Актрисата Веселина Михалкова пред Lupa.bg: Играем за любящата ни публика, не за политиците

Тя може да играе талантливо и запомнящо се както кралица, така и прислужница, както фатална дама, така и отрудена от живота жена. На сцената тя може да бъде и маркиза, и руска аристократка, и българка от старо време. Многобройни са женските образи, в които на сцената на Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна се превъплъщава актрисата Веселина Михалкова. Нейното присъствие в театъра е огнено, като самата нея и само заради огнената й коса, а и заради творческия й заряд, професионалния ентусиазъм и отдадеността на изкуството. 

Житейският и артистичният път Веселина Михалкова я свързва с Варна. Тя е родена в морската столица, а вече 22 години е част от трупата на Варненския театър. От 2012 г. е и артистичен директор на театъра. Завършила е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Борислав Сърчаджиев и проф. Пламен Марков.

"Влязох в театъра още съвсем малка с майка ми, която беше музикален ръководител в Кукления театър, а после се прехвърли в Драматичния театър. Израснах в театъра, защото нямаше кой да ме гледа. И когато завърших средно образование, за мен нямаше нищо по-естествено от това да кандидатствам в НАТФИЗ. Не ме приеха първата година и аз реших, че не искам да работя никъде другаде, освен в театъра, каквото и да е. Освободи се бройка за реквизитор и така, преди да ме приемат в Театралната академия, работих 3-4 години като реквизитор", изповядва се в свои интервюта магнетичната актриса.

Веселина Михалкова е носител на "Аскеер" за поддържаща женска роля 1999 г. за ролята на Рада в „Зидарите и попа“. Тя, както и екипът на спектакъла „Паметта на водата“ под режисурата на Стоян Радев Ге.К. са носители и на Наградата "Варна" 2013 за постижения в областта на културата.

През 2019 г. актрисата бе отличена с Награда "Варна" за блестящите си превълъщения в ролите на Аркадина от „Магьосническо езеро“ по „Чайка“ от А. П. Чехов и на г-жа Готлиб в „Телефонът на мъртвеца“ от Сара Рул.

Сега Веселина Михалкова може да бъде гледана в спектаклите "Монтажът на моя филм" от Матьо Куик, реж. Десислава Шпатова, "Двубой" от Иван Вазов, реж. Стоян Радев Ге.К., "Само за жени" от Дарио Фо, реж. Костадин Бандутов, "Поразените" от Теодора Димова, реж. Стоян Радев Ге.К. и "Любовникът от ZanziБар“ от Ели Саги, реж. проф. Атанас Атанасов.

Lupa.bg потърси Веселина Михалкова по повод 100-годишнината от създаването на Драматичния театър във Варна. Коментирахме вълнението, което изпитват артистите във връзка с вековния юбилей, както и политико-здравният скандал, който доведе до затварянето на театъра и до невъзможността трупата да представи на 12 март празничния си спектакъл. Артистичният директор на Варненската драма разказа и за турнето на трупата в София и за пиесите, които театърът ще постави до края на годината. На 16 март Драматичният театър-Варна гостува в Сатиричния театър в София с нашумялата постановка "Любовникът от ZanziБар“, а на 22 март с "Отело" под режисурата на проф. Пламен Марков в Народния театър "Иван Вазов".

Веселина Михалкова в спектакъла "Любовникът от ZanziБар“ от Ели Саги, режисьор проф. Атанас Атанасов

- Г-жо Михалкова, честит вековен юбилей на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“! Вие сте артистичен директор на театъра и сте в трупата от дълги години. Как се чувствате в този достолепен театър, който вече 100 години е един от стожерите на българската култура?

- Изпитвам безкрайна гордост, благодарност на съдбата, че съм точно в този театър, а не в някой друг, че съм се срещнала с хората, които са били в този театър и все още са в този театър. Безкрайно щастие е за мен. Наистина не мога да си представя как би протекъл животът ми, ако не бях във Варненския театър. Ако трябва да направя препратка към деня 12 март, ще кажа, че се готвихме за 100-ия рожден ден не една, а две години. Такъв юбилей се обмисля поне две години предварително, защото то не е само самият празник на 12-ти. То е свързано  с много съпътстващи събития. Никола Вандов написа нашия летопис, направихме много изложби, свързани с юбилея.

На 12 март трябваше да открием и бюста на нашия патрон Стоян Бъчваров. Направи се и албум със снимки, обхващащи тези 100 години. Това е къртовски труд на много хора, ангажирани с този голям празник. Вълнението е огромно и то ще бъде такова цяла година. Това че лично аз съм свидетел на такъв юбилеен празник – такова нещо не се случва на всеки да отбележи кръгла годишнина на своя дом, защото за мен театърът е дом. Понякога ми се размиват дори представите къде ми е повече дом – дали домът, в който живея със семейството си или другият, който е творческият дом, където впрочем живея с една част от семейството си.

Стотици културни и държавни институции поздравиха Варненския театър с неговия 100-годишен юбилей

- За съжаление 100-годишният юбилей на Драматичния театър във Варна бе помрачен от един абсолютно необмислен „културен“ локдаун – местният кризизен щаб и областният управител решиха от 12-ти до 26 март, т.е. за две седмици да затворят всички театри, кина, музеи и галерии в областта, водени уж от грижа за здравето на хората. Но пък моловете и заведенията не попаднаха под ударите на тази заповед, зад която прозряха очевидно политически мотиви – да не бъде допуснат президентът Румен Радев да присъства на празничния спектакъл, планиран за 12 март. Чувствате ли се омерзени от подобно отношение и от факта, че трупата на театъра насила бе вкарана в една политическа война, без да има място в нея?

- Колкото човек да си задава въпроси и да не иска да повярва, че политиката би могла да се намеси, то в един момент нямаше друго логическо обяснение. Откакто отвориха театрите на 1 юни ние непрекъснато играем на 30 % и при първа, и при втора, и при трета вълна на коронавируса. В най-големия пик през октомври-ноември-декември никой не затвори театъра, защото нека да имаме и реалистична преценка – това са 30 %, в салон, в който има партер, първи и втори балкон. Нали може да си представите зрителите вътре на какво голямо отстояние са един от друг и как няма никаква опасност вътре да има някакво страхотно разпространение на заразата.

Повечето ми колеги, включително и аз, вече минахме през ковида. Други мои колеги се ваксинираха, а и на никой не му правеше впечатление, че месец и половина цялата трупа – 21 души, всеки божи ден, с администрацията и техническите служби сме непрекъснато заедно, за да можем да подготвим този празник на 12 март. Не искам да противопоставям на театъра нито заведенията, нито магазините. Те горките също много си изпатиха от цялата тази криза. Но сега на фона на всичко работещо,  на работещи заведения на 50 %, изведнъж да се окаже, че най-страшно е в театъра или в галериите, извинете, звучи несериозно.

По логика не може да извиниш ситуацията с коронавируса. Най-страшното е, че коронавирусът вече може да бъде слаган за всяко едно нещо, което не е удобно на някого. Защото откакто свят светува всеки режим си е служил последством страха да държи масите в подчинение. Имам усещането, че коронавирусът започва да се превръща в едно такова оръжие, където ти не можеш да отсееш наистина сега това действителност ли е – че има опасност от заразата заради покачващия се брой на заразените или е просто маша в ръцете на някой, който може да използва това заболяване. Спекулацията с този вирус, който отне толкова много човешки животи, а други хора загубиха свои близки, е много страшна.

Актрисата в постановката на Стоян Радев "Поразените" по едноименния роман на Теодора Димова

- Казахте, че всеки, който ходи на театър знае, че там мерките се спазват и зрителите не са застрашени. Но хората, които затвориха театрите във Варна не ходят на театър.

- Да, те не ходят на театър – това е абсолютно вярно, но административно знаят как стоят нещата в театъра. По протокол за такива големи чествания, за такъв голям юбилей театърът е длъжен да изпрати и да уважи държавните институции в България – Министерски съвет, Народно събрание, президентство, на местна почва – кмет, областен управител, Община Варна, т.е. уважителни покани са разпратени навсякъде. Всеки, който иска, би могъл да дойде и да уважи нашия празник. Това не е някакво наше вътрешно отсяване и проява на наши вътрешни пристрастия, защото ние нямаме пристрастия. Ние не се интересуваме от това.

За нас по-важно беше да дойдат хората, които са работили в този театър, да дойдат тези живи творци, които са отдали живота си на театъра и които щяха да пристъпят прага на театъра с придружители. И така отново да бъдем заедно в салона. Голямата актриса Грациела Бъчварова беше лишена от тази възможност да отбележи своя празник в своя дом, в своя театър. Така се случи и с други колеги от по-възрастното поколение. Искахме този спектакъл да го посветим на тях, да го посветим на хората, които вече не са сред нас, а са в темелите на този театър.

Веселина Михалкова заедно със Стоян Радев и Станислав Кондов в постановката "Монтажът на моя филм" от Матьо Куик, реж. Десислава Шпатова

- Дано да успеете да реализирате празничния спектакъл поне в Международния ден на театъра - 27 март.

- Така го плануваме все пак на другия голям празник за театъра.

- Играете ли сега с по-голям хъс на сцената, когато в салона има по-малко зрители, опитвайки се да компенсирате липсата на онази голяма зрителска енергия от времето, когато театрите играеха нормално, а не както сега пред 30 % публика?

- Има една много странна тенденция – откакто започна цялата тази истерия около коронавируса, разбира се с основание, и откакто на хората им забраниха социалния живот, тези хора, които идват в салона са с такъв невероятен заряд и с такава невероятна енергия, любов и признателност ни заливат от залата, че усещането за нас е, че салонът е пълен на 100 %. Изключително благодарна съм на публиката, която с такава любов подкрепя артистите.

Героинята на Веселина Михалкова в "Любовникът от ZanziБар“ за кратко време претърпява изключителна житейска трансформация

- Варненският театър, както всяка година, отново идва на гастрол в София с два спектакъла – „Любовникът от ZanziБар“ и „Отело“. Бихте ли споделили каква е вашата роля в комедията „Любовникът от ZanziБар“? Напоследък Занзибар се оказа много актуална туристическа дестинация.

- В интерес на истината така се случи, че когато започнахме да работим с режисьора проф. Атанас Атанасов миналото лято все още я нямаше тази мода със Занзибар. Сега гледам, че непрекъснато се пускат снимки от Занзибар – явно там в момента е наводнено с туристи и нашият спектакъл стана много актуален. Това е една много сръчно написана комедия. Моята героиня ми е безкрайно интересна. Във Варненския театър за пръв път работим с Атанас Атанасов. Спойката между него и екипа беше прекрасна.

Веселина Михалкова и Стоян Радев са партньори в живота и на сцената

Имахме чудесен репетиционен процес, а когато репетициите са изпълнени с толкова удоволствие, с толкова любов, резултатът винаги е налице. Винаги се усеща кога едно нещо е работено с любовен творчески заряд. Моята героиня е прекрасна. В течение на две седмици тя претърпява изключителна житейска трансформация. Не бих искала повече да разказвам, защото бих издала същността на интригата, а тя е любопитна. Призовавам столичната публика, която винаги ни е посрещала много топло и радушно, когато Варненският театър е гостувал в столицата, да заповяда, ако все още може да се намерят билети.

- Трябва да гостувате още няколко пъти, защото билети за гастрола на „Любовникът от ZanziБар“ в Сатиричния театър на 16 март вече няма.

- С удоволствие бихме планирали поне още една или две дати.

- Вие бихте ли заменили Варна за Занзибар?

- Не, не бих заменила Варна за нищо. Аз съм човек, който изключително обича да пътува, но обичам винаги да се връщам във Варна, в родния си град и в безценния си театър. Не мога да си представя животът някъде другаде извън театъра. Всеки е наясно, че в нашата професия е много трудно да намериш мястото си някъде другаде извън пределите на родината, на родния език. За киното по̀ може, но за театър това е почти невъзможно.

Стоян Радев и Веселина Михалкова в "Опасни връзки" от Кристофър Хамптън по романа на Шодерло дьо Лакло, режисьор Стилиян Петров

- Вашата котва твърдо е хвърлена във Варна?

- О, твърдо. Аз, както и съпругът ми Стоян Радев, сме имали два пъти предложения да се изместим в столични театри. Това ни е разбалансирало максимум за седмица, докато си сложим картите на масата и си кажем: „Е, добре, защо трябва да бъде тази замяна? Има ли нещо, което тук да ни липсва?“ Човек прави такива рокади, само ако нещо му липсва, ако някъде не се чувства на мястото си и ако не се чувства удовлетворен. А това изобщо не бих могла да го кажа по никакъв начин за театъра, в който съм.

- На героите, които пресъздавате им върви на морски дестинации. Сега зрителите ви гледат и в сериала „Съни бийч“. Приятно ли ви беше да снимате в Слънчев бряг и как възприемате ролята си в сериала?

- О, да, за мен беше предизвикателство. Не ми се е случвало много-много да снимам в киното. Аз попаднах на един великолепен екип. Целият екип на „Съни бийч“ е изключителен. Казвам „е“, защото съвсем скоро предстои да започнем снимки на втори сезон. А и разбира се, когато си на курорт е приятно. А и ние бяхме извън пика на сезона, което прави Слънчев бряг много привлекателен, когато е малко преди да дойдат всички туристи след средата на юни. Сега започваме отново да снимаме пак в този период, когато все още курортът е пуст и там е приказно.

- Като актриса и като режисьор от какви професионални принципи не бихте отстъпили? Какво е вашето творческо кредо?

- Не бих отстъпила от вкуса си. Аз съм на първо място актриса и там също мисля, че не бих направила компромис със себе си да изневеря на естетическия вкус. Това е основната ми задача сега като артистичен директор да държа за високата стойност на продукта, с който се занимаваме и изваждаме. В момента са трудни времена и залитането по евтиното, което по-лесно вкарва зрители в салона е много изкушаващо. Не бих упрекнала никого, ако прибягва до това нещо. Във Варненския театър държим юздите и се стараем да избираме само качествени текстове, защото за мен само това е смисълът на заниманието да си актьор.

В спектакъла "Поразените" по едноименния роман на Теодора Димова

- Да, прави впечатление, че в репертоара залагате на български автори – както на класици като Иван Вазов, Антон Страшимиров и Добри Войников, така и на съвременни автори като Теодора Димова. Вие участвате в спектакъла на Стоян Радев по нейния роман „Поразените“.

- „Поразените“ е от последните неща, които сме правили и сблъсъкът с този текст - първо като роман, а след това и работата със Стоян Радев по този роман ще остане събитие в моя живот. Това беше едно изключително пътуване във времето и голямо преживяване.

- И вие, и вашият съпруг споделяте, че театърът е вашият дом и ваша съдба. Театърът ви свързва и в този смисъл да ви попитам лесно или трудно е партньорството на сцена между вас – веднъж в качеството ви на артисти и втори път като отношения между режисьор и актриса? Имате ли професионални спорове и как ги преодолявате?

- И в ролята на актриса-актьор, и в ролята на актриса-режисьор ние със Стоян работим изключително добре. Ние имаме много сходни виждания и вкусове по отношение на изкуството и това разбира се много ни помага. Спорове сме имали за някои неща, но изкуството е субективно, но те никога не са били с такива амплитуди, че да са тежки и непреодолими спорове.

Веселина Михалкова заедно със свои колеги, след като през 2019 г. бе отличена с Награда "Варна" за блестящите си превълъщения в ролите на Аркадина от „Магьосническо езеро“ по „Чайка“ от А. П. Чехов и на г-жа Готлиб в „Телефонът на мъртвеца“ от Сара Рул

- Като артистичен директор на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ какви са вашите амбиции за 2021 г.?

- Ние започнахме репетиции със Стайко Мурджев върху „Амадеус“ на Питър Шафър, но ги замразихме покрай юбилея на театъра. Това е следващата премиера, която трябва, живот и здраве, да излезе на 17 май. След това започваме с Бина Харалампиева „Тютюн“ по Димитър Димов – това ще бъде премиера на театрална сцена за България. След това поставяме началото на древногръцка трагедия, все още не сме уточнили заглавието заедно с проф. Пламен Марков и към края на годината започваме работа с Диана Добрева – там също все още не е уточнен текстът, но също я очакваме с голямо нетърпение, защото тя също за пръв път ще работи във Варна.

Това е една много амбициозна програма, тъй като това са все мащабни проекти и искрено се надявам времето, здравето на всички и енергията да ни позволят да се справим с всички тези идеи. Надяваме се в рамките на тази година най-накрая да започне така дългоочаквания от всички нас ремонт на Филиала, защото практически ние работим всички на една сцена и театър, и опера, и балет, което създава големи затруднения, когато сме притиснати всички на една сцена. Надявам се на нашата друга сграда, така обичана, най-накрая да й се случи и нейния ремонт.

Веселина Михалкова в "Само за жени", комедия по пиеси на Дарио Фо и Франка Раме, режисьор Костадин Бандутов

- През миналата година, когато всичко беше затворено, поддържахте духа с онлайн постановки.

- Тогава се разви проектът „Театърът чете от вкъщи“, който набра такава скорост и излезе извън пределите на България. Много чуждестранни актьори, наши колеги също се включиха в този проект и наистина това ни държа много през първите месеци на локдауна, които бяха през март-април-май миналата година.

- Намираме се между два празника – 100-годишнината на Варненския театър и Международния ден на театъра – какво бихте пожелали на вашите колеги театрали?

- Нека на първо място да са здрави! Пожелавам вдъхновение, вяра и смисъл. Важно е да не се губи смисълът. Има ли смисъл човек може да мине през всякакви бури. Важно е да запазва смисъла.

Снимки: Личен архив