Акцията продължава: КЗК разследва осем предполагаеми картела
Немският собственик на "Кауфланд" ще разбере от акта какво се е случвало в тази верига в България, отсече Радомир Чолаков
Проблемът с нелоялните търговски практики на големите вериги в България е свързан с поведението на местния мениджмънт, който си позволява действия, недопустими за чуждестранните инвеститори. Това заяви заместник-председателят на Комисията за защита на конкуренцията Радомир Чолаков след наложените на "Кауфланд България" санкции за близо 76 млн. евро. Той отправи остри критики към ръководството на компанията и подчерта, че регулаторът многократно е предупреждавал търговските вериги да прекратят установените некоректни практики. Чолаков обяви също, че скоро ще приключи проверката на "Т-Маркет", а КЗК разследва осем предполагаеми картела и проблеми на пазара на лекарства.
На 9 ноември Комисията за защита на конкуренцията наложи три санкции на "Кауфланд България" на обща стойност близо 76 млн. евро заради установени нелоялни търговски практики спрямо български производители на храни. От веригата отхвърлиха обвиненията и определиха размера на глобите като несъразмерен.
"В последните дни се казаха много неща, включително спекулации. Истината е, че КЗК просто приложи закона. Учудвам се защо всички се учудват. Очевидно е новина един орган да приложи закона", коментира Чолаков.
Той припомни, че комисията е провела секторен анализ и в продължение на година е водила разговори със стопанските субекти за нарушенията, които открива. На търговците е бил даден и тримесечен срок, през който да коригират отношенията си с доставчиците.
"Във всяко наше прессъобщение ние приканвахме стопанските субекти да приведат взаимоотношенията си в съответствие със закона, иначе в противен случай ще използваме правомощията си", обясни заместник-председателят на КЗК пред Би Ти Ви. Той припомни, че законът позволява санкция до 10% от оборота за всяко нарушение, а предишните по-малки глоби не са имали необходимия възпиращ ефект.
Особено остър беше Чолаков към българското ръководство на "Кауфланд". Той отхвърли категорично обвиненията, че действията на комисията са насочени срещу германските инвеститори или представляват политическа атака срещу търговските вериги.
"Няма атака срещу немските инвеститори. Според мен проблемът е с българския мениджмънт. Има други вериги, които нямат подобни проблеми
Според мен немският собственик в момента, благодарение на нашето решение и акта, който е 200 страници, за пръв път ще прочете и разбере какво се е случвало в тази верига в България - неща, които не са се случвали в други държави", заяви той.
Заместник-председателят на КЗК отправи и директна препоръка към новото ръководство на компанията. "Настойчиво бих препоръчал на новия мениджър на "Кауфланд" не да ходи да разказва, че има политически натиск, защото няма, а да обясни на немските собственици какво и защо се е случвало и да се поправят", настоя Чолаков.
Първото нарушение на веригата е било установено още през 2015 г., а впоследствие са последвали три по-малки санкции. Според него последното решение трябва да доведе до реална промяна в търговското поведение
"Целта на санкцията е да се каже - хора, спазвайте закона така, както се спазва в другите държави", подчерта той.
Чолаков обяви, че скоро се очакват резултатите от проверката на КЗК в търговската верига "Т-Маркет". Регулаторът ще продължи да следи взаимоотношенията между големите магазини, доставчиците и производителите, като при установени нови нарушения ще налага и нови санкции.
Заместник-председателят на комисията засегна и въпроса за крайните цени в магазините. Според него намаляване на цените може да се очаква, когато посредниците ограничат своите търговски надценки. Той подчерта, че една от основните задачи на КЗК е да регулира отношенията по веригата на доставки и да предотвратява злоупотребите с пазарна сила.
Паралелно с проверките в търговията с храни КЗК разследва осем предполагаеми картела и извършва секторен анализ на фармацевтичния пазар. Чолаков посочи, че голям германски инвеститор има господстващо положение в доставките на лекарства и постави въпроса за равнопоставения достъп на аптеките до медикаменти.
"Не може даден доставчик да дава определени лекарства само на близки аптеки, а лекарствата трябва да стигат до всички аптеки", заяви той. Чолаков увери, че снабдяването на българските пациенти остава приоритет, а износът на лекарства трябва да се осъществява след задоволяване на потребностите на вътрешния пазар.