Актьорът Даниел Ангелов пред Lupa.bg: И аз като моя герой Черкезов от „Братя“ съм принципен и справедлив, но и влюбчив, и изкушаван

Коментар
11:00 - 07 Юни 2021
9288
Актьорът Даниел Ангелов пред Lupa.bg: И аз като моя герой Черкезов от „Братя“ съм принципен и справедлив, но и влюбчив, и изкушаван

Какво свързва сериала "Братя" със спектакъла "Хъшове"? Това е младият и талантлив актьор Даниел Ангелов, който напоследък е доста популярен покрай ролята си на принципния полицейски шеф Черкезов в телевизионната криминална драма. Роден е през 1978 г., завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в четвъртия випуск на Стефан Данаилов, като преди това изкарва и три години в класа на проф. Боньо Лунгов, където учи актьорско майсторство за куклен театър. Още по времето на студентството си играе в Театър "София", в "Сълза и смях”, в Театър "Възраждане" и в Театър "Българска армия". От 2000 г. участва в постановки на Народния театър, като участва и в хитовата постановка на Александър Морфов "Хъшове".

Дани Ангелов е в една от главните роли във филма „Революция X”, участва и в сериалите "Революция Z”, „Дървото на живота”, „Секс, лъжи и ТВ”, „Стъклен дом", „Под прикритие”, „Столичани в повече”, „Откраднат живот”, "Ние, нашите и вашите”, телевизионния сериал „Хъшове” и др. Синеокият актьор, който описва себе си и като смирен християнин, и като бохем се разписва и в холивудски продукции, снимани в България. Сред тях са филмите “Кодът”, в който участват Морган Фрийман и Антонио Бандерас, и “Непобедимите” с Мел Гибсън, Силвестър Сталоун, Харисън Форд.

Ангелов има и музикални заложби - умее да свири на барабани и да пее, озвучава и филми. Преди години създава и ръководи "Училище за таланти”, както и кастинг агенция за деца, която осигурява роли в едни от най-добрите български и световни филми, сериали и реклами.

Пред Lupa.bg Дани Ангелов разказа откровено за всестранните си заложби, сподели интересни житейски случки, които са преобърнали живота му и са го формирали като личност и като артист. От разговора ще научите как ученикът на Стефан Данаилов възприема последната си телевизионна роля - тази на полицейския шеф Черкезов в сериала "Братя" - какво му харесва в героя и как би искал да се развие образа в евентуален трети сезон. Актьорът открехна завесата и защо и как се е обърнал към вярата, какви са най-големите уроци, които е научил от Мастера и как се чувства, когато синът му Симеон, който също се снима в киното му дава съвети.

Снимка: Владимир Балевски

- Даниеле, приключи излъчването на втория сезон на сериала „Братя“. Зрителите са нетърпеливи и настойчиво питат: „Ще има ли „Братя-3“?

- Надявам се да има.

- Какво ти харесва в образа на твоя герой Черкезов и какво би желал да се промени, ако има трети сезон?

- Черкезов е образ, който много харесвам. В него има принципност и справедливост, които са близки до мен. Ако говорим за евентуален трети сезон, който всички се надяваме да има, бих искал любовно-семейната линия на героя да се разшири и да го видим в по-интимен аспект. Предполагам, че сценаристите, които са мъдри, ще го направят. Както казва баба ми досега Черкезов: „Цукна булката за 40 епизода един път.“ (смее се).

При мен като мъж е малко по-различно. Аз в живота също съм принципен, но съм и романтичен, обичам жените, моногамен съм, но нямам търпението на Черкезов, който 40 епизода налазва една булка. (смее се) Играл съм всякакви образи, но на мен ми дават да играя все лошия – в „Ние, нашите и вашите“ бях перверзен училищен директор, който всяка серия спеше с някоя майка. И сега за пръв път се виждам в една романтична роля на влюбения Шекспир (усмихва се), която много ми допада. Аз много обичам да играя любов. Това е едно от най-трудните неща в нашата професия.

- Какво не ти допада в Черкезов?

- Ако трябва да бъда честен - всичко му харесвам. Той някак си ме променя и мен като човек. Например в живота аз съм много по-активен като мъж. Тук ми се налага да правя нещо, което и в живота, и пред камерата ми е трудно – да бъда по-умерен и да дърпам юздите на героя на Стойо Мирков. Героят на Стойо – Калин във втория сезон на сериала беше много активен и много агресивен и аз трябваше да бъда неговият контрапункт и същевременно с мека ръка да го укротявам. В живота съм директен и ако нещо не ми харесва, направо раздавам шамари. (смее се)

Усещането за смирение при Черкезов много ми харесва. Смирението идва с годините, когато се появи и семейството, и децата, и бизнесът. Започнах да се превръщам от Йоан на гърма в Йоан на любовта. И взе да ми харесва. Не е лесно, защото вътре в теб – плътта, характерът искат да воюват. Но това не променя това да си воин – просто променяш средствата - с любов, с повече търпение и смирение, с повече мъдрост постигаш целите си.

- Героят на Стойо Мирков - Калин Йосифов - изпитваше нервите ти в сериала. Извън филма приятели ли сте с него?

- Със Стойо сме големи приятели, с него е най-силната ми връзка в „Братя”. Винаги съм мечтал да имам по-голям брат и някак си го намерих в лицето на Стойо. Разбираме се за секунди. От една кръвна група сме и професионално, и житейски. Двамата сме и големи калпазани – хем сме усмихнати, хем лесно се палим. Във филма приятелството между моя герой Черкезов и на Стойо – Калин се оказа доста силно, въпреки че имаха обща слабост – моят герой харесва неговата съпруга.

Даниел Ангелов и Искра Донова в кадър от "Братя"

- Как се сработи с другите колеги от сериала?

- За мен Влади Михайлов е изключителна изненада в хубавия смисъл на думата. Той е с невероятен опит в киното – има 70 филма зад гърба си. Освен че е много готин, Влади изиграва образа на Денис Топал много талантливо. Прави го много фино и интелигентно, какъвто всъщност е той. Според мен в живота Влади няма нищо общо с Денис Топал. Мисля, че аз в живота съм по-близък до Денис Топал. (усмихва се) Иначе много бих искал да снимам с Влади, защото е много лек за работа, изключително интелигентен. Искра Донова също е голям професионалист. На пръстите на едната ръка се броят актрисите, които са изключителни професионалисти. За мен топ 3 на талантливите актриси са Искра Донова, Йоанна Темелкова и Койна Русева. Може да разчиташ на тях, не са фльорци и са безкрайно даровити. Йоанна Темелкова също е страхотна. Искам да отлича една актриса, която смятам, че тепърва ще има много роли в киното – това е Стела Ганчева, която играе Мая. Тя е много красива и талантлива жена, като актриса има изключителна палитра.

Дани Ангелов заедно със своите колеги Владимир Михайлов и Стойо Мирков на снимачната площадка на "Братя"

- Целият втори сезон издирвахте Калин Врачански, който играе твоя колега полицай Борис Донков. Как се работи с него?

- Калин знае какво прави, той е много добър професионалист и е удоволствие да се работи с него. Той е много интелигентен човек, с много опит, талант и качества. Мъчно ми е, че във втори сезон не можахме да имаме повече допирни точки с Калин, но много се надявам да снимам по-нататък с него. Продуцентът Краси Ванков ни е събрал много готин екип, освен като артисти и като хора. Благодарен съм и за тежкия професионализъм на сценаристите на сериала – Теодора Маркова, Невена Кертова, Георги Иванов, както и на Пламена Велковски, и Мила Иванова. С удоволствие бих работил с тях и в други проекти. Един актьор е загубен без добри сценаристи. За мен беше предизвикателство и удоволствие да снимам и с режисьора Ники Илиев, надявам се да се видим отново на снимачната площадка. Ники е страхотен, с него се работи много леко, а ние сме и близки приятели. Благодаря и на режисьора Любомир Печев, който също е голям професионалист, както и на Георги Димитров и на Йордан Чичиков. 

С режисьора Ники Илиев Дани Ангелов е и приятел, и колега

- Кое те кара да бъдеш по-смирен в определени ситуации? Вярата ли?

- Не е тайна, че животът ми се промени много, когато бях на 20 години. Бях тръгнал да ставам дори чейнчаджия. Искаха да ме вербуват да стана сутеньор, защото аз си тренирах, бях биткаджийче, ставах за този тип неща, а съм убедителен и чароматен. (усмихва се)

- Мафията е искала да те вербува?

- Искаше и се намеси тази вяра, която сега имам. Господ направо ме измъкна. Имах много силно, разтърсващо преживяване, имах лична среща с Христос. Той дойде и ме прегърна. Това бе невероятно усещане, което не съм имал никога. И чух думи, които са написани и в Библията: „Никога в нищо няма да те оставя.“ От онзи момент до ден днешен, слава Богу, аз не се чувствам изоставен, въпреки че в много отношения се чувствам сам.

И това много промени живота ми и той тръгна в съвсем друга посока. В един момент, когато дойде тази чистота и тази вяра, тя започва да изчиства. Бог ни е дал свободната воля и това е много важно. Всичко останало може да ни го вземе за секунди  - и семейство, и любов, и пари, и здраве, и кариера.

- Казвал си, че за теб най-великата книга е Библията.

- Да, защото тя не е просто книга, тя е пътеводител на истинския живот, при това не само на живота, който е тук, а пътеводител за цялата вечност. Човек е разделен на дух, душа и тяло. Душата всъщност е умът, характерът и сърцето. Смисълът на вярата е тя да обнови ума, сърцето и характера по правилния начин. И това е голямата дилема, голямото противоречие, което обаче ми помага в кариерата – старият Даниел, който е лошото момче, бори се със своите пороци и грехове, който искаше да живее по бързия начин...

- Бързи пари, бързи жени...

- Да, всички тези неща. И в един момент лека-полека възприемаш другите средства – повече търпение, мъдрост, да правиш нещата с любов.

- Ти си осъзнал тези неща на 20, не на 40 примерно.

- Да, аз го осъзнах на 20, но последните 20 бяха един труден път и в личен, и в професионален аспект, за да достигна до това, което сега ти споделям. Вярата сама по себе си ти дава един тласък, тя те очиства генерално. Господ ти дава спасението. Оттук насетне личното ти обновяване на ума, сърцето и характера е един път. Тук ти избираш докъде искаш да стигнеш и този път е болезнен, защото тогава идват изкушенията. Например жените са ми най-голямата слабост. Аз обожавам жените, обичам всичко в тях – да ги обичам, да ги любя, да ги целувам. С другите пороци по-лесно се разбирам. (смее се)

- Тук няма ли сблъсък между духа и плътта, между Дани – бохема и Дани, вярващия християнин?

- Има огромен сблъсък и той все още е в мен. Бохемът в мен иска купони, забавления, веселба, а и сега съм в най-силния си период като мъж. Но като християнин, като човек, който вярва, не мога да си позволя този тип неща. Това е борбата между духа и плътта, която е много съсипваща. (усмихва се)

Актьорът е добър и на барабаните

- Кое надделява в теб – духът или страстта?

- Слава на Бога в 95 % е духът. Някой казва, че човек като е вярващ е безгрешен. Не! Като повярваме, ние не сме грешници, защото възстановяваме връзката между човека и Христос и Бога, която е скъсана при Адам и Ева. Но греховете остават, защото те са в твоето възпитание, в твоите гени. Всичко те определя – държавата, в която си, манталитета, кварталът, в който живееш. Аз като човек обичам да купонясвам, да си пийвам, да се веселя – много често и плътта взима връх. Но аз дълбоко вярвам в тази златна среда на баланса, който е вътре в теб.

- Какви черти от характера на една жена те привличат и какво мислиш за съвременната еманципирана жена?

- За мен е много важно жената да попадне в категорията „дух, душа и тяло“. Какво значи това? Да е достатъчно красива, на мен да ми харесва, на друг може да не харесва, все ми е едно. Аз обичам женствени жени и нямам претенция за цвят на косата, на очите и т.н. (смее се) Имам приятели, които са толкова претенциозни, вече са по на 45 и още не могат да си намерят жена. Естествено важно е да си допадате и в интимната, и в сексуалната част. Важно е да бъде поне толкова интелигентна, колкото съм аз и да не е много повече от мен или да е много по-малко от мен. (усмихва се) Важното е да има баланс в това отношение и е хубаво да гледаме в една посока и да имаме общи проекти.

Даниел има и певчески талант

Наскоро четох една книга, в която пишеше, че за една връзка и за един брак е много важно да има любов, страст и общ проект. Страстта не само като интимност и секс, а и като нежност, ласка и топлина. Любовта като решение и приятелство. Проектът може да е семейство, деца, да е обща вяра, обща професия, общ бизнес. За мен е важна и духовната част. Важно жена ми да е вярващ човек. Това, което ме притеснява е, че жената много се еманципира през последните 20 години. Говоря не само за българската жена, а по принцип. В България малко със затихване идва цунамито, но идва и помита и е много тъжно, че жените все по-често се превръщат в мъже, а мъжете в жени. Масово виждам как жената иска да владее, да завзема неща, които не са й дадени. Тя самата не се чувства добре, но го прави, защото явно няма и стойностни мъже. Тук не говорим само за изкарване на пари, а за вътрешното усещане един мъж кой е.

Ако се върнем малко по-назад във времето ще видим, че мъжът ловува, превзема крепости, пише история. Той е роден да е господар навън, докато жената е господарката на дома, на семейството, на децата, на топлината. И тази спойка ги прави едно цяло. Не възприемам жените само като сексуални обекти, възприемам ги като нещо, което Господ е създал да ни допълни. Ева е най-съвършеното творение, дори повече от Адам. Защото Господ е знаел, че трябва да даде нещо специално на Адам, за да го допълни. Така че жената е много повече от просто секс или само интелект. Тя е комбинация от всичко. Факт е, че за много неща жените са по-силни психически от мъжете.

Като директора Божинов в сериала "Ние, нашите и вашите"

- Дразни ли те, ако на улицата те спрат и се обърнат към теб с „Черкезов“, а не с истинското ти име?

- О, напротив, изключително ми е приятно. На 20 искаш да станеш артист заради популярността, заради по-суетни неща. Докато на 40 плюс, както съм аз, в един момент осъзнаваш, че ти играеш изцяло за зрителя. Не искам да звуча популистки, но за мен зрителят е важен. Творчеството, което правя е моето служение.

- А кой беше твоят водещ мотив, за да кандидатстваш в НАТФИЗ?

- Вуйчо ми, Бог да го прости, беше директор на театър, артист. Аз съм музикант, свиря на барабани от 5-годишен, танцувам, пея. Свирил съм с най-известните рок банди. Веднъж бяхме на вилата и вуйчо ми ми каза: „Ето ти един монолог, защо не пробваш да кандидатстваш в НАТФИЗ?“ Той ми даде „Спасителят в ръжта“ на Селинджър и изпитната комисия ме прие от първия път. Първоначално учих актьорство за куклен театър при Боньо Лунгов. Кандидатстваха 1000 души, а мен ме приеха първи. Бяхме много силен клас. Там беше и Иван от Иван и Андрей, Владо Карамазов, Саното. Аз влязох гол и бос така да се каже, тъй като преди това не бях учил в детски или младежки актьорски школи.

Заедно със своя Мастер - Стефан Данаилов

След това кандидатствах актьорско майсторство за драматичен театър и бях приет в класа на Стефан Данаилов. Нямах право да се премествам от един клас в друг и затова трябваше да кандидатствам втори път с новобранците.

Стефан Данаилов е велик преподавател. Това и при Стойо Мирков личи, който също е негов студент. Ние сме хора със самочувствие, хора, които са научени как да изпипват нещата. Много често се казва: „Ама те все Стефан Данаиловите ги бутат...“ Да, но не, защото той ни буташе някъде. Да, той имаше много контакти. Ламбо имаше много добро усещане за кастинг, за екип. Неслучайно му викахме Мастера.

Нас ни учеха и Илия Добрев – тийчъра, Бог да го прости и него, и Иван Налбантов, който уви почина наскоро. Обичам го много, той ме е научил много за словото. Ивайло Христов за известно време ни беше преподавател. Той също е страхотен.

Ние сме най-разглезеният клас на Стефан Данаилов, защото бяхме клас към Народния театър. И един ден не сме прекарали в НАТФИЗ, ние учехме в залите на Народния, ядохме и пиехме с Велко Кънев, с Чочо Попйорданов. Още като влязохме ни вкараха масовка в „Декамерон“ на Сашо Морфов. Ти дишаш въздуха на Мария Каварджикова, на Чочо, на Велко Кънев, на всички тези велики актьори, за съжаление някои от тях вече не са сред нас. Но това те разширява. Ако нещо може да те разшири това е срещата с личности. Така е и с вярата. Едно е да знаеш, че има Христос, друго е да го познаваш. Едно е да знаеш, че Стефан Данаилов и Чочо Попйорданов ги има като актьори, друго е да си седял на една маса с тях и да сте си разказвали най-различни истории.

- Как Стефан Данаилов успяваше да скъси дистанцията между него като преподавател и вас като негови студенти? Той се държеше към вас бащински, вие бяхте неговите деца.

- Стефан Данаилов неслучайно е Стефан Данаилов. Той е толкова широко скроен, всъщност той на това те учи – да бъдеш широко скроен и да имаш по-голям мащаб на мислене. Той самият е една бащица. За тези четири години тези 15-20 човека са като негови деца. След това ти винаги можеш да разчиташ на него, да се чуете, на него му е приятно, но след като завършваш той някак си леко затваря вратата за предишния випуск, вече гледа на нас като на помъдрели тинейджъри и вече отделя повече внимание на новите си деца. Той правеше този ход много умело.

Най-хубавото време в живота ми е било през тези четири години, когато съм бил в класа на Стефан Данаилов. Ако искам нещо да се върне то е това време. Ти се чувстваш обгрижен във всяко едно отношение, летиш, може да мислиш само за творчество и да се потопиш в него.

В България е много трудно да се потопиш изцяло в изкуството – имаш семейство, въртиш бизнес, сто неща са ти на главата и между другото и твориш. Което е много тъжно. Аз взех модела на Стефан Данаилов като направих актьорската школа - Училище за таланти. То е теория, практика и любов. Теорията ти дава най-добрите преподаватели, практиката - всичките контакти на света са твои. Ламбо никога не ни е спирал за нищо. Той ни казваше: „Дори и глупости да играете, играйте, това е опит пред камера, важен е.“ Самите режисьори идваха при него да търсят актьори. Не  заради връзки, а защото знаят, че вкусът е правилният.

Синът на актьора - Симеон тръгна по неговите стъпки и също се изявява в киното

- Защо записа режисура?

- Защото искам да разказвам истории. Моето голямо свидетелство е, че се насочих към вярата, гледайки един филм. Гледах филм за Христос на Рождество през 1999 г., в навечерието на милениума и започнах да плача. Бях на много лошо място и чрез този филм имах очистваща среща. Може би това беше протестантска версия на живота на Христос, защото накрая на филма се казва: „Ако искате да приемете Христос в живота си, кажете тези думи.“ И аз ги казах тогава и това промени живота ми. На другия ден усетих как все едно някаква тъмнина си отиде и започнах по друг начин да гледам на света. На църква отидох чак две-три години след това, но аз вече започнах да усещам, че става въпрос за нещо различно.

- Кой библейски образ би желал да изиграеш?

- Бих изиграл няколко библейски личности. Давид е една от личностите, която е много близо до мен. Харесвам и Даниил – неслучайно аз съм Даниел. Бих изиграл и апостол Павел – много интересна личност. Той е написал половината от Новия завет – при него има всичко. Откъде тръгва и докъде стига – има много хубава диаграма на образа. Един Йосиф е прекрасен образ, той е първообраз на Христос в Стария завет. Защо не и един Адам? Адам и Ева са били единствените съвършени човешки същества и оттам нататък идва падението и ние сме грешни. От прапрапрабаба ни Ева и прапрапрадядо ни Адам е дошъл бъгът (смее се), но същевременно те са били едни прекрасни хора, които са имали всичко и са били много близо до съвършенството.

Даниел Ангелов участва и в култовия спектакъл на Александър Морфов "Хъшове"

- Участваш и в спектакъла на Александър Морфов „Хъшове“. Има ли в теб онзи хъшовски плам?

- На 100 %. Това представление е жизнено променящо. Едно от нещата, които винаги съм искал и благодаря, че ми се случват, е не да играя в много представления и в много филми, а да правя стойностни роли. Аз съм си поставил за цел да играя в качествени продукции, които докосват зрителя, както например е образът на Черкезов и които ми носят лично удовлетворение. „Хъшове“ е точно такъв спектакъл. Работата с Александър Морфов, който е един гений, е велика. Той е наясно какво прави, но никога не го казва.

Това е един отбор от мъжкари, отбор от невероятен тестостерон. Тъкмо завършвахме четвърти курс и Морфов ни взе четирима души от класа на Стефан Данаилов. А другият отбор е Захари Бахаров, Митко Рачков, Христо Мутафчиев, Чочо Попйорданов, Вальо Ганев, Вальо Танев, Валери Йорданов, Деян Донков – великолепни актьори. Разбира се и Рени Врангова. Ти не знаеш къде се намираш от кеф. „Хъшове“ е много филмов спектакъл. Сашо много филмово го е направил ала Фелини, това не е просто театър. Освен на гениалната фигура на Морфов, силата на този спектакъл се дължи и на химията между актьорите. Това е една мъжкарска енергия и това патриотичното, което искри от спектакъла, много те удря. След това представление адреналинът ти е на макс. Има хора, които са го гледали по 20 пъти.

Дъщеричката Дара е принцесата на тати

- Аз съм го гледала осем пъти и пак бих искала да го гледам.

- Разбирам те. Накрая театралната зала сякаш се превръща в стадион. Като извикаме „Да живей България!“ и 700 души викат заедно с теб и имаш чувството, че тези 700 човека са 70 хиляди. Надявам се този спектакъл да се върне на сцената, защото това е вечен спектакъл. (Интервюто е взето преди да стартира онлайн подписката на зрители и творци с искане спектакълът „Хъшове“ да се върне в афиша на Народния театър, б.а.)

Най-хубавото е, че идват ученици 7-8 клас, които го гледат и те добиват съвсем друга представа. Самото създаване на спектакъла за нас, актьорите, беше много интересно. Финалът с количката, на която се качваме всички и където пеем песента на Влатко Стефановски „Бел кон“, се роди на премиерата - 15 минути преди да се вдигне завесата. При Сашо всичко така се случва – той е много добър в монтажа и в основата, която гони. Актьорите са като едни биткаджии – ти през цялото време се бориш, реплики се раждат по време на репетиции. Всичко е въпрос на въображение. Този спектакъл е докосващ и жизнено променящ. Вярвам, че ще го върнат.

12-годишният Симеон Ангелов е звезда в сериала "All inclusive"

- Синът ти Симеон тръгна по твоите стъпки и вече ти е конкуренция. Той прави много хубави роли в два сериала – в „Ние, нашите и вашите“ и в „All inclusive.“ В първия двамата дори си партнирате. Как синът ти се запали по киното?

- Неговата голяма роля, която той изигра блестящо, дойде във филма „Писма от Антарктида“ – един камерен филм с Ирмена Чичикова. Аз му бях треньор на терен. Ние имаме много силна връзка като баща и син. И творческата ни връзка е много силна. Симеон се чувства много спокоен до мен. Той е по-интровертен, не е толкова емоционален като мен. И това му помага много за киното, защото е непукист. Отделно и камерата го обича. Иначе Симо влезе в киното случайно. Кастинг режисьорът Велина Щърбакова беше снимала с него една реклама и оттам се сети за сина ми. Между другото благодарение на него и мен ме взеха в „Ние, нашите и вашите“. (смее се) Симеон е страхотен. От 8 до 12-та си година направи три главни роли. Да ми е жив и здрав! Искам нещата да се случват естествено – той да ги пожелава, а не ние да го натискаме. Синът ми дори не идва в моето актьорско училище. (усмихва се) Той си носи името на цар Симеон и се държи малко аристократично. Слава на Бога не се е самозабравил покрай популярността и не е тръгнал по лош път.

- Той дава ли ти актьорски съвети?

- Често коментира и дава съвети. Гледаше „Братя“ и има много точна преценка за актьорите. В „Ние, нашите и вашите“ беше много смешно. Аз играех главният гад, а той играеше главна роля и си мерихме ролята. (смее се) Беше една конкуренция – той на 9, аз на 39. И Симеон ме бъзикаше: „Е, тате, в този епизод аз имах шест сцени, а ти само две.“

Героят на Даниел Ангелов в "Братя" - Черкезов се разчувства на юбилея си, когато видя дъщеря си, която отдавна не бе виждал

- Какво е да си баща и на дъщеря?

- Винаги съм искал да имам дъщеря. Синът ми е гордост, а дъщеря ми Дара ми е слабост. Неслучайно сцената с рождения ми ден в „Братя“ беше много емоционална. Дара присъства на снимките, от екипа ми направиха изненада с нейни колажи като малка и като ми го показаха по време на самите снимки то си стана водопад. Аз може би нямаше толкова да рева, ако не беше дъщеря ми. Тя е на тати принцесата. Дара сега ще стане на 8. Завърши първи клас. Много е готина – тя е любвеобилна, обичаща, аз съм нейният герой. Благодаря на Господ, че имам възможност да имам и син, и дъщеря. Тя също е артистична – рисува, танцува, пее.

- Получи се доста дълга изповед, но все пак искаш ли да кажеш нещо за финал?

- Благодаря на зрителите, че харесват „Братя“. Те ме спират по улиците, споделят впечатления, имаме обратна връзка. Всичко се прави в името на зрителя. Много е приятно, когато работа ти е осмислена.