Владимир Михайлов пред Lupa.bg: Надеждата ми е да осъзнаем големия урок - че само заедно сме силни

Актьорът и музикант Владимир Михайлов е рокаджия бунтар с гражданска позиция и силно чувство за справедливост. Неслучайно театралните и филмовите му герои са все личности, борещи се срещу несправедливостите, хора, извън клишетата и статуквото, като самия него. Владимир Михайлов е актьор, певец, китарист, композитор, текстописец и най-вече горд баща на три деца. Приятелите го обожават, защото е сърдечен, щедър, всеотдаен и притежава заразяващо чувство за хумор. За колегите творци е желан партньор, защото освен че е талантлив е и перфекционист и с него се работи леко.

През Страстната седмица си поговорихме с Владимир Михайлов за проблемите, които го вълнуват като творец и гражданин, за новите му проекти в музиката, за ангажиментите му в театъра и киното. Актьорът е щастлив от постепенното отваряне на музикалния и театралния сектор и от възможността да играе пред повече зрители, а скоро да пее и да свири на концерти с любимите си групи Rewind и "Сленг". Музикантът разкри и кога ще е готов албумът на Rewind, както и какъв концерт-спектакъл подготвя като автор със свои съмишленици под название "Кино и музика".

Пред Lupa.bg Владимир Михайлов сподели и какъв според него бе смисълът на протестите срещу властта, в които сам участва. Време е да ни управляват хора, за които са важни не само пътищата, а и културата, смята той и добавя, че учителите и лекарите са истинските герои на нашето време.

Актьорът и певец, който изпълнява ролята на Юда в мюзикъла "Исус Христос - суперзвезда", има и свое обяснение за т.нар. предателство на Юда и за саможертвата на Христос, които са по-различни от религиозното тълкувание. Не пропуснахме да попитаме Владимир Михайлов и за популярния му телевизионен образ като Денис Топал/Драгомир Донков в сериала-хит "Братя". А актьорът сподели и какво за него е общото между Денис Топал, Фантома на операта, Зоро и Жан Валжан - все интересни герои, в които се е превъплъщавал.  

В навечерието на светлия християнски празник Влади Михайлов сподели, че за него Великден е един от празниците, които ни напомнят колко важни са семейството, децата и човекът до теб.

- Влади, музикантът в теб копнее ли вече за концерти на живо и пред публика след едногодишната принудителна пауза? Подготвяте ли нещо с твоите групи Rewind и „Сленг“?

- Да, вече мислим как да представим албума, който записваме с Rewind. Той трябва да е готов до края на май и много ми се иска да успеем да го представим на някоя външна сцена, при това не само веднъж, живот и здраве, а поне няколко пъти. Само дано Господ да е с нас и да имаме тази възможност. Този албум, който записваме, е много сериозен. Години го чакаме да се случи и най-накрая го правим финално. Ние сме записвали и през годините. Радвам се как се получават нещата и мисля, че ще има какво да се чуе. Песните са на български и на английски. За този проект ни подкрепи Национален фонд „Култура“. За музиканта е полезно да е обвързан със срок, защото много често не успява да се самопродуцира и сам да стартира и да финишира процеса в определения срок.

Засега не смятаме да правим онлайн концерти. Имам надежда, че скоро ще може да пеем на живо пред публика, която също е зажадняла за подобни срещи. В началото на пандемията, когато затвориха всичко, със „Сленг“ направихме онлайн концерт, искахме да дадем надежда на хората. Участвах и в други онлайн концерти, те може да се гледат в различни платформи. За мен обаче концертите със зрители не може да бъдат заменени с никакъв друг формат.

- Песента „Out of Bounds“ на Rewind попадна във финалната класация на конкурса на БНР за българска поп и рок музика „Пролет“. Ти си автор на музиката и на текста. Зарадва ли те това признание?

- Много сме щастливи. Парчето ще влезе и в албума. То се казва „Out of Bounds“ или „Отвъд границите“ и мисля, че е много актуално като тема. Песента е моя като музика и текст. Има и текст на български, но решихме да го представим на английски. Една от наградите на този конкурс е гостуване на победителя от конкурса на фестивала „Евросоник“ в холандския град Грьонинген и затова го представихме на английски. Имаме вариант на английски на всички песни и ако това ни се случи щял албум ще имаме за представяне. Иначе през годините от конкурса на БНР сме имали успех – с Rewind получихме наградата на журналистическата и на музикалната гилдия, със „Сленг“ пък получихме Голямата награда за нашата песен „Невъзможни неща“. Надявам се, че и тази песен ще се оцени. 2021-ва е годината, в която в конкурса участват най-много песни и сме щастливи, че попаднахме в селекцията.

Групата Rewind, която Владо Михайлов създаде заедно с половинката си Михаела Ненова, получи преди време Наградата на журналистическата и на музикалната гилдия на конкурса на БНР за българска поп и рок музика. Михаела свири на цигулка и укулеле и е част и от група "Силует"

- Влади, пишеш и текстовете, и музиката на много песни – това са твои авторски проекти и в този смисъл тук ли можем да търсим истинското лице на Владимир Михайлов – като изразяване на лични позиции и емоции?

- Със сигурност, защото когато съм на сцена с банда, както са Rewind или „Сленг“, никога не си намислям какво да правя, какво да говоря, как да общувам с публиката. Абсолютно съм искрен на 100 %. Когато съм на сцена настроението ми винаги е екзалтирано и аз се опитвам да предам това чувство, без да се самокоригирам. Наистина в музиката съм като малко дете. Защото все пак в театъра и в киното имаш конкретни задачи, които гониш, а в случая задачата ти е да се раздадеш на 100 или на повече и да заразиш публиката с настроението си.

- Ти си част и от проекта „Музика и кино“. Би ли издал малко повече за тази идея.

- Това е един проект, който започнах с моя приятел Кирил Добрев. Той е познат на публиката от „Булгара“. Киро е продуцент, композитор и барабанист на групата. Сега има много интересен проект, който се казва „Цинга манга фънк“. Съвсем наскоро те направиха кавър на „Доко, доко“. (смее се). С Киро сме приятели от много години и съмишленици. Работили сме заедно по музиката на филма „Кецове“, с него записахме и песента към филма на Ники Илиев „Нокаут“. Така че с Киро сме правили доста неща заедно, а някои от тях са на тема кино.

Преди време направихме един концертен проект, който се казваше „Песни от филми“. Два часа и половина свирихме песни от чужди филми. Прие се страхотно. Имаше закачки, имаше мултимедия и затова мислим пак да направим подобен спектакъл. Той ще смесица от stand up comedy и оne man show, като в него ще вплетем и концертен елемент.

В момента пиша текста и се надявам, че в близко бъдеще ще реализираме проекта. Забавляваме се. Казваме и сериозни неща с това, което сме замислили. Идеята ни е да засегнем доста теми, които са важни в момента в обществото, не само в киното. Но те от обществото се пренасят в киното.

Една от тях е трябва ли да има разграничение между главна женска и главна мъжка роля. Друга тема е свързана с расовия проблем и с дискусията около Оскарите, която се води в момента за процентното разпределение на определени общности, които трябва да имат участие в продукцията. В този проект има много сериозни неща, но всичко минава през хумора. И двамата с Киро обичаме да се забавляваме и да се смеем и се надяваме нашето настроение да се предаде на зрителите. Надявам се този проект скоро да види бял свят. Мисля, че ще е забавно. Ще го представим пред публика, която ни липсва страшно много.

- Дано тази сбъркана политическа коректност, която се възприе в Холивуд и в САЩ, да не бъде наложена и в  България.

- Според мен ние сме доста по-широко скроени от американците –  първо като европейци, и второ по нашите ширини няма такива предразсъдъци. Спомням си, че като деца, когато сме виждали цветнокожи на улицата сме ги наричали „негри“. В момента честно казано ми е трудно да кажа тази дума. Но когато съм я използвал като малък аз не съм влагал отрицателен смисъл и не съм искал да обидя никого. Просто използваш термина, който знаеш. Все пак трябва да наречеш човека по някакъв начин. Той разбира се на първо място е личност, но ти не го познаваш като такава и е човешко първоначално да го определиш по някакви външни белези.

Аз разбира се, нямам нищо против участието на хора от различни общности в даден филм. Напротив съвсем свободно гледам на обществото, на изкуството и смятам, че има място за всички. Но някои неща станаха абсурдни в Америка и това се отразява и в киното. Някои от тях са наложени умишлено, изкуствено и вече става смешно. В опита да си политкоректен всъщност изкривяваш някои реалности и някои представи и то не към по-добро задължително.

- Кой е последният български филм, който гледа и с какви впечатления си от него?

- Гледах „Голата истина за група Жигули“ и много ми хареса. Това май е първият случай, в който жена ми Миша ме заведе на кино, обикновено аз я водя. (усмихва се). Съпругата ми Михаела Ненова изсвири цигулките във филма и съм много щастлив. Поздравявам целия екип на продукцията. Голямо браво на всички актьори и музиканти, разбира се на режисьора Виктор Божинов, които стоят зад тази забавна и затрогваща история. Мисля, че филмът излезе точно навреме и вече има успех сред зрителите.

- За радост на зрителите два мюзикъла с твое участие се завръщат на сцената – „Мамма Миа“ в Софийска опера и „Фантомът на операта“ в Музикалния театър. Нетърпелив ли си да влезеш отново в театъра и да усетиш силната енергия, която те очаква там?

- С „Мамма Миа“ имахме възможност да играем през лятото на много открити сцени. По-скоро ми липсва „Клетниците“ (в този мюзикъл Владимир Михайлов изпълнява ролята на Жан Валжан, б.а.) като представление, защото то е сложно, с много тежък декор, трудно е да се пренесе на открита сцена. Надявам се това лято и това да стане.

Владимир Михайлов като Жан Валжан и Атанас Сребрев като Жавер в мюзикъла "Клетниците" в Софийска опера

Специално бих искал да поздравя моя колега и приятел Наско Сребрев, който играе Жавер в „Клетниците“, за това, че наскоро стана на 50 години. Аз съм му кум и с него от 2004 г. сме по снимачните площадки. Честит юбилей, Насе, да си ми жив и здрав, все така корав и Батман на екрана и супермен в живота. Насето е титан и изключителен човек и приятел. Още един човек бих искал да поздравя с рождения ден – Орлин Павлов, който също играе Жавер в „Клетниците“ и също е приятел, незаменим, страхотен пич и колега. Да сте живи и здрави и двамата, обичам ви!

Орлин Павлов (Жавер) и Владимир Михайлов също си партнират в "Клетниците"

Иначе „Мамма Миа“ ми е любимо представление с любими колеги и с много заряд и хумор. С този мюзикъл винаги е празник. Вече сме играли над 60 представления, което за България е доста, тъй като го играем по-малко от три години. Все пак операта не е репертоарен театър да играе едно заглавие. Така че много се радвам за „Мамма Миа“. Радвам се и за „Фантома на операта“ в Музикалния театър, че с това поетапно отваряне на мерките ще можем да играем поне пред половин салон. Това е трудно и скъпо представление, а Фантома е любима роля, така че с удоволствие ще се върна към това.

Спектакълът "Мамма Миа" жъне успехи на сцената на Софийска опера 

Интересно е, че преди броени дни бях на снимки с колеги англичани и американци за един филм на Hallmark и се оказа, че главният актьор, с когото си говорихме надълго и нашироко, се е занимавал много с мюзикъли и всъщност той е изпълнителят на ролята на Сам на Уест енд. И двамата много се развълнувахме като разбрахме, че участваме в „Мамма Миа“ – той в английския мюзикъл, аз – в българския вариант. Имахме много какво да си разказваме. Това беше една от тези срещи, чрез които се чувстваш част от световното театрално и филмово семейство. Пяхме заедно, много се смяхме. Разказах му един от любимите ми вицове, макар че то не е точно виц, тъй като този, който го слуша участва в него без да знае. Попитах му: „Знаеш ли какво правят добрите актьори между дублите?“ И той каза: „Не.“ И аз му отговорих: „Ами да, мислех си, че няма да знаеш.“ (смее се) Толкова се изкефи на тази смешка, че започна да я тиражира пред актьори, оператори и всички много се смяха.

"Мамма Миа" се игра при огромен успех през лятото край езерото Панчарево. Владимир Михайлов обира овациите с ролята си на Сам

- Всъщност твоят герой Фантома чрез любовта се опитва да се бори с посредствеността.

- Абсолютно е така. Това е в сърцето на историята. Фантома е човек, който има тежко минало, животът му е труден, защото той е низвергнат заради недъга си. Фантома живее в катакомбите на операта, за да не го виждат въобще, а когато излиза навън, ходи с маска и си преправя гласа. Налага му се да се представя призрак, за да може да излезе пред хора. И той е много озлобен от цялата ситуация и затова няма никакъв толеранс към пошлостта и към посредствеността.

Историята е такава, че в тази опера се поставят посредствени заглавия и участват посредствени изпълнители и него това го вбесява. Героят ми открива един самороден талант, шлифова го и го превръща в примата на собствения си, както той смята, театър. За да се случи това му се налага и да убива, и да коли, и да беси. Но той го прави в името на високото изкуство.

Влади като Фантома на операта

- От мистериозната личност на Фантома да отправим поглед към не по-малко тайнствения ти герой в сериала „Братя“ – Денис Топал.

- Той вече въобще не е тайнствен, защото хората живеят с него, те са в спалнята му, шегувам се, разбира се (смее се). Денис тепърва ще поднесе още изненади на зрителите. В момента виждаме неговата битка да бъде отново нормален човек – това, за което е мечтал според мен от малък. Той иска да бъде обичан, да обича и да не му се налага да бъде престъпник, да бъде убиец. Денис се опитва да скъса с това минало. В сърцето си и в душата си той иска това. А и мисля, че към това се стреми дори всеки закоравял престъпник. Въпросът е докъде си стигнал и има ли връщане назад. Може ли да бъде изчистено миналото? Това са и въпросите на втория сезон на сериала. Ще видим какво ще се случи. И Денис продължава да е тайнствен. (усмихва се)

- На кого симпатизираш повече - на Драгомир Донков или на Денис Топал и кой от двамата ти беше по-лесно да изиграеш?

- Колкото и да е различен в настроенията си и дори да стига до крайности, все пак никога не бих нарекъл Денис мутра. Но ако нямаше самоличността на Драго Донков в този герой, той щеше да е просто един убиец и наркобарон, което за мен не е особено интересно. Още по време на кастинга задавах въпроси, исках да знам дали героят е защитен и дали става ясно защо е такъв. Защото на кастинга нещата, които правихме бяха от името на Денис и си казах: „Да, окей, ще гледаш пак „Кръстникът“ и „Жега“ или други филми от този жанр, ще се опиташ да направиш нещо подобно, но това не значи, че може да изградиш пълнокръвен герой“.

Затова за мен комбинацията от двата образа е много интересна. Денис ми прилича на Фантома в много неща, но ми прилича и на Зоро, който също се криеше под чужда самоличност и не можеше да се разкрие. Играл съм и Зоро – това беше вторият мюзикъл, в който участвах. Режисьор беше Бойко Илиев.

Още тогава ми беше интересна тази двойнственост – това раздвоение на личността. Там беше в по-лека форма, но има сходства.

- Май те привличат т.нар. „лоши“ герои.

- Не, не ме влече лошото, влече ме персонажът да е интересен, да е плътен, да е сложен, да не е нито добър, нито лош. Всеки един човек е и добър, и лош. Когато гледах Джеймс Макавой в „Сплит“, на български филмът е преведен „На парчета“, се възхитих на неговия невероятен талант. Ако това, което ми се е налагало да правя е 2 по десетобалната, там е на 100. Вероятно по време на снимки му е било много трудно и може би вкъщи не са можели да разпознаят с кого си говорят точно. Той наистина прави невероятни неща.

Денис Топал и неговият сценичен гард Огнян (Цветан Чолев) знаят как да респектират враговете си

- Като тънка червена линия в „Братя“ минават кадри на кръста върху купола на „Св. Александър Невски“. Това навява асоциации с покаяние и дори с прераждане. В този смисъл да те попитам мислиш ли, че хората заслужават втори шанс?

- Убеден съм, че хората заслужават втори шанс. Иначе Драго не заявява някаква религиозност. А по отношение на кръста, прошката и вярата и моя герой си мисля, че неговата единствена вяра е, че той може да бъде единствено с Лора, че те могат да бъдат заедно. Според мен това е неговата вяра и заради тъмното му минало и заради нещата, които му се е наложило да преживее, той дълбоко е погребал Господ в себе си, ако дори не го е изгорил въобще с всички мостове по пътя назад. След като си се превърнал в това, в което той се е превърнал, нямаш право да се наречеш религиозен или вярващ. Ти просто приключваш с тази тема за себе си.

Лора (Йоанна Темелкова) и Драго са наясно, че всички са срещу тях, но въпреки това не се отказват от любовта си

- Да, но пък Денис всъщност е предаден от най-близките си.

- Това е другата страна на нещата – че тези предателства идват от близките му. Да погребеш за себе си майка си, баща си, брат си – това е такова състояние, в което не ти остава място за вяра в Господ. Всеки на негово място, който се афишира като вярващ, но пък извършва убийства и престъпления, за мен е абсолютен двуличник и измислен герой.

- Играеш и Юда в мюзикъла „Исус Христос – суперзвезда“, който трябваше да има премиера през март 2020-та. Надяваме се, че скоро ще го представите пред публика.

- И аз се надявам премиерата скоро да се състои в Пловдивската опера. Режисьор на мюзикъла е Веселка Кунчева - тя е нашият знаменосец и вдъхновител.

Николай Воденичаров-Никеца и Владимир Михайлов като Исус и Юда в „Исус Христос Суперзвезда“, който се очаква да има премиера в Пловдивската опера. Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Защо като герой Юда те привлича повече от Христос?

- Привлича ме поради същата причина, поради която ме привличат и тези персонажи, за които говорихме. Юда е краен, той вярва в нещо, бори се с всички средства за това. Способен е да се конфронтира с човека, когото смята за месия, богоизбрания, само и само да действат, да не ходят само от село на село и да разговарят с хората.

Юда иска да се действа, иска да започне революция, въстание. Има тълкувание, че Юда е бил военачалник. Не знам дали е така, но пасва на ролята му. Той е бил най-довереният човек на Исус. Харесва ми, че при Юда има много въпроси. Всъщност Юда е другият трагичен герой в тази история.

- Ти не смяташ, че трябва да приемаме Юда единствено като човека, предал Христос за 30 сребърника?

- Според неговото евангелие и според други тълкувания на него му е било поръчано да изпълни тази мисия. Казано му е, че той има определена роля и тя е свързана  това, че за да може Исус да бъде разпнат и да стане нашият месия, да стане наместник на Господ в човешка форма и да се изпълни тази саможертва, трябва да се жертва и Юда. Няма друг начин. На Юда му е казано: „Ти трябва да предадеш Исус. И за 2000 години ще си най-черният предател.“

Така че тълкуванията са много за Юда. Тази неизяснена картина го прави още по-интересен, защото тук остава място за твоите собствени виждания и вярвания, както и тези на режисьора. Определено Юда е много интересен персонаж. Той е бил равнопоставен на Исус и това се е знаело, когато това произведение е било писано през 70-те години на миналия век. А за мен това означава едно – че авторите са разполагали с много повече информация, отколкото тогава  е била обществено достъпна.

Винаги като дете ми е било интересно как е възможно въобще те да са равнопоставени, как някой може да е на едно ниво с Исус, да му задава въпроси, да му се кара, да го мрази открито. Смятам, че Юда е вярвал много силно в собствената си визия за това как трябва да се промени обществото и как трябва да се отхвърли режимът. Тук има една аналогия с Димитър Общи и Левски, но Димитър Общи както е и в романа „Възвишение“, е бил движен от съвсем друга мотивация. Той е искал да се действа наистина, той е бил катализаторът на Арабаконашкия обир, заради който е разкрита цялата ни организация - революционните комитети и в крайна сметка заради него хващат цялата чета, както и Васил Левски. Ролята на Юда наистина ми е много, много интересна. Около него има доста въпроси. Ако съм си отговорил поне на една част от тях, пак е добре. Ролята на Юда винаги е голяма провокация, а и чисто музикално тя ми е харесвала повече. От малък съм си знаел, че това е моето.

- Сръбският патриарх Павле, който вече не е сред нас, беше казал нещо много мъдро: „За съжаление в нашето общество има бедни деца, на които родителите не са успели да дадат нищо друго, освен пари.“ Ти какво даваш на твоите три деца и на какво най-много държиш в тяхното възпитание?

- Наистина много мъдра мисъл на патриарха. Винаги е много тъжно, когато се опитваш да компенсираш с пари и с подаръци изгубеното време. Аз като човек с два брака и с три деца, като големите ми дечица са от предишния брак, не изкарвам достатъчно време с тях и това ми е голяма мъка. Опитвам се да я компенсирам, но не с подаръци. Винаги когато имам възможност гледам да изкарам някакво качествено време с децата.

Далеч съм от мисълта да няма подаръци, но има за съжаление много хора, които се опитват да компенсират липсата си или пък нежеланието си да са с децата си, дават им пари и им казват: „Ето ти пари, отивайте в мола.“ Един вид махни ми се от главата, а не да се обърнат с думите: „Дай да седнем да почетем, да седнем да изгледаме един филм, дай да изслушаме един албум или пък да те заведа на театър.“ Това е много, много тъжна тема.

Далеч съм от това, което искам да съм като баща, но се опитвам да бъда добър баща. Но всичко започва с това да осъзнаеш, че след като си попаднал в такава ситуация, какво е добре за децата ти и да се опиташ да си там с всичко, с което можеш да им дадеш. Дори когато не си говорите те чакат от теб да ги поведеш, да им дадеш храна за размисъл или да им споделиш нещо от твоя опит. Тогава и те се отварят, разцъфват, започват да търсят вниманието ти.

"Сленг" пяха по време на големия протестен митинг-концерт в края на септември 2020 г. на Орлов мост

- Ти подкрепи активно протестите през лятото срещу правителството на Бойко Борисов, със „Сленг“ участвахте и в рок бунта на Орлов мост през септември. Големият митинг-концерт мина под надслов „Бъдеще за България - бъдеще за младите“. Гласува ли на изборите и удовлетвори ли те резултатът, макар че май отиваме към предсрочен вот през лятото?

- Да, гласувах. Сутринта гласувах с майка ми в София, а след това тръгнахме с колата към Бургас, за да може и съпругата ми да гласува, тъй като тя се води там по местоживеене.  Дали съм доволен от резултата дори няма значение. Резултатите са каквито са. За мен е важно, че има алтернатива на един определен начин на мислене и тук не става въпрос само за политика. Става дума и за това в нашето общество да се види, че има алтернатива, има и различна гледна точка. Отдавна е дошло време да дойдат едни хора, които да ни управляват и които да си дават сметка за това, че не само пътищата са най-важното. Има проблеми в болниците, има хиляди бедни пенсионери, има пробойни в образованието, културата е отритната в ъгъла. Това са неща, които са приоритет на всяко нормално правителство. Смятам, че отдавна е време да се превърнат в приоритет и на нашето правителство, което и да е то.

- ГЕРБ, които вече върнаха мандата за съставяне на правителство, издигнаха за министър на културата Калин Вельов. Какво мислиш за него?

- Познавам Калин много добре и много го харесвам. Той е изключително деен човек, интелигентен, човек, който живее с проблемите на гилдията си. Доказал го е неведнъж. Калин е част от една организация, която се грижи за интересите на музикантите. Той беше един от учредителите й. Познавам Калин като човек, който мисли, действа убедено, от сърце и затова не искам нито да го заклеймявам, нито пък да го хваля излишно. Тепърва ще видим всеки, който е влязъл в такава отговорна роля с какво може да допринесе нещата да се подобрят. Лично аз смятам, че той е способен и за разлика от други артисти, които са заемали управленчески постове и са били в парламента, Калин е човек с позиции и с мисъл. Така че на Калин му пожелавам успех, независимо кого представлява. Смятам, че той е от хората, които познават проблемите на гилдията си и биха работили за това нещата да се подобрят.

- С теб разговаряме в навечерието на Великден. Християните вярваме, че Възкресение Христово е победа на доброто над злото, на светлината над мрака. Какво самият ти си мислиш по време на Страстната седмица и преди Възкресение?

- Великден е един от най-светлите празници и е хубаво да си приобщаваме семейството, да си говорим за смисъла на празника. Така е и на Коледа, и на 24 май, който според мен е много, много важен празник за нас. Великден наистина е празник на светлината, която ти трябва да предизвикаш, за да станеш малка част от нея. А най-прекият път е през личния пример, през децата ти и чрез това какво ще им кажеш, какво ще им предадеш. Както казва моят колега Стойо Мирков „Ние сме изпята песен, бъдещето е на младите.“ В смисъл, че много неща сме успели да направим, но много повече може би сме пропуснали.

Но най-важното е да възпитаме едни будни, нормални, загрижени и свободни хора, които да са следващите, които да живеят на този свят. Нямам предвид само в България, говоря принципно. Струва ми се, че това е най-важното в момента. И затова смятам, че наистина трябва да се хвърлят огромни средства, енергия и знания в сферата на образованието и учителите да си върнат тази позиция, която имаха преди години и която аз си спомням - на капацитети, на истински ментори, на будители, каквито те всъщност са.

- А не някой татко баровец с много пари, чието дете е получило слаба оценка или пък се държи нагло и невъзпитано, да ходи да заплашва директорката или учителката с думите: „Абе, ти знаеш ли аз кой съм?!“

- Точно така. Учителите трябва да се уважават. Като че ли през последните години сме им отказали тази роля на будители и на ментори в очите на собствените ни деца. Това са хората в момента, на които дължим благодарност – учителите и медиците, както и всички лекари, които се борят с тази пандемия. Това са нашите герои.

- Надяваме, че след този Великден идват по-добри времена.

- И аз се надявам. Не знам дали така ще стане. Но Великден е един от празниците, които ни напомнят колко важни са семейството и човекът до теб. Надявам се, ние като общество, да осъзнаем големия урок от тази криза – че само заедно сме силни и че само заедно можем да променяме нещата. И да си имаме повече доверие и повече толеранс един към друг. Това ми е надеждата.

Снимки: Личен архив и Lupa.bg