Актрисата Лора Христова пред Lupa.bg: Юлия от „Братя“ е палитра от непознати и чужди за мен цветове

Коментар
18:09 - 06 Октомври 2021
20329
Актрисата Лора Христова пред Lupa.bg: Юлия от „Братя“ е палитра от непознати и чужди за мен цветове

Изящната млада актриса и модел Лора Христова прикова вниманието на зрителите с ролята на фаталната украинка Юлия в хитовия сериал "Братя" по Нова телевизия. Тя се появи във втория сезон на филма, а в третия, който се излъчва в момента, нейното присъствие става все по-ключово. "Юлия е палитра от непознати и чужди за мен цветове, всеки актьор си мечтае за толкова противоречива, ярка и далечна от него самия роля. Това е вълнуващо предизвикателство и голямо доверие от страна на екипа", сподели в специално интервю за Lupa.bg талантливата актриса. 

Нейният живот е едновременно гореща и зимна приказка. Родена е в България в семейството на дипломати, носи артистична жилка и прекарва детството си в съседна Турция. Учи в училищата към посолствата на Русия и затова още от малка се научава да говори без акцент езика на Достоевски. А когато отива на екскурзия в Санкт Петербург се влюбва от пръв поглед в "града на белите нощи" и решава да учи там актьорско майсторство. Следва в престижния Санкт-Петербургски държавен институт по изкуствата и черпи знания и опит от извора на руската театрална школа.

След като се дипломира, се връща в България, където се отдава на изкуството все така страстно и пламенно. Освен впечатляващи актьорски заложби, тя притежава и усет към поезията - пише стихове, занимава се и с музика, пее и има подчертан интерес към изобразителното изкуство. 

Лора Христова блесна в клипа на Мариана Попова "Дъжд", както и в сериала по БНТ "Порталът", където изигра ролята на успешна певица. Красотата и женствеността отварят вратите на актрисата и като фотомодел и тя може да се похвали с впечатляващи фотосесии.

Пред Lupa.bg очарователната Лора разказа за предизвикателствата, с които се е сблъскала по време на следването си в Санкт Петербург, както и за това как мразовитата, но уникална със своята архитектура и дух северна столица е запалила в душата й любов към изкуството и уважение към културата. От интервюто на Лора Христова ще разберете и коя картина от Ермитажа я описва като личност, защо се възхищава на Фрида Кало и защо би искала да танцува в епохата на джаза през 20-те години на миналия век в САЩ, да се разходи по безкрайните градини на Царска Русия и да се потопи в тайните на древен Египет. И накрая да изиграе Маргарита от великия роман на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита".

Лора Христова в ролята на фаталната украинка Юлия в сериала "Братя"


- Как изглежда героинята от сериала „Братя“ Юлия Опланчик в очите на Лора Христова?

- Юлия за мен е като буря, може да бъде неочаквана, както и предвидима, притихнала, но и разтърсваща, неудържима и пагубна. Юлия не е имала "истинското" в живота, тези топли спомени и образи, които ние пазим дълбоко в сърцата си. Тя е фалшива точно толкова, колкото са били притворни с нея. Юлия е враг за всички зрители на сериала, но лично аз искрено я съжалявам - за мен тя е малодушен човек без смисъл, без светлина, без дом.

- С какво Юлия ви предизвиква като актриса и жена?

- Със своята разкрепостеност и властност, безкомпромисност, крайност и показност. В нея има нещо животинско, нещо дяволско и нещо счупено. Юлия е палитра от непознати и чужди за мен цветове, всеки актьор си мечтае за толкова противоречива, ярка и далечна от него самия роля. Това е вълнуващо предизвикателство и голямо доверие от страна на екипа.

За Лора Христова е предизвикателство да пресъздаде с екранния си партньор Владимир Михайлов любовта и омразата между техните герои Юлия и Денис Топал

- Как дойде поканата да участвате в сериала и вас самата с какво ви заинтригува „Братя“? Има ли сцени, които са особено предизвикателство за вас?

- От продукцията ме поканиха на кастинг и още тогава усетих химията с материала. "Братя" е многопластов, наситен и многообразен, задаващ много труди въпроси и поднасящ още по-трудни отговори. Всяка сцена е сложна по своему, но определено в началото на миналия сезон, когато все още не се познавахме добре с колегите, включително и с екранния ми партньор Влади Михайлов, бе предизвикателство за мен да пресъздам историята и миналото на героите ни, любовта и омразата между Денис и Юлия, запознавайки се пет минути преди началото на първата ни сцена. Безкрайно съм благодарна за хората, с които ме срещна и продължава да ме събира професията. Намерих прекрасни хора, изключителни таланти и близки приятели на снимачната площадка на "Братя".

- Да обърнем поглед към самата Лора – с какво ви плени актьорската професия и как се насочихте към актьорството? Бихте ли споделили и за вашите артистични корени?

- Смятам, че привързаността ми към литературата е един от пътищата водещи до актьорската професия. Книгата за мен винаги е била карта на пътя към самата себе си. Още от малка усещам тази връзка. Времето преди сън бе един малък празник, защото знаех, че наближава моментът за приказка за лека нощ, за вълшебни истории и приключения. Истории, които исках да споделя с близките си хора, а импровизираната ми домашна сцена бе начинът. Определено в нашето семейство има ярка творческа искра, хора на изкуството като оперни певци, поети, художници, включително и з.а. Петко Карлуковски, който за съжаление отдавна не е между живите.

Лора в Санкт Петербург, където пет години учи актьорско майсторство

- Завършили сте в една от най-големите руски и световни театрални школи – Санкт-Петербургския държавен институт по култура. Бихте ли открехнали някои тайни на знаменитата руска актьорска школа?

- Тайната е в това да се докоснеш до първоизточника. Психологичният драматичен театър поставя своето начало именно в Русия. Най-голямото богатство е опитът, който споделяха с нас нашите преподаватели, техните истории, превърнали се в легенди, възможността да работиш рамо до рамо с творци, оставили огромна следа в световното изкуство.

Имах възможност да се уча при велики заслужили и народни артисти, режисьори и актьори от „старата школа“. Аз самата съм ученичка на з.а. на Русия В.А. Тике, възпитаник на Борис Зон, който пък е считан за един от най-добрите ученици на самият К.С. Станиславски и „най-добрият театрален педагог в СССР“. За такива традиции и история става дума. Смятам, че тайната на руската школа преди всичко е в приемствеността и безусловното уважение към това изкуство и хората, които го създават.

Снимка: Нина Зафирова

- Следвате ли съветите на Станиславски да наблюдавате внимателно хората и „да открадвате“ някой техен жест, мимика, поведение при изграждането на даден образ?

- Обожавам да наблюдавам хората и то, разбира се, през призмата на професията. Често си крада по нещо, но най-вече се стремя да открадна чуждия мироглед, да пречупя света през очите на непознат за мен човек, да се опитам да си представя неговото минало и настояще, неговите страхове и мечти. Този вид анализ ми помага много повече, защото съм привърженик на тезата, че Вътрешното диктува Външното, а не обратното.

- Споделяли сте, че животът ви е живот на куфари – постоянно пътувате. Живяли сте и сте учили в Турция и в Русия. Как ви обогатиха двете страни? Когато за пръв път отидохте в Санкт Петербург с какво най-много ви впечатли града на Нева?

- Пътят ме вдъхновява и обогатява - път, който се пресича с други пътища, хора, култури и традиции. Израснах с усещането и представата, че всеки дом е "вкъщи" стига да е споделен с любимите хора. Имала съм много "вкъщи"-та и всяко едно от тях съм възприемала като свое, без значение колко далечни са били езикът, културата, манталитетът на хората или страната като цяло. Петербург ме плени с аромата си, с просторите си, с историята и архитектурата си, със своята аристократичност, изтънченост и достолепност. Не познавам човек, който веднъж попаднал в "града на белите нощи", да не е оставил част от сърцето си там.

Актрисата в стилна фотосесия ала София Лорен. Снимка: Катерина Зимина

- Усетихте ли дали в Русия като държава и у обикновените руснаци има по-специално отношението към културата и изкуството, отколкото в България и у българите?

- У руснаците е много силно застъпено уважението към изкуството въобще, както и съхраняването, предаването и почитането на тези традиции. Отиването на театър, опера, балет за тях е истински празник, почти всички са в официални дрехи и с цветя. Присъствала съм на 12 часово представление, на което публиката в нито един момент не си позволи да покаже отегчение, умора или нервност. Затова ми е мъчно, че у нас, като че ли не успяваме да опазим, да съхраним именно това специално отношение.

- Ако ви помоля да сравните своите житейски и професионални търсения или пък вашите светоусещания с картина от Ермитажа коя би била тя?

- "Композиция VI” на Василий Кандински. Има музика и динамика в тази картина, както и незавършеност, стремеж, страст. Топлите тонове от друга страна, придават истинска хармония и спокойствие на хаоса. Мисля, че тази картина добре описва моите търсения и мечти.

Създадена през 1913 г., "Композиция VI” на руския абстракционист, е една от любимите картини на Лора Христова. Творбата е изложена в Ермитажа в Санкт Петербург

- Предполагам, че след 5 години следване в града на Петър I студът вече не може да ви стресне. Свикнахте ли с виелиците и студа и мразовитото време в Русия кали ли ви като човек и актриса?

- Санкт-Петербург е суров, студен и забързан град, но в същото време няма друго толкова спиращо дъха място. Това е чисто, истинско вдъхновение и духовно богатство, което се носи във въздуха. Със студа се свиква, но не и без няколко тежки ангини, пневмония и куп други кризи и болежки, но всички трудности, през които съм минавала, са ми дали много повече отколкото са ми отнели. Руската школа ме научи на дисциплина и уважение към изкуството, към колегите и публиката, на издържливост и всеотдайност.

- Животът и следването ви в Петербург помогнаха ли ви да преживеете по-дълбоко руската класика – Пушкин, Достоевски, Толстой, Булгаков, Марина Цветаева, Анна Ахматова...? Има ли руски творци и герои от техни произведения, към които имате особен афинитет и дори бихте искали да изиграете?

- Познанството ми с руската класика започна още в трети клас и не е спирало и до днес, но руската действителност ме накара да преживея и да погледна на нещата от един много различен ъгъл. Промениха се много от понятията и възприятията, които имах за хората, живота и света около мен. Един от от най-ценните уроци е, че „голямото се вижда от разстояние“, а смисълът е в малките неща. Не отричам, че имам слабост към руската класика и особено поезията, която се явява катализатор самата аз да пиша стихове.

Не веднъж съм споменавала, че любимият ми женски персонаж е Маргарита от романа „Майстора и Маргарита“ на Булгаков и ще бъда много щастлива, ако някой ден имам шанса да се превъплътя в този образ.

Снимка: Катерина Зимина

- В днешния забързан дигитален свят какви книги четете – тези на хартия или електронни? И защо?

- Мъчно ми е, че в днешното забързано ежедневие и наличието на различни технологии, хората, особено по-младите, като че ли са забравили мириса на прашните страници. За мен разгръщането на страниците на някоя книга е част от магията и съпреживяването на самата история.

- Кои са предимствата на България, които ви подтикнаха все пак да се върнете и да работите в родината си като актриса и фотомодел?

- Никога не съм си представяла живот извън България, без близките ми любими хора. Моята цел бе да взема най-доброто от най-добрите и да го интегрирам тук, в моя дом. Дали е носталгия, заради дългото отсъствие от страната, любов към Родината или зов на корените - не знам. Знам само, че тук съм се родила и тук искам да остарея, оставяйки нещо след себе си. Тъжно ми е, когато виждам, как млади, перспективни хора напускат страната ни. Не ги виня, но когато това се случва масово, развитието тук става почти невъзможно. Хубавото е, че като че ли в последно време все повече млади хора се завръщат в България.

Лора участва и в сериала "Порталът" по БНТ

- Участвахте и в сериала „Порталът“ по БНТ, където влязохте в ролята на певица от поколението през 70-те и 80-те години. Беше ли ви интересно да се докоснете до тази България?

- "Порталът" беше приключение, вълшебство, пътуване във времето, един съвсем друг свят, до който имах възможността да се докосна и опозная, макар и частично. Беше не само интересно, но и много обогатяващо. Имах щастието да съм част от един страхотен екип и една истински вълнуваща история.

- Ако владеехте телепортацията и имахте възможност да се върнете назад във времето в коя историческа епоха бихте желали да живеете, дори и за кратко?

- Бих потанцувала в епохата на джаза през 20-те години на миналия век в САЩ, бих се разходила по безкрайните градини на Царска Русия, бих се потопила в тайните на древен Египет, бих се телепортирала до всяко кътче на света и до всяка страница на историята, но за тази цел не ми е нужна машина на времето. Литературата, сцената и киното са моят Портал.

Лора като Фрида Кало. Снимка: Катерина Зимина

- Имате забележителна фотосесия в образа на Фрида Кало. С какво Ви впечатлява емблематичната мексиканка като художничка и жена?

- Фрида Кало ме вдъхновява като творец и като личност. Говоря не само за нейния житейски път, но и мирогледа й като цяло, отразен в оставените от нея писма и дневници. Мога да съзерцавам картините ѝ с часове и това ме опиянява. Сбъднах мечтата си да видя оригиналите на емблематичните й творби в музея "Фаберже" в Петербург. Помня, че излизайки от експозицията, плаках от възторг и небето бе различно, и въздуха… Тогава разбрах и усетих, че човек е способен да се прероди приживе. Черпя вдъхновение, сили и кураж от хора като нея, оставили своята непоколебима следа.

- Какво мислите за еманципацията на съвременната жена и имате ли усещането, че понякога в желанието си да се наложи над мъжа и „да покаже мускули“ жената губи своята женственост?

- Смятам, че жената трябва да бъде до човека, който я уважава, без нелепата демонстрация на надмощие, до човека, с когото тя може да бъде себе си, да покаже слабост. За мен женската красота е плод на познанието, любовта и одухотвореността. Женствеността е окриленост и сила на духа, тя е езикът на мечтите.

Лора плакала от възторг, сбъдвайки мечтата си да видя оригиналите на емблематичните творби на Фрида Кало в музея "Фаберже" в Петербург. Снимка: Катерина Зимина

- Вие сте зодия Везни – смятате ли, че в една романтична връзка е възможно да има баланс между двамата партньори и нито един от двамата да не търси надмощие?

- Като една истинска Везна винаги търся баланс. Смятам, че двама души са способни на синхрон и хармония, стига да поставят своето "Аз" след магическото "Ние".

- С какво един мъж може да ви впечатли?

- Характер, интелигентност, стил и джентълменско отношение.

- Какво обичате да правите в свободното си време? 

- Обичам пътешествията, музиката, дългите разходки сред природата, шедьоврите на живописта, импресионизма, модернизма и сюрреализма в изобразителното изкуство, четенето на книги, както и уюта с чаша кафе или вино в компанията на близки хора.

 

Снимки: Личен архив
Фото горе: Катерина Зимина