Актьорът и музикант Владимир Михайлов пред Lupa.bg: Може да се наложи да грабнем оръжията и да отидем на фронта

Актуално интервю
20:57 - 25 Март 2022
29147
Актьорът и музикант Владимир Михайлов пред Lupa.bg: Може да се наложи да грабнем оръжията и да отидем на фронта

„Артистите не могат да дарят нищо друго, освен изкуството си, те даряват цялото си време и енергия. Пожелавам на всички политици да направят същото.“ Това сподели в специално интервю за Lupa.bg популярният актьор и музикант Владимир Михайлов по повод благотворителните инициативи, в който той, неговата група REWIND!, както и стотици техни колеги творци се включиха у нас в подкрепа на украинския народ. Всички те в един глас казаха „НЕ на войната“ и призоваха: „Дайте шанс на мира“. Рокаджиите сякаш правят това най-сърцато, защото тяхната музика е едновременно музика на свободата, мира, обичта и бунта срещу всякаква диктатура.

С Владимир Михайлов предварително искахме да говорим за дългоочакваната премиера на рок операта „Исус Христос суперзвезда“ в Пловдивската опера и за ролята му на Юда, към която актьорът и певец има особен сантимент. Четвъртият сезон на хитовия сериал „Братя“, където той изпълнява ролята на могъщия подземен бос с фалшива украинска самоличност Денис Топал, също е повод да поговорим с актьора. Руската военна инвазия в Украйна обаче непрекъснато тласкаше разговора ни към това, което се случва в Европа, на километри от нас, с два братски народа. И двата проекта, с участието на Владимир Михайлов, се оказаха пророчески и особено актуални за времето, в което живеем, макар всеки от тях да залага на съвсем различни визуални и изразни средства.

Режисьорът на легендарната рок опера Веселка Кунчева пренесе историята за последните дни на Исус и неговия сблъсък с Юда в едно мрачно постапокалиптично бъдеще с мътна вяра и срив на морала, в което обезвереното човечество търси отново своя Месия. Идеята за постановката в Пловдивската опера се роди много преди човечеството да се изправи пред пандемията и в този смисъл днес в света сме свидетели на един безкраен цикъл на вяра и отричане, който бе заложен още през 2020 г. като тема в силно въздействащия спектакъл. „Исус Христос суперзвезда“ е пророческо представление, то е все по-силно, което е все по-тъжно, откровен е Владимир Михайлов.

В „Братя“ пък се случват събития, които са отражение на конфликта в Украйна. Но и в този случай авторите на сериала се оказват пророци. Владимир Михайлов обаче държи да подчертае, че това не е евтин пиар от страна на екипа на филма, тъй като сценарият е писан много преди да избухне руско-украинската война.

Като мислещ човек и творец актьорът няма как да остане безучастен към всички тези събития и затова те преминават като тънка червена линия през целия разговор. Затова и коментирахме дали хората на изкуството трябва да заемат позиция по актуални обществени теми. А самият Владимир Михайлов смело и дръзко е заявявал своята позиция и не се е страхувал да застане на барикадата, ако чувства вътрешна потребност от това, както правят и неговите герои като например Жан Валжан в мюзикъла "Клетниците".

"Не разбирам защо трябва да делим подкрепата към едните и към другите, би било прекрасно да подкрепяме всички в нужда, без много да разсъждаваме. Не подкрепям никоя война и затова не смятам, че трябва да делим пострадалите на по-близки и по-далечни". Така рокаджията отговаря на хейтърите, които протестират в социалните мрежи срещу благотворителните акции в подкрепа на Украйна и контрират, че в България също има много нуждаещи се хора. Не съм русофил, обичам Русия, но не вярвам, че Русия трябва да си позволи братоубийствена война с братски народ, какъвто е украинският, споделя певецът.

Съвсем символно разговорът с Владимир Михайлов се проведе в градинката пред църквата "Свети Седмочисленици". Вероятно не само защото с този храм го свързат много лични моменти, но вероятно и защото храмът дава вяра, надежда и любов - ценности, на които актьорът държи в живота и в професията си. 

Владимир Михайлов през погледа на своя екранен брат Алекс Иванов, който изпълнява ролята на Сандо в "Братя". Снимка: Алекс Иванов

- Влади, с твоята група REWIND! не се поколебахте да участвахте в благотворителни инициативи в подкрепа на украинските деца и въобще на хората, страдащи от войната в Украйна. Ти самият отправи и видео послание с призив за мир и си от личностите, които винаги са имали позиция по различни обществени теми. Въпросът защо го направихте обаче в случая е неуместен.

- С музикантите от моята група REWIND! се опитваме да правим каквото можем. Участвахме в инициативата „Купи изкуство за Украйна”, организирана от една страхотна рекламна агенция. Три големи столични клуба направиха благотворителни концерти под надслов Give Peace a Chance, ние участвахме в концерта в клуб „Терминал 1.“ И на двете места благотворително се продаваха дискове от нашия първи албум, който издадохме специално сега на CD. Събраха се немалко пари, които отидоха в помощ на тези хора.

Длъжни сме, всеки с каквото може да помогне.

Актьорът Алек Алексиев с един бус, пълен с тонове помощи, храна и дрехи, за втори път пътува към Украйна. Така че има много хубави примери. Знам, че доста хора се включват благотворително, знам, че на никого не му е безразлично. Има лесни начини за дарения на достъпни места. Търсете ги, приятели!

Актьорът, певец и китарист се включи заедно с група REWIND! в благотворителната акция "Купи изкуство за Украйна”, която се проведе в арт пространството на "BLVD 138" в София

- Смяташ ли, че хората на изкуството по някакъв начин трябва да бъдат съпричастни към случващото се в обществото и в света, като изразяват позиция и изказват мнение?

- Мисля, че хората на изкуството винаги имат начина и не само начина, но и потребността да отразят моментното състояние на човешкия дух. Така с едно изречение мога да кажа какъв е смисълът на изкуството за мен. Няма нужда да правиш политически коментар с твоето изкуство, за да анализираш докъде сме стигнали и докъде сме ние. В XXI век в Европа се води братоубийствена война. Много хора на изкуството изразяват позиция и намират начин да не се въвлекат в политически спор.

Една рисунка на дете мен веднага ме праща там, в тази тема. Нямам нужда да видя знака на мира или знамето на Украйна, за да може като видя едно дете навън, на студа, да усетя войната. Това е силата на изкуството. Както знаем артистите не сме цъфнали и вързали след ковид кризата, но много хора правят в момента само благотворителни прояви, защото просто това могат да направят. Те не могат да дарят нещо друго, освен изкуството си, но даряват изкуството си, даряват цялото си време и енергия. Пожелавам на всички политици да направят същото.

Бас китаристът Юрий Божинов и Владимир Михайлов и тяхната музикална банда дариха безвъзмездно приходите от продажбата на своя дебютен албум Corners

- За съжаление и покрай благотворителните инициативи за Украйна отново се получи поредното грозно разделение в обществото. Чуват се гласове: „Защо трябва да събираме пари и даваме храна и безплатен подслон на украинските бежанци, когато у нас пенсионерите живеят в бедност.”

- Защо трябва да помагаме на който и да е, който е във война и е близо до нас? Това е тотално излишен въпрос! А вече кой в какво вярва е друга тема. Значи руските космонавти могат да облекат костюми в цветовете на Украйна, но ние, тук в България си говорим за Русия и за Украйна. Това просто е смешно.

Всички ние сме братски народи и това, което се случва там е немислимо. Някой може да каже: „Това си е тяхна работа“, други може да изрекат: „Аз обичам Русия.”

Да, и аз обичам Русия, но това не значи, че аз вярвам, че Русия трябва да си позволи такава война с братския си народ на каквато и да е цена по каквито и да е причини. Това са някакви абсурди за XXI век. Не знам докога това нещо ще ни се случва.

Не влизам в никакви полемики кой крив и кой прав. Да не влизаме в политически разговор, но ще кажа само, че в този конфликт има и едни външни влияния и е много удобно да се гледа отстрани и да се критикуват Украйна или Русия, при положение, че не са само те в тази война. Надявам се военният конфликт да се реши възможно най-скоро с минимален брой жертви, да се приключи и да спрем да мислим за евентуално много по-лошо развитие.

Снимка: Алекс Иванов

- Вярваш ли, че всички многобройни призиви за мир, които и вие отправяте, ще бъдат чути все пак?

- Очевидно те не са чути в момента, щом тази война продължава. Не знам как можем да направим така, че да бъдат чути. Единственото, което си мисля е, че ако всички забравим, кой е русофил, кой е русофоб, кой е проамерикански настроен, кой е про НАТО и ако всеки един от нас просто сложи ръка на сърцето и каже: „Нека продължаваме да убиваме в името на моята идея“, дали ще спим спокойно. Пожелавам на този човек, който мисли така, да спи и да се събуди спокоен след това. Мисля, че това няма как да стане. Ние сме свикнали да слушаме един шум в главата си, забравяме да погледнем навътре и да осъзнаем всъщност за какво става въпрос.

Слушаме някакви пропагандни слова и се вълнуваме от някакви рационалности, гледаме откъде духа вятърът и се влияем от това каквото ни кажат във фейсбук. Това ли е по-важно? Че ти харесваш Путин? Харесвай си го колкото искаш! Харесваш ли това да се избиват хората? Харесваш ли това да убиват семейства с децата им?

Братя в киното и приятели в живота - Алекс Иванов и Владимир Михайлов

В четвъртия сезон на сериала „Братя“, в който имам късмета да участвам, има тема, свързана с продажба на оръжия. Моят герой Денис Топал е псевдоукраинец и се занимава с оръжеен бизнес. Бих искал да подчертая, че ние започнахме снимките на новия сезон много преди избухването на войната. Сценарият, който в момента се развива пред очите на зрителите, е написан много преди да се стигне дори до слухове, че конфликтът в Украйна може да се разрасне.

Не подценявам факта, че там има тлеещи зони от 2014 г. насам и това е много сложен конфликт, който продължава. Но държа да кажа, че това, което ще видите на екрана не е някакъв опит от наша страна да си направим евтин пиар и да злоупотребим с тази ситуация. Не е проява и на лош вкус от наша страна.

Владимир Михайлов, Мартин Димитров и Алекс Иванов са "лошите момчета" в сериала "Братя"

Ние разказваме за едни герои, част от които са в мафията, част от тях са полицаи, част от тях не са чисти. Търсим плътни герои и всеки един от тях не е нито виновен, нито невинен. Всеки един от тях е направил по някоя грешка и смятам, че това прави сериала много интересен. Но това е един сериал, това е една фикция и това е една история. И призовавам всички, които гледат „Братя“ да не търсят по-дълбоко някакви въпроси или отговори, защото тези неща няма да са верни.

Сезонът върви, началото му беше различно, намираме героите, където е логично да ги намерим - може би един-два месеца по-късно след третия сезон и историята тръгва оттам и нататък има много интересни събития за всеки един герой, както и много изненади. Някои от героите преживяха катарзис, кой просто се е успокоил, кой е в принудителна статика като Радо Андреев, който беше в затвора. Може би за някои зрители началото на сериала е различно, интересно, логично, за други е възможно то да е статично и мудно. На мен ми харесва сценарият и смятам, че има много неща, които тепърва трябва да се видят в сериала. Героите са много интересни, има и нови попълнения. Чака ни един силен сезон, така че не се отказвайте от нас, ако имате някакви притеснения и колебания (усмихва се).

В "Братя-4" приятелството и бизнес партньорството между героите на Мартин Димитров и Владимир Михайлов - Радо Андреев и Денис Топал е поставено на сериозно изпитание. Снимка: Красена Ангелова

- Твоят герой Денис Топал очевидно страда за своята любима Лора. Ще има ли все пак някакво развитие в тази романтична посока?

- Ще има развитие на техните взаимоотношения, ще видим какво ще бъде то, така че препоръчвам да ни следите внимателно.

- Направи ми впечатление, че в предишния сезон на „Братя“, който мина под знака на прошката доста често в кадър попадаше купола на храма „Св. Александър Невски“ и кръста, който се извисява над София. Сега в началните епизоди на четвърти сезон доста често се появяваше паметникът на съветската армия. Без самите автори на сериала да го предвидят този монумент отново се превърна в ябълка на раздора – да бъде ли разрушен или пък преместен в соцмузея.

- Не си падам много по това – сменихме идеологията и веднага бутнахме всичко. Примерно имаме едни експерти в едно министерство, които работят добре. Идва обаче следващото правителство от друга партия и маха работещите хора. Тези хора са станали експерти в това, което правят. Аз не съм фен да бутаме с лека ръка каквото и да било. Ще махнем паметника на Альоша, но после ще трябва да го върнем в някакъв момент.

Личната харизма на актьора изпълва всяка сцена с особена динамика 

- Има идея вместо Альоша да се извиси Христос.

- Ще сложим Христос, но после Христос ще стане неудобен. Ще избухне някакъв религиозен конфликт и ще трябва да махнем Христос. Добре, дайте тогава да не правим паметници въобще, за да сме на сигурно. Не знам къде е истината. Първо кой решава да махнем паметниците е отделен въпрос.

Винаги ми е било много интересно въобще какъв е цензът в нашата държава. Аз не мога да говоря за политика, мога да говоря за сферата на културата и твърдо мога да заявя, че през последните години не мога да видя читави хора в комисиите, свързани с изкуството. Говорим за някакъв спорен ценз, за някакви спорни хора, които решават нещо. Не искам да дискредитирам никого, но си казвам моето мнение. Не съм видял една комисия, под която аз да мога да се подпиша. Кой избира комисиите, кой решава кое е адекватно в изкуството, камо ли в политиката.

Не съм русофил, но държа да кажа, че такъв ценз и уважение към изкуството в Русия все още го има. И твърде жалко, че те ще изгубят всичките си позиции на световен културен феномен, на една нация, дала невероятни произведения на изкуството. Защото сега ние ще забравим за руските спектакли, за руските изложби и за руските концерти. И това е много, много тъжно.

В ролята на Юда в рок операта "Исус Христос суперзвезда" в Пловдивската опера Владимир Михайлов разгръща по великолепен начин таланта си на актьор, певец и танцьор. Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Достоевски няма как да носи вина заради Путин.

- Точно. Достоевски да бъде отричан заради Путин – това е трагедия. Пак ще кажа – не съм русофил, но тези хора имат уважение към хората на изкуството все още. За разлика от нас. В Украйна също. там съм бил и мога да го кажа. Каквато и да е целта на тази война това, което се случва е чудовищно. Целта не е свързана с нищо човешко. Тя е свързана с някакво влияние и е свързана с някакви финансови облаги.

- Свободата на избора е основна тема в четвъртия сезон на „Братя“, но тази тема се прокрадва и в рок операта „Исус Христос суперзвезда”. Затова те връщам към една твоя любима, дългоочаквана роля, която ти се случи за втори път – ролята на Юда. И Юда е имал свободата на избора - дали да предаде Исус или не. Премиерата на спектакъла на Веселка Кунчева бе планирана за 13 март 2020 г. На този ден обаче всичко се обърна на 180 градуса, всичко затвори, заживяхме в неизвестност и в страх. А вие артистите и всички съпричастни към „Исус Христос суперзвезда” мечтаехте за случването на този спектакъл и отброявахте дните от неговото неслучване. За щастие постановката се сбъдна, премиерата беше през ноември в Пловдивската опера и сега през март изиграхте нови три спектакъла. Какво е сега чувството да играеш пред препълнени зали?

- Имахме удоволствието да играем пред пълни зали – и през ноември, и сега през март играхме три поредни представления при пълен капацитет на залата. Следват представления на сцената на Античния театър в Пловдив – на 2 и 3 септември, вече може да се купуват и билети. Удоволствие и страхотно усещане е не просто да сме пред пълен салон, а пред салон, пълен с хора, които чакат това представление. Наистина то минава през тях и те минават заедно с нас през тази история. И на финала сме заедно, емоционално е и наистина това се усеща много, много силно. Благодарен съм на шанса да можем да играем.

Имам сантимент към тази рок опера. С нея започва всичко за мен.

Спектакълът на Веселка Кунчева "Исус Христос суперзвезда" ще се играе на 2 и 3 септември на едно магнетично място, което със сигурност ще даде още по-голям заряд на пророческата постановка - на Античния театър в Пловдив. Снимка: Александър Богдан Томпсън

Благодарен съм на шанса да участвам в това представление на Веселка Кунчева, направено по този начин и от този екип с невероятни колеги във всички роли и от всички екипи и департаменти. Това е пълно щастие за мен и за всички нас. Преди време съм споменавал, че „Исус Христос суперзвезда” на Пловдивската опера е пророческо представление. Просто го усещах, че е така, макар че самият аз не можех да си отговоря защо го казвам. Не обичам да говоря празни думи и сега вече мисля, че след ковид и войната в Украйна за съжаление се оказах прав.

Това представление е все по-силно, което е все по-тъжно.

Това да играем ние, да имаме публика, да сме здрави, да сме заедно, на фона на това, което се случва в момента, мисля, че сме безумно щастливи и сме длъжни да правим каквото можем за едни хора, които са в нужда, живеят в страх, живеят в нищета, без храна, без подслон, с едни пътуващи деца, кой каквото е грабнал от вкъщи. Ужасяващо е...

Колегата и приятел на Влади Стойо Мирков уважи ролята му на Юда и отиде да го гледа в Пловдив. Двамата позират усмихнати, въпреки че в сериала "Братя" героят на Владимир Михайлов - Денис Топал уби героя на Стойо - инспектор Калин Йосифов.

- Сега погледна ли с други очи на Юда в сравнение с март 2020-та, когато трябваше да е премиерата на „Исус Христос суперзвезда“?

- Със сигурност погледнах с други очи, защото всяко едно глобално събитие като пандемия или война ни променя и ти няма как да мислиш по същия начин. Когато Юда идва при свещениците и каже: „Добре, аз ще предам този човек“, но вижда, че те готвят война срещу цялото човечество, както е в спектакъла на Веселка Кунчева, той не може да остане безучастен. Това са част от причините да нарека постановката пророческа. Като играя Юда си представям една сцена от „Властелинът на пръстените“ - когато Грима видя армиите на Саруман, който изпълнява поръчките на друг зъл господар и е подготвил едни армии за унищожение на човечеството, в теб нещо се променя. Защото Саруман трябваше да е белият магьосник, а всъщност цели друго. Това осъзнава и Юда след като предава Христос на свещениците.

Значението е огромно за мен като човек и като артист в този момент и в тази ситуация. Това те счупва по съвсем различен начин. Просто ти няма как да играеш по същия начин. Като добавим и това, че в момента чета Казандзакис - за мен цялото извървяване на един спектакъл от точка А до точка Б е свързано с много повече преживявания. Това прави всеки един спектакъл и всяко едно изкуство толкова по-значимо, когато то е отговор на някакъв тежък проблем за човечеството.

Юда между Каяфа - Владимир Ников и Анна - Константин Кацаров. Снимка: Александър Богдан Томпсън 

- Режисьорът Веселка Кунчева каза в свое интервю, че изкуството първо е емоция, а след това мисъл.

- Да, вярвам в това.

- Има спектакли, които така те хващат за гърлото, че ти с дни не можеш да изразиш с думи това, което чувстваш и преди да осмислиш цялата тази емоция в думи можеш да кажеш само „Уау!“ "Исус Христос суперзвезда" владее емоциите и въображението и е предизвикателство и за самия зрител.

- Съгласен съм и с теб, и с Веселка. Ще споделя нещо за Малин Кръстев, който за мен е много голям артист. Той беше споменал в едно интервю, че е тръгнал да пише някакъв текст, но пандемията го спря. Ето това е пример как едно такова събитие ти пренарежда мирогледа и ако не си сигурен накъде да потеглиш оттам нататък, ти направо спираш. Не можеш да спреш всички проекти, в които участваш, ако хората и екипите имат нужда от теб, но ако е нещо твое ти спираш. Аз самият бях тръгнал да пиша един текст, който се оказа също пророчески и не го казвам, за да се правя на пророк. Но ме вълнуваха теми, за които тогава писах, а след това тези неща се случиха пред очите ни. И аз просто стопирах това нещо и в момента не знам как да го продължа.

Цвети Пеняшки (Пилат), Владимир Михайлов (Юда), Константин Кацаров (Анна) и Владимир Ников (Каяфа) са част от великолепните солисти в "Исус Христос суперзвезда"

Всички хора на изкуството, а и не само, търсим смисъла. Надявам се да го намерим. Може би хората на изкуството знаят какъв е смисълът и търсят изразните средства или как да стигнат до хората, или какво да им кажат – надежда ли да им дадат или да коментират колко е безпощадно това, което се случва. Има едни хора, които са много по-прости в устройството си, но много по-човечни от голяма част от нас и на тях всъщност смисълът им е ясен.

Така че всичко е много субективно. Със сигурност изкуството първо е някакво дълбоко чувство в теб или е сигнал отгоре. Със сигурност не е нещо от типа – ще седна да направя една балада, защото предишното ми парче ми беше рокендрол. Или пък дай да направим една политическа песен, защото моментът е добър. Със сигурност не е това.

Българският екип на легендарната рок опера "Исус Христос суперзвезда" начело с режисьора Веселка Кунчева обира овациите на публиката по време на премиерните спектакли през ноември 2021 г. в Пловдив

- Трудно ли се пее през маска? По време на репетициите през есента репетирахте именно така.

- За съжаление репетирахме и с маски. Това е огромна глупост, доколкото знам от медицинска гледна точка. Но в опита си да опазиш колегите си правиш каквото можеш и спазваш всички мерки. Надявам се всичко това да е зад гърба ни, да няма нови щамове и да спрем да се притесняваме за това.

- В спектакъла има едни особени моменти на тишина след ваши изпълнения, когато зрителят иска да ви ръкопляска, но не смее, тъй като сякаш е вцепенен. А всъщност вие заслужавате аплодисментите. Как възприемаш тази тишина след твоя ария?

- „Кинг Кримсън“ - една добре забравена от повечето хора елитарна банда, казват, че за тях най-големият комплимент е пълната тишина. Не приемам мълчанието и тишината с лошо. Приемам го, че хората в този момент са имали тази настройка. Не смятам, че не им е харесало, защото знам какво е въздействието на точно тази ария върху хората по принцип. Тя е любима на всички фенове на „Исус Христос суперзвезда“. Когато я изпълниш добре и има случка на сцената и музикално бъде изпълнена от всички адекватно, това е убийствен удар върху човека. Затова е и направено така. Това е шамар.

В случая тишината е страхотен комплимент за мен и за колегите ми, за всички, които са го изсвирили и изиграли в този момент. От дете съм го почувствал, че съм подходящ за ролята на Юда преди да разбирам от религия и от всичко останало. Казвам го без излишна скомност.

"Исус Христос суперзвезда" се игра отново при пълни зали и в три поредни дни през март. Зрителите дълго ръкопляскаха на артистите и на оркестъра заради емоционалния и философски спектакъл. На снимката на преден план са диригентът Константин Добройков, Владимир Михайлов, Николай Воденичаров-Никеца в ролята на Исус, хореографът Явор Кунчев, Юлия Йорданова-Керана като Мария Магдалена и Евгений Арабаджиев като Цар Ирод 

- Още по-въздействащо за зрителите и в залата, и пред кино екрана или пък пред телевизора е цялата емоция, която се изписва на лицето на актьора – умението с различно изражение да изобрази и различни чувства и емоции, които го вълнуват – обич, любов, гняв, ярост, примирение...

- На екран се вижда микро емоцията, микро изражението. Затова експерти в киното и най-големите актьори казват: „Less is more“, което вече е страшно клише, но е точно така. Иначе ти даваш превес на едно от нещата, които те вълнуват. Дори да си с каменно изражение, ти никога не си с абсолютно каменно изражение. Зрителят все пак вижда пукнатини в теб и те минават през твоите чувства и мисли в този момент. Ако ти имаш пет различни емоции, които се блъскат в теб, те всички по някакъв начин ще бъдат прочетени в това каменно изражение. Но когато ти дадеш превес на една от тези емоции тогава ти смилаш за зрителя. Той може би от твоето каменно изражение ще разбере повече, че ти нямаш накъде, нямаш верен ход просто. Ти си блокиран от пет различни емоции.

В ролята на Жан Валжан в мюзикъла "Клетниците", поставен в Софийска опера от акад. Пламен Карталов Владимир Михайлов отново изживява своя катарзис на сцената. Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Разклати ли се твоята вяра по време на пандемията в очакване на случването на „Исус Христос суперзвезда“ и на Юда?

- В момента всички живеем в свят, в който не знаем дали някога няма да ни се наложи да грабнем оръжията и всички мъже да отидем на фронта.

- Ти поне си ходил в казармата.

- Да, ходил съм и съм се уволнил като младши сержант, така че за мен няма никакво колебание какво да направя, ако се наложи. В момента малко или много ние живеем с тази мисъл. Аз съм се примирил с това, че ако се наложи, трябва да грабна пушката и да отида на фронта и да защитавам семейството си. Много се надявам това да не се случи. Защото никой от нас, младите хора, не иска да се изправи срещу някой друг с пушка. Но как тази ситуация да не промени каквото и да правиш. Ти мислиш за това какво би било, ако сега трябва да грабнеш семейството си, мислиш какво ще вземеш, за да стигнеш до бомбоубежището. Ако в един момент трябва да носиш нечие чуждо дете или да носиш котката, ще оставиш котката. Не искам да драматизирам излишно, но ние живеем с тези мисли.

Владимир Михайлов сподели, че харесва героите си, когато носят в себе си драма, болка и любов. Затова преминава философски и емоционално през ролята си и на Жан Валжан. "Клетниците" има огромен успех в София. Снимка: Александър Богдан Томпсън

Всичко, което правя в момента – в изкуството или в ежедневието минава през тази призма – че не сме на сигурно място, въпреки че се надяваме скоро епидемията да отшумява, но сме изправени пред нова опасност. От една страна е щастието, че все още сме тук, все още сме заедно, че можем да говорим за изкуство, че можем да ходим на театър. Дали сме съседната държава или една по-натам, но ние сме близо до военен конфликт. Въпросът е, че това се случва на всички ни. Можеше да се случи тук. Украинците са същите хора като нас. Те живеят по абсолютно същия начин като нас. Бил съм в Киев и съм го видял. Имат същия стандарт като нас, същото мислене, горе-долу същите ценности. Какво са виновни тези хора?

Талантите от група REWIND! - Мартин Профиров, Влади Михайлов, Михаела Ненова, Юрий Божинов и Мишо Шишков. Снимка: Тихомира Крумова

- Продължаваш ли да пишеш филмова музика? Парчето на REWIND! - Сякаш съм там“ по твой текст и музика много добре се вписа в една от сериите на третия сезон на „Братя“.

- „Сякаш съм там“ много се хареса на всички. Хората го търсеха още преди да знаят, че това е моята банда и че това е моят глас. В момента, в който разбрах, че продуцентите търсят песен за тази сцена, четейки сценария си казах, че нашата песен на REWIND!отговаря на тази сцена. И тя после беше навързана не само в тази сцена, но и в следващата, която беше между героите на Стойо Мирков и Искра Донова и доби по-различен смисъл с това видео, което направихме. Благодарен съм на нашите продуценти и на всички от екипа, които помогнаха за създаването на клипа, на всички, които заснеха нашите допълнителни кадри и на тази част от екипа, които монтираха специално за нас, за видеото, кадри от сериала. Клипът се получи, песента влезе на хората още от преди това и мисля, че заедно с песента се получи един много сполучлив разказ.

Владимир Михайлов свири заедно с чаровната си съпруга Михаела Ненова - Миша, която е виртуоз на цигулката. Тя свири и на укулеле и перкусии

- Ще имате ли скоро турне с групата?

- Надявам се. С REWIND! ще направим видеоконцерт на целия ни албум - ще го заснемем, защото вярваме в тези песни.

- Пожела да направим това интервю в градинката пред храма „Свети Седмочисленици.“ Какво те свързва с това място?

- Това е много важно място за мен. Това е моята семейна църква, ако мога така да кажа. Тук съм кръстен, тук ходя на църква, тук изпратихме баща ми. Тук изпратихме и Димо от P.I.F. Светла им памет! Тук са заснети и част от кадрите на последния клип на P.I.F. с участието на Димо. Моята съпруга Миша свири на цигулка на минус 20 градуса. Имаме два концерта с P.I.F, които предстоят. Поканен съм като гост. И много, много се вълнувам. Единият е във Варна на 14 април, а другият – в София – на 16 април. Заповядайте!

Миналата година REWIND! изнесоха концерти на морето и в София и заредиха феновете си с усмивки и добро настроение

- С REWIND! имате песен, наречена „Цветната пейка“. Кой би искал да седи до теб на цветната пейка?

- На цветната пейка искам да е моята съпруга Миша, която така или иначе е от Поморие и именно там са цветните пейки, които са заснети и в нашия клип към песента. Янко Бръснаря е неин съсед, той също участва в това видео. Да са ни живи и здрави приятелите и близките. Като тръгна от жена ми и мина през децата ми, които се надявам да са винаги до мен на цветната пейка, много бих се радвал всички да седнем на цветната пейка. Ти спомена една песен, която е писана преди няколко години и в нея се пее:

Не искам да живея в двор разграден,
с тебе да сме вечно на миналото в плен
да се съберем, и да си попеем,
да заживеем на цветната пейка.

И се надявам всички да седнем на цветната пейка в един момент. И мисля, че нищо не ни пречи. Ако всички хвърлил оръжията няма да има кой да се бие.

- Но няма да има кой да печели от военната индустрия.

- Е, да, но ако всички изключим този поток от непрестанни мисли, че закъсняваме за това да станем богати, че някой конкурент ще ни вземе пазара, че нямаш време, може би нещата ще изглеждат по друг начин. Образовай се, вземи тези десет стъпки в самоусъвършенстването, вместо да мислиш как да прецакаш някой друг, за да забогатееш. И ако всички изключим този жужащ поток от глупости и ако в един момент всички хвърлим оръжието, господин Путин ще остане сам и ще чака да дойдат танковете, но те просто няма да дойдат.