Актьорът и певец Владимир Михайлов пред Lupa.bg: Харесвам героите си, когато носят в себе си драма, болка и любов

Актуално интервю
22:19 - 18 Септември 2020
43470
Актьорът и певец Владимир Михайлов пред Lupa.bg: Харесвам героите си, когато носят в себе си драма, болка и любов

Владимир Михайлов съчетава в себе си талант, интелект, аналитичен ум, амбиция, чар, харизма и сърдечност - качества, които му помагат да бъде един от най-търсените артисти в киното и в театъра. Той е и актьор, и рок, и поп, и оперетен певец, и китарист, и текстописец. Роден е на 2 август 1976 г. в София. Той е възпитаник на Софийския университет, където завършва Английска филология. Чуждият език всъщност му отваря вратите към голямото кино и стремителната кариера на Владимир Михайлов започва от чуждестранен филм, сниман в България. Снимал се е в повече от 70 чужди филма, както и в българския филм "Възвишение".

Владимир Михайлов е и Фантомът на операта в едноименния мюзикъл на Андрю Лойд Уебър, който се играе при невероятен успех в Музикалния театър. Той е и Сам в "Мамма Миа", и Жан Валжан в "Клетниците", като и двата мюзикъла са хитови за Софийска опера. Играе и Юда в "Исус Христос суперзвезда", и Зоро в едноименната музикална постановка. Всичките му превъплъщения са характерни и печелят симпатиите и аплодисментите на зрителите.

Многобройните музикални фенове на Влади Михайлов го свързват и с групите "Сафо", "Сленг", Rewind, както и с Equinox, която представи България на "Евровизия" през 2018 г. в Лисабон. От скоро зрителите на Нова телевизия го гледат всяка делнична вечер в крими сериала "Братя", като героят му Денис Топал е свръх любопитен като съдба и характер. Филмът среща одобрението на зрителите, а отзивите за Владимир Михайлов са изцяло положителни.

Lupa.bg разговаря с Влади Михайлов за новата му телевизионна роля, за превъплъщенията му на музикалната сцена, за песните и албумите, които подготвя със своите групи. Актьорът открито сподели своето мнение за протестите и с болка коментира, че културата не е приоритет на нито едно управление. С него си говорихме и какво е да си баща на три деца и как се е справил един татко по време на пандемията с онлайн обучението на децата си.

- Влади, как се чувстваш в кожата на твоя герой от сериала "Братя" - Денис  Топал или Драгомир Донков, както още се нарича той? В първите серии се прояви като доста жесток и арогантен. Такъв ли е наистина?

- Вече се чувствам много добре и много комфортно в тази роля, защото в началото ми беше важно да разбера какво точно го е накарало да стане такъв, за да мога да го оправдая и за да мога, доколкото е възможно, да се слея с персонажа. Не исках героят ми да е самоцелно лош, в никакъв случай не бих се включил в такъв проект. Много се успокоих, когато прочетох повече от сценария и видях, че освен развитие на героя, има и причини той да бъде такъв. Те са ясно поставени в историята и се разказани на екрана - за лошото му детство, за цялата му драма като дете и младеж, защо той е почнал да се занимава със сделки с наркотици, защо този човек би убил хладнокръвно някого. Черпя и доста опит от всичко, през което съм минал, когато съм проучвал други персонажи, които съм играл на сцената – като Юда, Фантома на операта, Жан Валжан. Това са личности с тежки характерни, биполярни хора, които носят и много драма, и много болка, но същевременно и много любов.

Исках Драго да е такъв – той да носи много любов, но да я заровил много дълбоко в себе си, но тя отвреме навреме да се проявява. За щастие сценаристите са се погрижили героите ни наистина да са пълнокръвни, да разбереш каква е драмата им и защо те толкова силно обичат и мразят и защо двамата братя воюват така жестоко - моят герой и героят на Калин Врачански. Смятам, че Калин също се справя блестящо – неговата роля не е лека, също е многопластова.

Много ми харесва, че двамата братя са и лоши, и добри – разменят си ролите. Така се случва, че те са тръгнали по коренно различни пътища и сега съдбата ги събира отново. Щастлив съм, че продуцентите, режисьорите и сценаристите на сериала ми се довериха. Смятам, че съм късметлия, че точно аз съм част от актьорския екип.

Владимир Михайлов смята, че има много причини неговият герой от сериала "Братя" - Денис Топал да бъде и лош, и добър

- Как работиш с останалите колеги - част от тях са утвърдени имена, други са по-млади колеги?

- Много ми харесват всички колеги. Безкрайно впечатлен от хора, с които досега не съм работил, но които познавам – като Йоанна Темелкова, Искра Донова, Тодор Танчев, Деляна Хаджиянкова – все утвърдени имена с много, много опит. Разбира се, в тази група е и Калин Врачански. Да спомена и Стойо Мирков, който също прави страхотна роля и много ме впечатли. Приятно съм изненадан и от по-младите колеги, които носят страхотен заряд и страхотна енергия. Това са колегите Леарт Докле, с когото се познаваме от американския филм „Септември в Шираз“, както и феноменалната актриса Хриси Джурова, която играе Лина, публиката ще види и Елена Иванова, която също прави страхотна роля. 16-годишната Дария Хаджийска, в ролята на сестрата на двамата братя, също е много добра.

Много ми хареса, че всички се хвърлиха от първия ден с голям ентусиазъм. При сериала, за разлика от киното, се снимат много сцени за един ден и ти ако не дойдеш подготвен и не си следиш всяка една връзка с други сцени, с другите случки преди, след това просто ще се загубиш в сцените и историята няма да се разкаже добре. Смятам, че всички повлякохме крак и екипът се раздава на 110 %, казано на футболен език. Гледаме напред, играем мач за мач. Наистина смятам, че правим сериала с много любов.

Владимир Михайлов заедно с Искра Донова и Йоанна Темелкова, които изпълняват другите главни роли в сериала

- Да снимаш ударно толкова много серии - това е доста натоварващо.

- Натоварващо е – всеки ден имаме снимки, разделени сме на два екипа, снимаме шест дни в седмицата и имахме само една седмица почивка през лятото.

- Нямаше море за теб?

- Само една седмица бях. (усмихва сe) Но много съм щастлив, че участвам в „Братя“. Много ми харесва проектът, харесва ми сценарият, харесват ми героите, интересно ми е. Динамично е. Зрителите ни пишат на всички и споделят, че или сериалът им харесва като цяло, или някой герой конкретно. 

Искра Донова и Владимир Михайлов в гореща сцена от сериала

- Зрителите обаче недоволстват от твърде кратките серии. 

- Да форматът е малко странен – 25 екранни минути е серията и докато се потопиш в серията, тя свършва. Разбирам, че това малко дразни хората, но се надявам, че това пък ще бъде повод всяка вечер да са пред телевизора. Аз самият гледам сериала, защото искам да видя отстрани какво мога да подобря. Не си вярвам чак толкова много, че да смятам, че съм се справил блестящо. Гледам, за да видя как се развива историята, гледам, за да видя темпоритъма на случките, на линиите, да усетя какво може да стане по-добре и да се коригира в движение.

Може би зрителите знаят, че ние все още снимаме и ще снимаме сериала до средата на октомври. Режисьорите ни са прекрасни и на мен ми е много приятно да работя с всеки един от тях. Това са Боя Харизанова, Ники Илиев, Орлин Милчев, Любомир Печев, Станислав Дончев, Йордан Чичиков. Операторите Симеон Кермекчиев и Борис Луканова също са големи професионалисти. Няма как да изброя целия екип, но мога да кажа на всички колеги, че ги обичам и че за мен е огромно удоволствие, че сме заедно. Атмосферата ни на терен е страхотна, много се забавляваме.

- Ще хванеш ли китарата в сериала?

- В сериала мисля, че не. (усмихва се) Моят човек има достатъчно тежки проблеми за решаване, за да може да се отвлича с тези неща.

Но може би би завел някоя дама, да речем, на опера – мисля, че това е съвсем в реда на нещата за него, защото той има стил. На мен това ми допада много. Не ме привлича ролята на някой мафиот тип  мутра - не би ми било интересно да го играя. Докато този човек има стил, той не е точно мафиот, има причини да мрази мафиотите и да прави всичко това, което е принуден да върши. Поне така смятам аз. Сериалът, за моя изненада, се занимава с някои истини в прав текст – за задкулисния бизнес, за ситуацията в държавата.


- Кой ще спечели сърцето на героинята на Йоанна Темелкова – ти или брат ти – Калин Врачански? Очертава ли се много тежка борба между братята?

- Тежка борба вече има. След първите няколко епизода стана ясно, че Драго или Денис, за когото се представя героят ми, всъщност има нескрит интерес към Лора. Ще разберем защо и откъде идва това негово увлечение. Но кой ще спечели сърцето й - не знам (усмихва се), защото аз се надявам всичко да не приключи с този сезон и по-нататък това да се развие като история. Мисля, че героинята на Йоанна Темелкова от самото начало е раздвоена между двамата братя. Но да, Лора е ябълката на раздора между тях. И скоро зрителите ще разберат откъде идва враждата между двамата братя, освен от Лора.

- Спомена задкулисието. Какво мислиш за протестите?

- Не искам да влизам в политически разговор, няма и нужда, защото смятам, че има много неща, които трябва да се променят в мисленето на управниците ни въобще. Нямам предвид конкретно тази партия или друга партия, а имам предвид, че от много години ние не можем да проумеем някои прости и важни за всяко едно общество неща – че образоването и медицината и отношението към работещите в тези сектори, са едни от най-важните неща за всички хора, за децата ни, за бъдещето на България и на всяка една друга държава.

Не подкрепяш ли адекватно образованието, не подкрепяш ли медицинските работници, да не говорим за кражби в тези сектори, което за мен е най-подсъдното нещо въобще – ти да крадеш от пенсионери, да крадеш от образование, да крадеш от медицината – не знам по-голямо дъно от това. Мисля, че това дъно ние сме го достигнали и то не сега, а отдавна и на всичкото отгоре си затваряме очите за това. Ако си говорим за протести – аз мисля, че протестите трябваше да започнат много по-отдавна и ние да не позволяваме въобще това нещо с години да ни се случва.

Оттам нататък ще отворя темата за изкуството, където също ние не срещаме никаква подкрепа. По света се раздават помощи на свободните артисти без никакви въпроси и им се превеждат едни пари по сметките, защото тези хора нямат работа в момента и държавата се грижи за тях. А тук те питат самоосигурен ли си, колко пари изкарваш, което е унизително. В един момент се получава така, че много мои колеги не могат да покрият изискванията и то не за помощ, а затова да се включат за финансиране за някой свой проект. Сблъскваме се с неадекватни мерки, с неадекватна „помощ“, с минимално разбиране на проблемите на тези сектори. Не може бюджетът за култура да е нищожен. Това го няма никъде по света. Всички държави на Балканите са с по-висок процент за култура.

Една държава като Русия, която ние можем да критикуваме много заради нейното управление, подкрепя културата си, подкрепя артистите си. Хората са наясно, че нямаш ли култура ти няма какво да спасяваш. Не може животът на хората да е просто едно живуркане и ходене по моловете. Трябва някакво преживяване да има в живота ти. Ако ти сам не го разбираш - това е друг въпрос и тук се връщаме на образованието, на семейната среда. Като имаш едни хора, които са некултурни и необразовани и които са родители, какви деца ще отгледат тези хора. Всичко това е свързано, но някак си от години се замита под килима и сякаш не е важно. Важно е ресторантите и баровете да са отворени, а пък театрите да са затворени. Така ли?

В момента държавата отказва да върне дотациите на театрите. Какво означава това? Парите от билетите на театрите, които работят, отиват в Министерство на културата. Там вместо да им се върне дотацията и театрите да могат да планират и да си вържат бюджета и да знаят какво правят, те стоят и чакат някой да им позволи да играят. Което е трагедия! Дали си на площада или не, протестът трябва да е в теб. Протестът не може да е само във фейсбук. Нямам предвид да излезеш задължително на площада. Имам предвид с действията си да заявиш една позиция най-накрая. Не мога да разбера докога ние ще търпим всичко това. 

Влади Михайлов осъществи детската си мечта освен актьор да бъде певец и китарист

- Проблемите, за които говориш са от 90-те години. Тогава трябваше да бъдат решени, а не да ги влачим 30 години. Културата не е била приоритет на нито едно правителство. Но виж по време на извънредното положение най-важният въпрос пред управляващите беше кога ще бъдат отворени баровете и моловете. 

- Точно така. Тази война с културата, така бих я нарекъл, тя е от много години и ние трябва да се борим с това нещо. И аз не разбирам защо много мои колеги мълчат по тази тема. Какво спасяваме? Днес смяташ, че спасяваш себе си, но какво ще стане утре?

Трябва да гледаме в перспектива. Аз виждам тотална неадекватност по всички тези въпроси. Смятам, че на власт трябва да дойдат едни хора, които са готови да посрещнат тази истина в очите и да се борят за доброто на хората и на обществото. Има едни хора, които се правят, че не им е ясно кое е важно за обществото.

- По-важното е дали молът е отворен. 

- Абсолютно. Ние затворихме първо театрите. По време на цялата тази ситуация с вируса липсва ясна стратегия за една-две седмици напред. Разбирам, че има сложни казуси за решаване, не подценявам сложността на ситуацията, но защо някои държави могат да вземат тежки решения и да застанат зад тях и да планират нещата и хората да знаят какво ще им се случва в близките седмици. Може ли в началото на учебната година ние да не знаем ще има ли онлайн обучение и при какви условия или децата ни ще се върнат в училищата. Извинявам се, но това е смехотворно. 

Влади Михайлов, Михаела Ненова, Юрий Божинов, Мартин Профиров, Мишо Шишков, Кирил Добрев са звездният отбор на група Rewind

- Родителите се чудят да купуват ли лаптоп на детето или не.

- Не е само лаптоп - това е цяла програма, която ти трябва да наредиш за детето си и за семейството си. Ти трябва да си наясно какво ще правиш.

- Ти си баща на три деца. 

- Да.

- Всички ли са ученици?

- Да, всички. Големият ми син е на 16, дъщеря ми е на 13, а малкият син на 8.

- И как се справи един баща на три деца по време на тримесечното онлайн обучение през пролетта?

- Справихме се, защото в този момент ние като свободни артисти нямаше къде да се изявяваме и репетирахме вкъщи, записвахме песни и правихме видеа на песните ни с Rewind. Направихме един онлайн концерт със "Сленг". Но като цяло имахме свободно време и седяхме вкъщи с малкия ми син и се справяхме някак от сутрин до вечер. Но има много семейства на съученици на моите деца, които ходят на работа и бяха принудени в тази ситуация да се чудят коя баба да стои с детето. В тази ситуация никой нямаше избор. Но сега хората трябва да знаят какво предстои. Може ли театрите да не знаят ще играят ли или не. Може ли хората да не знаят онлайн ли ще се обучават децата или в училище.

Фотографът Симон Варсано показа през 2017 г. в изложба фотоси, заснети по време на снимките на филма „Възвишение“ в градинката пред Народния театър. Във филма на Виктор Божинов Владимир Михайлов изпълнява ролята на Симо Влаха

- Ти си актьор, но не си завършил НАТФИЗ. Като плюс или като минус го отчиташ?

- Това, че не съм завършил НАТФИЗ, го отчитам като минус в голяма степен, защото си мисля, че това е много труден занаят, който трябва да се учи качествено, сериозно, отговорно.

Никога не можеш да кажеш: „Да, аз се научих, аз станах актьор.“ Това, че си завършил НАТФИЗ и че си учил 5 години, не ти гарантира нищо, ти трябва да продължаваш да се развиваш. В моя случай е още по-трудно, че не съм завършил НАТФИЗ, защото много рано разбрах по трудния начин колко трудна и отговорна е тази професия и как трябва да имаш много сериозна подготовка и много сериозно отношение към нея и да умееш да се концентрираш, да се научиш да спиш за петте минути, които имаш между кадрите.

Но пък в заниманията ми като актьор мога да стъпя на това, че съм завършил английска филология и съм се занимавал с доста текстове в Софийския университет. Всъщност това ми помогна да започна да снимам, което ми беше детска мечта.

- Ти още от малък си искал да станеш актьор?

- Да, исках да стана актьор, певец и китарист. Това ми беше детската мечта.

- Ти си го реализирал.

- Продължавам да се развивам във всичко това. Трудно ми е да кажа, че съм актьор, много ми е трудно да кажа, че съм певец, със сигурност не мога да кажа, че съм китарист, но ежедневно се опитвам да се усъвършенствам във всички тези професии и се надявам, че се получава. 

Владимир Михайлов заедно със съпругата си Михаела на премиерата на филма "Възвишение"

- Знам, че сте били семейни приятели с големия Джоко Росич. Той ли е човекът, който те подтикна и ти даде кураж да се насочиш към актьорството?

- Със сигурност приятелите на моите родители, сред които имаше музиканти и актьори и които идваха на гости вкъщи, а и ние сме ходили на гости у тях, са ме подтикнали към това да искам да стана като тях.

Смятам, че е много важна семейната среда и с кого и при какви обстоятелства ще се срещнеш покрай твоите родители, защото тези хора може да са много вдъхновяващи за теб. Джоко Росич беше титан. За много малко хора може да кажеш, че този човек наистина е голям. Джоко Росич със сигурност е един от тези хора и от него се научих на достойнство, чест, принципност, честност. Голям човек със страхотно чувство за хумор. Много обичаше музиката и много обичаше, когато баща ми вадеше китарата и почваше да свири и да пее. Много се забавлявахме заедно. Джоко Росич беше сърбин, но се чувстваше българин. Той имаше една мисъл, която често повтаряше: "Знаеш ли кога ще се оправи България? Когато всички хора започват да си вършат работата като шампиони."

Влади Михайлов като Фантома на операта в едноименния мюзикъл, режисиран от акад. Пламен Карталов, който се играе при огромен успех в Музикалния театър

- Твоите родители очевидно са те възпитали да не си безразличен към  културата и към изкуството.

- Интересното е, че и майка ми, и баща ми са зъболекари. Майка ми е свирила на цигулка, баща ми на китара и на бас китара и е пял в групи. Един ден и аз хванах китарата. Не знаех как и не поех по този път да стана актьор. Но виж какво нещо е животът, защото като снимахме клип на едната ми банда от едно време „Сафо“ в студиото на „Буфо“ се срещнахме с продуцента на „Буфо“ Джон Капила и той не можа да повярва, че аз не съм американец. Капила ме попита: „Ти откъде си?“ и аз му казах: „От София.“ И той каза: „Ти говориш като нюйоркчанин.“ Викам: „Жена ми е от Ню Йорк, завършил съм английска филология.“ И той ми каза: „Ти защо не дойдеш на един кастинг в понеделник“. Това беше през 2004 г. и оттогава съм се снимал в над 50 чужди продукции и в няколко наши филма. И така се развиха нещата. Тогава си мислих, че съм хванал Господ за шлифера и си виках: „Ти си страхотна звезда!“

Първата ми роля беше голяма, отговорна и с различни по характер сцени, но аз тогава подходих малко лековато. Ти си един млад дихател, който си мисли, че нещата му се получават и те наистина се получават, но не разбира, че това са шансове да растеш и да се докажеш, а не, че ти си го заслужил вече по някакъв начин. Затова не подходих много сериозно, но много бързо разбрах, че човек трябва да е супер подготвен, ако иска да си свърши работата.

Имах случай, в който бях подценил една ситуация и не знаех още, че когато започнеш да запичаш в киното това е като да се пържиш на бавен огън. Защото ти си пред камерите, пред целия екип, пред някой доказал се колега актьор - добър в това, което прави и ти едно младо момче, което не може да отговори на изискванията. И когато запечеш веднъж, ти започваш да грешиш пак и пак и започваш да се спичаш още повече и това е един страшен блокаж. Не си ли супер подготвен с текста и с всичко, което е свързано със сцената като подготовка, като разсъждения, като проучвания, като следене на историята, просто се дъниш, падаш от високо. Лошото е, че това се запечатва на екрана и нищо не може да те спаси. На театралната сцена е същото – излагаш се директно.

Весела Делчева и Влади Михайлов във "Фантомът на операта"

- Какви са спомените ти от снимките на холивудския филм „Септември в Шираз“, който почти изцяло бе заснет в България?

- Това е филм с участието на Ейдриън Броуди и Салма Хайек и аз бях благословен да се срещна с тези хора. Спомням си много добре как ми се обади Мариана Станишева (актриса и кастинг директор, б.а) да ми каже, че съм получил ролята и първата ми реакция беше да крещя с цяло гърло. А втората ми реакция беше: „Опа, чакай сега. Значи за 10 дни аз трябва да се науча да свиря на пиано, аз не знаех дори къде е „до“ на пианото и за същото това време да отслабна колкото мога. Моят герой е хвърлен в затвора 8 месеца преди героят на Ейдриън Броуди и аз трябваше да изглеждам реалистично на екрана. Аз просто спрях да ям. Спрях да пия и вода, и кафе и успях да отслабна с 8 килограма. Ужасно беше. Но пък те много ме окуражаваха.

Страхотен спомен са ми тези снимки и страшно много научих и от Салма Хайек, и от Ейдриън Броуди. Те са чудесни хора, земни, готови да ти помогнат като на колега, много добре разбират, че това, че те са мултизвезди и хора, познати по цял свят по никакъв начин не променя факта, че ние заедно трябва да изиграем една сцена и че ако ти си спечен срещу тях, нищо няма да се получи. Заедно ходихме на уроци по ирански акцент, защото всички трябваше да говорим с такъв акцент. Ейдриън Броуди е американец, Салма Хайек е латино, аз съм българин и всички тези акценти трябваше да се съберат в един общ английски с ирански акцент.

Салма Хайек и Владимир Михайлов в кадър от "Септември в Шираз"


- Влади, да поговорим и за твоите участия в хитови мюзикъли. Ти си един от главните герои в "Мамма Миа". Как успявате да излъчвате такъв заряд на сцената? 

- "Мамма Миа" го играхме вече 61 пъти при пълни зали и открити пространства. Получи се едно страхотно представление. Зрителите разбират, че това не е мое субективно мнение. Хора, които са го гледали навън, в много държави, включително в Ню Йорк, са ми казвали: "Вашето представление е на много, много високо ниво." Тази оценка много ме радва, защото това е едно много трудно представление. В него има и много драма, и много комедия и ако не излязат и двете неща, просто не си се справил с тази пиеса, защото тя е много актьорска. Познаваме филма, знаем какви големи и прекрасни актьори участват там. Чудесната музика пък още повече ни задължава. 

Ники Сотиров, Влади Михайлов, Симеон Владов и Николай Павлов си партнират в "Мамма Миа"

- Играете, пеете и танцувате - 3 в 1.

- Затова наричат мюзикъла "черешката на тортата", защото в едно такова представление наистина може да покажеш всичко това. Благодаря на маестро Карталов за цялостната ни съвместна работа. Не само за "Мамма Миа", а и за "Клетниците", и за "Фантомът на операта", където пак сме заедно, за начина му на работа и за това, че той никога няма да те остави, докато не види, че ти наистина си разбрал персонажа си, че ти наистина си разбрал историята и че можеш да извадиш важното и от драмата, и от комедията, както в "Мамма Миа", тежката драма и трагедия в "Клетниците" и във "Фантомът на операта".

До последно маестро Карталов се бори за всеки един детайл и ние се борим с него, разбира се. Когато имаш такъв двигател като него, като Веселка Кунчева, с която пък направихме "Исус Христос суперзвезда" за Пловдивската опера, се чувстваш наистина щастлив. Направихме генерална репетиция на "Исус Христос суперзвезда", представлението беше готово и бяхме готови да изиграем премиерното представление със страхотен заряд и точно тогава затвориха цялата държава. Ние още чакаме кога ще можем да играем това представление, което също е страхотно. Имам шанса да работя с такива режисьори, които са световни професионалисти и са признати и в чужбина - като маестро Пламен Карталов, Веселка Кунчева, Бойко Илиев, Виктор Божинов. Много съм щастлив, че съм работил с тях и се чувствам късметлия. Същото бих казал и за режисьорите на сериала "Братя".

"Мамма Миа" е най-играният мюзикъл в света

- През лятото играхте "Мамма Миа" на необичайни места - край езерото Панчарево и на Цари Мали град. Мюзикълът е показван и край морето в Албена, и Белоградчишките скали, и на летни театри из страната. Как се чувстваш всеки път сред тези впечатляващи природни декори?

- Всеки път е много различно. Имаме шанса, освен летните театри - Античният и Летният театър във Варна, където сме играли, да играем и на такива впечатляващи места, които ти изброи. Те просто те отключват по друг начин, защото ти си в естествения декор на природата, зад теб са величествени скали, хълмове или езеро. Идваш с лодка по водите на езерото, както например е във филма. Това са незаменими неща. Или пък слизаме по скалите, за да излезем на сцената.

Маестро Карталов е абсолютен цар на тези неща. Аз му се възхищавам за енергията и за труда и за това, че не спира да търси и да открива места, където пък хората да открият операта и мюзикъла. Невероятно е да играеш на такова място. "Мамма Миа" е лятно представление, то носи точно тази енергия. Наистина преживяването е уникално. 

Актьорът като Жан Валжан в мюзикъла "Клетниците" под режусурата на акад. Пламен Карталов на сцената на Софийската опера

- В началото на разговора ни ти самият спомена различните образи, в които се превъплъщаваш. Как се подготви за ролята на Жан Валжан в "Клетниците" на сцената на Софийската опера?

- Занимавал съм с френски език 12 години и имам отношение към френската култура. Бях чел "Клетниците" в съкратен вариант и когато маестро Карталов ми предложи ролята и ме избраха от фирмата продуцент Камерън Макинтош веднага започнах да препрочитам пълната версия на романа от над 1500 страници и да си припомням детайлите. Виктор Юго е феноменален в това да пресъздаде до най-малкия детайл политическата обстановка и да направи разрез на обществото, на нравите, да критикува много остро това, което е било тогава. Проблемите, поставени в книгата, обаче са актуални и днес. Всяка една революция ни връща към "Клетниците". И клетниците все още ги има във всяка една държава.

- И революцията изяжда децата си.

- Както е било и тогава - едни деца са били хвърлени срещу войниците и са загинали. И почти никой не е подкрепил тези деца. Това е тема, с която Милен Русков се занимава във "Възвишение" - че когато част от комитетите са въстанали, всъщност те не са получили подкрепата на чорбаджиите и на именитите тогава българи, които са имали някаква власт и някакви възможности.

Както и други народи и ние имаме своята история на половинчати въстания и революции, където се оказва, че ние не сме заедно. И затова като си честитим Съединението, се надявам да си спомняме и тези моменти, в които Ботев е бил оставен сам и е бил застрелян, Левски също е бил оставен сам да се бори. Всъщност Левски е смятал, че ние не сме готови за тази революция и е бил прав. Малко е тъжно, но нека си припомняме тези неща, защото са ни урок за бъдещето според мен. 

Орлин Павлов като инспектор Жавер се сблъсква с Владимир Михайлов като Жан Валжан в "Клетниците"

Но да се върна на "Клетниците". Прочетох отново книгата, разговарях много с маестро Карталов за образа, опитах се да потърся с негова помощ в себе си абсолютното животно, в което този човек се е превърнал за толкова години в затвора - 19 години той е бил в затвора. През цялото време той се е опитвал да избяга и затова всеки път са му увеличавали присъдата.

Той е влязъл в затвора заради това, че е откраднал парче хляб, за да нахрани децата на сестра си и поради тази причина е хвърлен зад решетките за няколко години. Обществата, в които това се случва, са общества, които толерират много по-тежки грехове, но бедните хора просто нямат избор и в един момент са принудени да излизат извън правилата. Това се случва и Съединените щати към днешна дата и в много други общества и именно поради тази причина спектакълът е толкова актуален. 

Смятам, че моят герой е бил абсолютно невинен. Той е бил човек, който е работел на нивата, да речем, и в един момент заради такова "престъпление" го хвърлят в затвора, той се озлобява жестоко срещу властта и когато излиза на свобода той има много тежки дилеми, с които трябва да се пребори. Той е човек, който няма семейство, така и не открива любимата си, просто остава доведеният баща на Козет и се опитва да я пази и може би я обича по друг начин, не знам, защото той не е познавал женска ласка. Въобще много сложен персонаж. Надявам се, че съм се опитал да го пресъздам на сцената. Представлението е много тежко и физически, и психически. 

Владимир Михайлов пресъздава на сцената сложния персонаж на Жан Валжан

- Вие имахте по две представления на ден. Как издържаше?

- Да, имахме по два спектакъла на ден. В началото издържах, но имаше една серия, когато ме удари някакъв вирус и се разболях. Много съм благодарен на моя колега Богомил Спиров, с когото се сменяме заедно в ролята, че той успя да се включи и да ме покрие тогава, защото аз изиграх две представления и на другата сутрин нямах никакъв глас. Боби трябваше да има концерт и не замина за концерта си, а дойде да играе в Операта и спаси представлението. И в "Клетниците" екипът ни е страхотен. Има и прекрасни млади артисти, и утвърдени имена като моите уникално талантливи колеги - Орлин Павлов и Наско Сребрев в ролята на Жавер, дългогодишният ми партньор на сцената Весела Делчева, която е в ролята на майката на Козет - Фантин. Силен екип сме, всички които участваме сме одобрени от фирмата продуцент от Лондон. Иска ми се представлението да има дълъг живот и се надявам, че когато имаме възможност да го играем отново хората ще дойдат да го гледат. На мен лично ми липсва страшно много, че не го играем в момента. Чакам го с нетърпение. 

Група Rewind скоро ще зарадва почитателите си с нов албум



- Влади, като човек с гражданска позиция бих искала да те попитам какво мислиш за новите правила при раздаването на американските кинонагради "Оскар" - че отличията вече ще се раздават приоритетно на филми с полово, религиозно и расово разнообразие?

- За мен всяка рамка, свързана с изкуството е безумна, защото изкуството не бива да има граници. То има естествени граници, които са посоката на това, което се прави, жанра, в който се прави и дори там жанровете се смесват много успешно. Това е въпрос на мярка и на стил - ти или го имаш, или го нямаш. Ако го имаш и ако си Куентин Тарантино, може да направиш каквото си искаш в твоя филм и то става стилно. Но тези рамки, които се опитват да налагат там според мен те са функция на рамките, които американското общество налага само на себе си. Това са едни игри на разни лобита, които са абсолютно излишни. Ако хората просто са свободни в съзнанието си и ако са човеколюбиви и вярващи, а не просто религиозни, мисля, че разликата е много голяма, съм сигурен, че няма да има нужда от такива "критерии". 

Петчленната група Equinox, в която участват Жана Бергендорф, Георги Симеонов JJ, Владо Михайлов, Джони Манюел и Трей Кембъл представиха България на "Евровизия" през 2018 г. в Лисабон

Когато видиш една прекрасна актриса срещу себе си, ти виждаш колега, ти виждаш един човек, който те вдъхновява и те издига на едно друго ниво. Няма значение кой е мъж и кой е жена. Бих се радвал дамите в киното и в театъра да имат все повече психологически важни и интересни роли. За мен това е важно във века, в който живеем. За добро или за лошо нещата са много равнопоставени. Но разни неща от типа на расистки рамки, сексуални рамки - за мен това е абсолютно излишно. Мисля, че една история е просто една история - един исторически персонаж може да ти се представи чрез черен актьор или чрез азиатски актьор.

Хората са склонни да приемат един черен Исус. Защо не? Това е важно послание и аз се радвам на такива експерименти. Но смятам, че когато нещата идват отвън и под натиск това само вреди. Това не помага на изкуството, това не помага на развитието ни като цивилизация по никакъв начин. Напротив - показва, че ние всъщност вървим нанякъде другаде. Ние сме забравили кое е важното, забравяме, че всички сме хора и занимавайки се с тези проблеми, ние подчертаваме, че не го разбираме.

А водещото в изкуството винаги е да покажеш къде сме като хора. Мел Гибсън бе казал, че трите "Е"-та на неговото изкуство са: Entertain, Educate, Elevate. Първата ми лекция в Софийския университет беше при проф. Никола Георгиев, мир на праха му. Тогава той ни каза, че първият голям въпрос в изкуството е "Защо?", а накрая идва въпросът "И какво от това?". С това започва и свършва всеки един проект и всяка една идея. И ако ти не си отговориш на тези въпроси, значи ти се занимаваш с нещо, което или само забавлява, или е опит за нещо.

Но голямото изкуство трябва да те накара да почувстваш нещо и да усетиш нещо човешко. Въпросът дори не е в посланията, а въпросът е във въпросите, защото когато гледаш един филм или една постановка ти трябва да излезеш различен човек след това. Така си мисля. И се надявам все повече да имаме възможност да се занимаваме с такива проекти. 

Владимир Михайлов и вокална група "Мики Маус пеят "Коледна песен"

- Обърнахме най-вече внимание на Владимир Михайлов актьора. А Владимир Михайлов певецът какво би искал да сподели?

- Искам да споделя, че със "Сленг" продължаваме напред. Мислим за нови песни, смятаме съвсем скоро да се съберем и да репетираме, да видим накъде ще тръгнем като естествена енергия. Докъде сме стигнали всички и какво ново ще предложим. Последният албум на "Сленг" (SLNG) се казва "Бели петна" и е качен във всички музикални платформи и хората може да си го свалят и да го слушат. Много сме горди с този албум. С песента "Бели петна" успяхме да докоснем много хора. 

С другия ми проект Rewind, в който свирим заедно с моята съпруга Миша, подготвяме нов албум. Миша свири на цигулка и на укулеле. В групата участва и прекрасният ми колега Мишо Шишков, който свири на всякакви инструменти като например мандолина и хармоника. Там е и бойният ми другар басистът Юрий Божинов, с когото сме заедно още от "Сафо" и във всичките ми проекти сме свирили заедно. В Rewind е и барабанистът на ПИФ Мартин Профиров. Започнахме да записваме албума по време на пандемията, тогава извадихме две нови песни, които се приеха много добре. Направихме и клипове, които монтирахме вкъщи. Искахме нещо да правим и хората да усещат, че артистите не спят.  Съвсем скоро смятаме да правим и концерти. Благодаря на моя брат Бобо, който миналата седмица представи първия си самостоятелен албум. Боби, честито братко, да си ми жив и здрав. Обичам те!

Ситуацията промени хората в смисъл, че те са с по-отворени сетива в момента. Някои хора казват "Аз видях страшни сцени, видях как хората са се озлобили, как са се овълчили." Да, нормално е, имаше момент на страх, имаше момент на овълчване. Но аз пък видях как много хора си помагат, как мислят за възрастните пора, пускаха ги по-напред на опашките, носеха им храна вкъщи. Не сме тотално забили душевно и имаме шанс да се оттласнем. Смятам, че това ще се отрази и на изкуството, на нас като творци да се фокусираме върху по-ценните за нас проекти, върху по-ценни послания в песни, постановки, филми.

Смятам, че публиката е готова да й поднесем нещо стойностно и тя самата е жадна за нещо, което да съпреживее. Много ме зарадва едно мнение във фейсбук, което прочетох покрай онлайн концерта на "Сленг". Хората бяха много развълнувани от този концерт, защото в него имаше една страхотна енергия, породена от непривичната ситуация и заради това, което ние искахме - да дадем душевен отпор на това, че сме затворени вкъщи. Един човек бе написал следното: "Никога повече няма да пропусна концерт заради това че съм се запил някъде или затова, че съм канен на купон." И това ме срази. Надявам се да има повече такива хора. Надявам се да имаме публика и занапред. Само да сме здрави всички и да имаме възможност да се срещаме по сцени, в театри, по концерти, в кина. От сърце бих искал да пожелая здраве на всички.


Снимки: Личен архив, Нова телевизия,
Софийска опера и балет и Музикален театър