник за тази жестокост е британският държавник Уинстън Чърчил, наричайки го военнопрестъпник наравно с Хитлер и Гьоринг.

Акад. Георги Марков е автор на книгата "Друга история на най-голямата война" в нейните две части: "Разгарянето на пожара" и "Светът в пламъци", в която представя една различна от познатата на победителите гледна точка към Втората световна война. Книгата поднася другата гледна точка - тази, на победените. Самият автор в своя предговор към изследването си пише: "Понякога героите се оказват и престъпници, но те са крайните победители и историците по принуда или навик им прощават. Разсъждаващият човек си задава обаче всякакви въпроси – включително и "неудобни" някому!".

- Акад. Марков, защо България, която обяви само символична война на САЩ и Великобритания, бе бомбардирана жестоко от тяхната авиация през 1943-44 г.?

- Стратегията на британския премиер Уинстън Чърчил е срещу съюзниците на нацистка Германия да се хвърлят много бомби, така че те да се откажат от съюза с Хитлер. Първо, бомбардировките започват срещу самата Германия. Сринати са Кьолн, Хамбург, но най-голямото престъпление е извършено срещу Дрезден, където само за три денонощия загиват 135 000 души, главно жени и деца. Това са военни престъпления, които Чърчил оправдава със стремежа да се подкопае моралът на населението, не само бойният дух на армията. Освен на фронта ударите се нанасят и в тила. През лятото на 1943 г., когато англо-американците стъпват в Италия, те вече имат бази, от които могат да бомбардират и България.

- Правителството на Богдан Филов обявява символична война и реално страната не води активни бойни действия със съюзниците, но София и други градове са сринати от англо-американските бомбардировки?

- Така е, но това е резултат от фаталната стъпка на правителството на Богдан Филов. Подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г. е било неизбежен акт по силата на тогавашната военна необходимост, свързана с балканската кампания на Вермахта срещу Гърция и Югославия. На 13 декември 1941 г., под натиска на силите от Тристранния пакт, България обявява война на САЩ и Великобритания. Тогава Чърчил зачерква България с червено. Той произнася една реч в началото на 1942 г., че българите са грешен народ, три пъти действат фатално срещу англичаните и затова трябва да бъдат наказани.

През 1943-44 г. военната авиация на Великобритания и САЩ изсипва хиляди бомби над България

Бомбардировките отпреди 78 години унищожават жилищни квартали, не толкова военни обекти. Целта е да всее ужас сред населението, то да се обяви против съюза с Германия и да се опълчи на управляващите. Чърчил ни наказва 2 пъти - с бомбардировките и след това в Ялта, когато харизва България в сферата на влияние на СССР и на Сталин.

В книгата си "Друга история на най-голямата война" в нейните две части: "Разгарянето на пожара" и "Светът в пламъци", написана от гледна точка на победените, се обявявам против известната теза, че победителите не ги съдят и те пишат историята.

Много пъти съм споделял, че за мен Чърчил е един военнопрестъпник, когото нареждам до Хитлер. Чърчил също е масов убиец. Може да е гениален британски държавник, но не може целенасочено да унищожава стотици хиляди жени и деца и ние да мълчим за това. Последиците у нас са над 2500 невинни жертви. Американците бомбардират през деня, англичаните през нощта. Какъв военен обект е Народният театър?! Ами БАН?! Какъв военен обект са хилядите разрушени жилища в София, Дупница, Кюстендил, Стара Загора...

Съюзническите бомбардировки нанасят сериозни щети върху сградата на Народното събрание 

Крайно време е да се каже, че и антихитлеристката коалиция е извършвала военни престъпления и дори престъпления срещу човечеството. Япония също е бомбардирана - Токио, ами атомните бомби над Хирошима и Нагасаки! 300 000 души са убити от раз.

За мен е възмутително, че преди няколко години пред американското посолство се откри паметник на загиналите американски летци, които са убивали мирни софийски жители. Още по-възмутително е, че у нас годишнините от тази огромна трагедия се отбелязват тихомълком. Това удивително съвпада с политиката преди 89-а година. Тогава пак не се споменаваше за бомбардировките, защото САЩ и Великобритания са съюзници на Съветския съюз и бомбардировките са извършени със съгласието на Сталин. Сега пак е неудобно да се почетат жертвите, защото сме съюзници в НАТО. Крайно време е да престанем да политизираме историята. Победителите също носят отговорност. Историята трябва да осъди техните военни престъпления.

Знаете ли и германците не смеят да отбележат унищожението на Дрезден. Когато преди години един общински съветник от града стана и каза, че трябва да се споменат жертвите на англо-американския въздушен терор, те веднага го обявиха за неонацист. И понеже е германец, казаха, че е обременен с наследството от нацизма, и човекът спря да говори. Аз в това отношение не съм обременен. Доказвам с факти, че англо-американците съзнателно са унищожавали мирно население. Възмутително е тези летци, убивали мирни граждани, да бъдат обявявани за герои. Такива паметници няма нито в Германия, нито в Италия, които също са бомбардирани от съюзниците. А у нас има паметник на американските летци, убивали софиянци!

Йосиф Сталин и Уинстън Чърчил дават зелена светлина България да бъде жестоко ударена заради съюза си с Хитлер

Преди 89-а година у нас се криеше, че англо-американските самолети са кацали в Украйна, когато Съветската армия вече е била в контранастъпление, зареждали са със съветски бомби и пак са бомбардирали България и Румъния. Има протоколи от срещи на Сталин с британския външен министър Антъни Идън, които бяха издадени като книга в Съветския съюз. Идън казва на Сталин, че Великобритания ще бомбардира българите, и Сталин казва: „Да, бомбардирайте ги, те заслужават това."

Тези редове бяха изтрити както от съветското издание, така и от българския превод. Но бяха запазени в англо-американското издание. Тогава имаше цензура, но сега, след като няма, трябва да се каже историческата истина за поведението на Сталин и Чърчил спрямо България.

Бомбите над София и над други български градове са били пускани във формата на детски играчки. Има и загинали деца, стотици осакатени. Това ако не е престъпление срещу човечеството.

По-рано бяхме в плен на съветската историография, сега на англо-саксонската, според която САЩ и Великобритания са били носители на справедливия мир. Не, те просто са преследвали своите интереси. Ние се отказахме от една дума, която беше идеологически и политически обременена преди 1989-та г. – империализъм. А империализъм има и сред победителите. Чърчил е типичен британски империалист, който спечели войната, но не спаси Британската империя.

Той и има такива престъпления, целящи унищожаването на софиянци с тези ненужни наказателни бомбардировки. Той също е военнопрестъпник, но като го кажем, че е такъв, скачат и казват: "Как си позволяваш да говориш така за най-великия англичанин?!" Чърчил може да е бил велик за Британската империя, но за нас е военен престъпник.

- Преди 1989 г. учехме, че България е спечелили войната.

- Така беше, но истината е, че България загуби Втората световна война. Има договор от 10 февруари 1947 г., според който всички съюзници на Третия райх - България, Румъния, Унгария, Италия, Финландия, са губещи. Въпреки че ние участвахме срещу Германия на заключителния етап на войната и дадохме толкова хиляди жертви, ние не бяхме признати не само за съюзници, не бяхме признати дори за съвоюващи. Ние сме победени, какво ни залъгваха, че сме я спечелили?!

Когато на 9 октомври 1944 г. в Кремъл най-цинично се разпределят процентите между Чърчил и Сталин, британският премиер казва: „Мен ме интересува Гърция. Гърция е моя." Това е Източното Средиземноморие. „Българите и румънците ги взимай", казва Чърчил на Сталин.

Чърчил ни предаде на Сталин. Ние знаем кой е Сталин. Знаем, че е масов убиец спрямо своите граждани и спрямо чуждите. Но не може да възхваляваме Чърчил, че е един хуманен държавник. Да, той е блестящ оратор и политик. Но той е и представител на една империя, която иска да оцелее. Не бива да се самоцензурираме нито по отношение на Съветския съюз, нито по отношение на новите Големи братя - САЩ и Великобритания. Не може да казваме с лека ръка: било каквото било. Не е така. Историята трябва да се помни.

- Чърчил написа своите мемоари за Втората световна война, но не се разкайва за бомбардировките над мирни граждани.

- Тезите за войните винаги са коренно противоположни. Да, Чърчил е написал шест тома по 600 страници, но никъде в тях няма и една дума за унищожаването на Дрезден. Затова британската историография никога няма да признае това военно престъпление. Или пък американците да кажат: ние изтребихме с атомни бомби 360 хиляди жени и деца в Япония. Дори и да не признават, това е исторически факт.

Бомбардировки над София през 1944 г: Пресечката на ул. „Граф Игнатиев“ и бул. „Фердинанд“, сегашен "Васил Левски"

- Всъщност Уинстън Чърчил питае омраза към българите още от времето на Първата Световна война, когато България става причина за негова оставка като министър. В този смисъл може ли да се каже, че зад бомбардировките на англо-американските съюзници прозира и негативното отношение на британския премиер към българите?

- За съжаление е така. Държавниците и политиците не са лишени от емоции, понякога те действат водени от омраза, алчност или желание за възмездие, които не са справедливи от гледна точка на тези, които са нападани. Чърчил е номер 1 сред българомразците, той е най-отявленият.

Омразата му, разбира се, има известно основание, както отбелязвате и вие. През пролетта на 1915 г. при Дарданелската операция, когато е трябвало да се извади Османската империя от Първата световна война, Чърчил и Лойд Джордж (британски министър, после премиер, б.а.) канят България да вземе печелившата страна - на Русия и на Великобритания. Ние обаче в лицето на цар Фердинанд и премиера Васил Радославов отказваме. Тогава на Чърчил като министър на военноморските сили му искат оставката и така политическата му кариера се проваля, като го пращат на Западния фронт.

- Акад. Марков, къде е царското правителство по време на бомбардировките?

- За съжаление цар Борис III вече го няма. В историята няма „ако", но ако царят беше жив, може би историята щеше да се развие по малко по друг начин. По време на дневната бомбардировка на 10 януари 1944 г. правителството е в София. След това министрите и регентите се евакуират в Чамкория, днешен Боровец. Това е най-голямата заблуда на премиера Богдан Филов. Той казва, че войната е символична и англоамериканците са далече. Правителството му има голяма вина за въздушния терор. Филов се огъва пред Германия и вкарва България в Тристанния пакт. А това предопределя съдбата на България и влизането й в съветската зона. Този фатален 13 декември, когато обявихме война на съюзниците, ни предреши съдбата за следващите 45 години.

- Царят е заклеймяван, че е главен виновник за присъединяването на България към оста Рим-Берлин-Токио. Така ли е всъщност?

- Не е по негова воля. Като млад офицер е прекарал три войни на фронта и е бил за неутралитет и за мирна ревизия. На 7 септември 1940 г. е Крайовската спогодба, което е за съжаление първи и последен негов ход на мирната ревизия, който е траен, ние запазваме териториите си, въпреки че загубихме Втората световна война. Нашето злощастие е причинено от Бенито Мусолини, който си въобразява, че ще възстанови Римската империя и, който на 28 октомври 1940 г. напада Гърция без знанието на съюзника си Адолф Хитлер. Той по това време е бил устремен в плана „Барбароса” на Изток, не е искал да се отклонява към Балканите.

Но Дучето решава да нападне Гърция и си въобразява, че ще я окупира за една седмица, но за почуда на света италианската армия започва да търпи поражения от гръцката и опозорен Мусолини се обръща към Хитлер да го спасява. Тогава Хитлер отклонява две армии и едната минава през България. Едната срещу Гърция, другата срещу Югославия. Но, за да мине 12-та армия на фелдмаршал Лист от Румъния през България, към Гърция, трябва да се подпише не само протокол между двата генерални щаба, но и протокол за присъединяването на България към Тристранния пакт, което става на 1 март 1940 г. Така че това е било една военна необходимост.

Макар че цар Борис III се съгласява на съюз с Адолф Хитлер той не изпраща български войски на Източния фронт срещу СССР

Тогава фелдмаршал Лист казва на нашия Генерален щаб: „Има план А – вие да се присъедините към пакта и ние да минем и план Б – да ви окупираме и да ви разорим”. Според мен цар Борис III избира по-добрия вариант и нашата страна като бивш съюзник на Германия получи разширение към Бяло море и към Охридското езеро, с което макар и временно решихме националните си въпроси. А и второ България не участва във войната на Източния фронт. България е единственият съюзник на Хитлер, който не изпраща нито редовна армия, нито доброволци, въпреки че е имало молби на български младежи да се бият срещу болшевизма.

Цар Борис III има тази заслуга. Той се отчита само с един санитарен влак. Така че трябва да признаваме заслугата му. Неговата формула била следната: когато го попитал Фон Рибентроп каква е неговата външна политика, защо не иска да воюва на Източния фронт, Борис III, освен че изиграл картата, че народът му е русофилски, казва също: „Винаги за Германия” и Ребентроп се усмихнал, но цар Борис веднага добавил: „И никога срещу Русия”. Това е ключът на царя „Винаги за Германия, никога срещу Русия”, тъй като тези две държави имат една определяща роля за бъдещето. Тук трябва да направим препратка и към днешния ден – да не се увличат някои министри в различни посоки. С Германия сега сме съюзници в НАТО, но това не означава, че трябва да вървим против Русия. Трябва да се чете историята.


ВИЗИТКА
 
Акад. Георги Марков е един от най-авторитетните български историци. Роден е в Пловдив през 1946 г. Баща му е военен инженер от Военновъздушните сили, дядо му е загинал през 1916 г. по фронтовете на Първата световна война. Акад. Марков завършва история в Софийския университет. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. През 1977 г. постъпва на работа в Института по история към БАН. В периода от 1993 до 2013 г. е негов директор. Автор на близо 20 книги и учебници, специалист по нова история, международни отношения и войните в края на ХІХ и началото на ХХ век.

Използвани са снимки от
Държавна агенция "Архиви",

сайта "Стара София" и Булфото