Николай Воденичаров-Никеца пред Lupa.bg: Винаги съм си се представял в ролята на Бъргър от „Коса”

"Ерата на Водолея започва на 24.08.2025 на Античния театър в Пловдив", написа рок музикантът Николай Воденичаров-Никеца по повод премиерата в България на новата версия на "Коса". Легендарният мюзикъл се поставя в Пловдивската опера от режисьора Веселка Кунчева, диригента Константин Добройков, художника и сценограф Мариета Голомехова и хореографа Явор Кунчев – същия екип, създал култовия спектакъл „Исус Христос суперзвезда“.

Мюзикълът "Коса" се е превърнал в културен и социален феномен и е станал символ на епохата на хипи движението. Създаден е преди 58 години - през 1967 г. от Джеръм Рагни и Джеймс Радо и композитора Галт МакДърмот. Мюзикълът обединява протестите на младите американци срещу консервативното общество и срещу войната във Виетнам, той е и ярък призив към мир, свободна любов, щастие и справедливост.

Фотограф: Александър Богдан Томпсън

Надеждата на хипитата от 60-те и 70-те години на ХХ век беше, че идва нова епоха – Ерата на Водолея, която ще събуди в човешкия род стремеж към справедливост, а мирът и разбирателството ще станат основен елемент в отношенията, както между отделните личности, така и между народите. Новата епоха на духа ще е време на просветление, в което хората от цялата планета ще преосмислят живота си и ще се обединят в общо братство. 

Хипитата са наричани още "децата на цветята", защото идеологията на движението е свързана и с живот в хармония с природата, а един от лозунгите им е "Власт на цветята". Такива са и героите на новата българска версия на мюзикъла "Коса" -  цветни, различни, борбени. Но всекидневно те се сблъскват със света на диктаторите, насилниците, убийците, с тези, които не търпят различните и искат да подчинят всички на своята авторитарна власт, изпълнена с беззаконие, с потъпкване на индивидуалностите и с терор срещу човешката душа.

Фотограф: Александър Богдан Томпсън

„Коса“ не е просто мюзикъл, а акт на непокорство! Ритуал на отхвърляне. Отхвърляне на нормалното, на удобното, подреденото, на приетото за даденост. Това не е спектакъл, който предлага утеха. Това е спектакъл, който пита: Кого избираш? Защото изборът не е само политически. Той е телесен и духовен. Живот или смърт. Твоето тяло и твоята душа или нечия власт. „Коса“ не е нито възпоменание, нито музикален празник. „Коса“ е предупреждение. Защото нищо не е приключило. Войните продължават. Само се сменят географските координати. И докато има кой да помни, ще има и кой да се съпротивлява. Peace now. Freedom now", казва режисьорът Веселка Кунчева.

Фотограф: Александър Богдан Томпсън

Дрехите на един от главните герои - Джордж Бъргър - облича Никеца. Той сякаш е роден за тази роля и не само защото носи дълга коса, която отдавна се е превърнала в емблематичен символ на хипи бунта. 

Цвети Пеняшки влиза в образа на другия главен герой в "Коса" - Клод Буковски. Елена Сиракова е Шийла, Калина Костова - Криси, Майкъл Флеминг - Хъд, Йоан Попов - Улф, Едит Унджиян - Джини, Гергана Цакова - Дион, Гергина Пейкова - Рони. Солисти в мюзикъла са и Габриела Стамова, Елин Стоянова, Михаела Гончева и Тодор Борисов. Участват хорът, балетът и оркестърът на Държавна опера Пловдив под диригентството на маестро Константин Добройков.

Премиерата на „Коса“ (Hair) е на 24 август от 20:30 часа на Античния театър в Пловдив в рамките на фестивала на Пловдивската опера - Opera Open. Следващото представление на Античния театър е на 12 септември от 20 часа. 

Дни преди премиерата на хитовия мюзикъл репортер на Lupa.bg разговаря с Никеца, който от Пловдив сподели за своята първа среща с "Коса" и със своя герой Джордж Бъргър, за енергията на спектакъла и за вълнението да играе на Античния театър в Пловдив.

Фотограф: Ники Шуманова

- Никец, на 24 август предстои премиерата на „Коса” на Античния театър в Пловдив. Вълнуваш ли се, имаш ли сценична треска преди тази дългоочаквана среща със зрителите?

- Много ми е хубаво и натоварено и дори в деня, в който нямаме репетиции, се събираме да си работим, защото има още какво да направим. А и идеите понякога се раждат в последния момент. И сега май не е изключение, защото ни идват много яки идеи. Ентусиазирани сме, точно поради тази причина, и затова не ни пречи, че бачкаме и в неделя. И през седмицата продължаваме на спринт. А когато излезем на Античния театър за репетиции, вече съвсем ще можем да си представим спектакъла.

Никеца като Исус в рок операта "Исус Христос суперзвезда" от Тим Райс и Андрю Лойд Уебър. Спектакълът няколко лета препълни Античния театър в Пловдив. Фотограф: Александър Богдан Томпсън

- На теб Античният театър вече ти е като втори дом, там играете и „Исус Христос суперзвезда”, където ти си в ролята на Исус.

- (смее се) Предполагам, че има хора, които там живеят повече от мен. Но да, реално играя втори спектакъл на Античния театър. Има колеги от Пловдивската опера, които са играли в няколко представления на Античния театър, да не говорим за балета, които имат много повече участия на тази сцена. За щастие, второ представление на Античния театър е доста добре.

- Какво изпитваш, когато стъпиш на това древно място?

- Това е една от най-най-вълшебните сцени, на които съм се качвал още от малък. Винаги така го чувствам. Може би са минали над 15 години, когато написах първото си стихотворение на Античния театър. Мечтаех си някога да се кача на тази сцена. На нея има някаква магия. И фактът, разбира се, че е на толкова години и че преди толкова време хора са играли други пиеси и произведения и ние сега го правим. Много е яко и както знаеш, всяко място поема енергия.

Фотограф: Александър Богдан Томпсън

- Абсолютно. Мечтал ли си за ролята на Бъргър? Кога за пръв път се срещна с „Коса” и кое те грабна най-много в песните и в музиката?

- Бях на 6 години, а сестра ми на 5, когато за пръв път на видео гледах филма на Милош Форман - „Коса”. Отидохме на гости у приятели на родителите ни и те пуснаха филма да го гледат заедно с нашите. Ние със сестра ми също седнахме да гледаме. Тази видеокасета беше попаднала у приятелите на моите родители. Навремето е нямало такова разпространение на подобни филми и помниш, че примерно видеокасета на „Коса” беше нещо супер скъпоценно. В момента имам филма на видеокасета, имам и видео в село Завой и си го пускам отвреме навреме. Нашите приятели ни подариха касетата, защото ние със сестра ми всеки път искахме да гледаме филма, когато ходихме на гости с нашите. И така вкъщи не спирахме да си въртим "Коса".

Всяка събота и неделя, когато не бяхме на училище, си го пускахме, пеехме песните в хола и беше доста забавно. Това, което най-много ме впечатли е, Бъргър, разбира се. Винаги съм си се представял в тази роля. Веселка Кунчева също ме видя в образа на Бъргър, без да сме говорили преди това на тази тема. Съвпаднаха ни енергиите и затова се получава толкова готино. И съм толкова щастлив, защото наистина съм израснал с този образ. Една от любимите ми сцени във филма на Милош Форман е сцената с масата, когато Бъргър танцува върху нея.

С „Коса” се запознах първо с версията на Милош Форман. А с пълната версия на мюзикъла „Коса” се запознах преди година и половина, точно преди кастинга, който беше обявен в Пловдивската опера. Защото версията на Милош Форман е съвсем различна. В нашата версия песните са много повече, случките са по-различни от филма. Историите във филма не се развиват така, както при нас. Ние по някакъв начин сме направили версия на първоначалния мюзикъл, който е преди филма. Нашата версия е по-яка от филма. (смее се) Всички колеги, които участват в „Коса”, са страхотни. Доста лесно се работи с тях, отново сме страхотен екип -

от много сърца, тупкащи заедно, се получава едно голямо сърце. Някой път емоциите просто бликат с лекота от всяка сцена.

Фотограф: Александър Богдан Томпсън

- Вие направихте един много интересен и успешен театрален експеримент – на 10 май в Дома на културата „Борис Христов” в Пловдив представихте спектакъла „Коса: Създаването”. Как усети спектакъла по време на тази генерална репетиция пред зрителите?

- Ние всички искахме да видим спектакъла в цялост. И до последно ни беше доста напрегнато. И наистина това, че успяхме да го изкараме до края, ни даде доста увереност. Успяхме още повече да си го заобичаме, защото го видяхме в цялост. В процеса на репетициите понякога не можеш да видиш целия спектакъл. Трябва да го направиш. А и реакциите на публиката са важни.

Идеално беше като генерална репетиция, на която да присъстват и зрители. Хем видяхме реакциите на публиката на това, което ние сме направили, хем ние станахме по-уверени, защото първият етап от репетиционния ни процес завърши с публика. По време на втория репетиционен процес през юли работихме и с декори. Сега този вариант, който ще бъде показан на Античния театър, е така наречената хипи версия. Декорите са два – за закрита сцена и за Античния театър. Нашата уважаема публика ще може да види догодина други декори за  версията на закрита сцена.

Фотограф: Александър Богдан Томпсън

- „Коса” носи в себе си хипи романтиката, но носи и много бунт срещу войната, насилието и консервативното мислене. Повече романтика или повече гняв има във вашата версия на мюзикъла?

- Смесено е. Гневът е насочен срещу всякакъв вид насилие. Казваме категорично „Не” на насилието и на войната. И в същото време това е достигане до някаква нирвана с близки до теб същества. Двете неща са преплитат.

- За мен лично, когато през май гледах „Коса: Създаването” остана усещането, че тази версия на мюзикъла е разтърсващ зов за мир и срещу диктаторите по цял свят - от древността до днес.

- Зов за мир и за безсмислицата на войната. Как смеят да се гаврят с човешката душа, с човека, със семейства.

Фотограф: Александър Богдан Томпсън

- Споделяш ли романтична вяра, че все някога ще настъпи ерата на Водолея, на мира, разбирателството и хармонията с природата?

- При някакъв матриархат в бъдещото.

- Смяташ, че матриархатът е по-добро управление от патриархата?

- Крайно време е вече да пробваме, виждаме, че другото не работи. Някога е било. Може би пак трябва да го върнем. (усмихва се)

Фотограф: Александър Богдан Томпсън

- Имаш ли любима сцена от спектакъла?

- Има много компоненти в представлението - танци, театрални сцени, пеене, които са ми любими. Имам си любим танц. Има много силни театрални сцени и още като ми ги представяха и се запознавах с тях, си казах: "Уау!". Има и сцени, в които не участвам, а наблюдавам колегите и тези сцени също са ми любими. И се наслаждавам отстрани на колегите си.

Фотограф: Александър Богдан Томпсън

- Да поговорим и за песните, които създаваш с група „Волева”. Последното ви за момента парче „Фрийкшоу” е на върха на музикалните класации на няколко радиостанции вече няколко месеца.

- Много се радваме как се приема песента.

- Текстът на „Фрийкшоу” е твой. Би ли разказал за емоцията около написването на текста? В думите ти се усеща бунт срещу статуквото, поставяш и много актуални теми, които вероятно те вълнуват много. 

- Чрез думите исках да изразя позиция срещу насилието и корупцията, срещу това, което се случва в държавата ни, как за някои има правила, за други няма. И не само в държавата ни.

И в света е така и истинските хора вече отдавна живеят в някакъв балон. И затова може би е лафът, който използвам в песента, че пилотът ти отдавна скочи. В момента сме готови с чисто нова песен. Съвсем скоро трябва да я запишем. Просто бачкам с „Коса” и като приключа, може би в края на месеца, ще запишем песента. Това ще бъде четвъртата песен на „Волева” след „Дойдох да те взема”, „Ето ме” и „Фрийкшоу”.

Група "Волева" - Росен Ватев, Иван Лечев и Никеца. Снимка: Личен архив

- Клиповете на песните на „Волева” сякаш са вдъхновени от различни филми, в тях има препратки към киното. Кои филми те вдъхновяват като творец?

- Много са. Един от тях е „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход”. Това ми е супер класика. Много обичам да гледам и „Гладиатор”, и „Генезис“, и „Гадни копилета“.

Никеца, Виктор Стамболов, Йети и Чефо Тр. - сборна група, която изпълнява песните на "Металика". Снимката е от концерта им в бургаския бар "Барабар" в началото на юли 2025 г. Снимка: Барабар

- Доколкото знам си и луд фен на сериала „Приятели”.

- Не спирам да ги гледам. Търся епизоди и в интернет, гледам ги и по Би Ти Ви. Телевизията не е спряла да върти сериала от смъртта на Матю Пери. Да, постоянно ги гледам. Това е все едно да си пуснеш някаква любима банда, да речем „Металика”.

- Твоята любима банда.

- Да. Една от любимите ми.

Никеца заедно със своята група "Casual Threesome" - Иван Иванов "Awaho", Ивайло Петров "Pifa", Мартин Стоянов "Martist" и Иво Лобутов "Lobuti" на сцената на "Барабар" през август т.г. Снимка: Барабар

- По повод на приятелството, може ли да довършиш изречението "За мен приятелството е...?"

- Свобода. Да изразяваш себе си. Мисля, че това са думи, които съм чул от Джим Морисън: „Приятелят е човек, който ти дава абсолютна свобода да бъдеш себе си“. В „Коса” всички сме приятели. Просто в момента те са ми пред очите и гледам как си похапват. (смее се) И колко са хубави. Времето тече, земята се върти и е хубаво да ценим всеки дъх.

- А в какво най-силно вярваш?

- В чудеса.