Актьорът Камен Коев пред Lupa.bg: Сега не виждаме усмивките на зрителите, но търсим очите им

У нас
09:10 - 28 Май 2021
4463
Актьорът Камен Коев пред Lupa.bg: Сега не виждаме усмивките на зрителите, но търсим очите им

Частната театрална трупа "Арт театър" ще отпразнува догодина 30-ия юбилей от създаването си, а началото на празничната година бе дадено сега на 20 май с премиерата на спектакъла „Финита ЛИ комедия?!“. Автор на „Финита ЛИ комедия?!“ е руският драматург Сергей Литвиненко, който заедно с Милена Червенкова слага началото на Арт театър преди 30 години и влагат много любов и творческа амбиция. Режисьор на колоритния спектакъл е Камен Коев, а художествен консултант известния педагог и режисьор проф. Надежда Сейкова, чиито ученици са и Милена Червенкова, и Камен Коев.

Освен режисьор, Камен Коев е и актьор и в професионалната си кариера има участия в десетки представления. Той е роден през 1975 г. във Велико Търново. Завършва Театралния колеж „Любен Гройс“ в София. От 1999 г. до момента работи и като актьор, и като режисьор в Арт театър. Неговият талант се изявява в спектакли като "Писмото", "Невероятните приключения на житената питка", "Покана за игра", "Любовта към трите портокала", "Господин, Сеньор, Дон Жуан" и др.

Lupa.bg разговаря с Камен Коев за новия спектакъл "Финита ЛИ комедия?!“, който постави в Арт театър. Постановката ще бъде играна на 3 юни от 19.30 ч. в Руския културно-информационен център, където се помещава частната трупа, чийто директор е актрисата Милена Червенкова. А тази вечер от 19,30 ч. зрителите може да гледат друг хитов спектакъл с участието на Камен Коев - "Господин, Сеньор, Дон Жуан".

Режисьорът Камен Коев по време на репетициите на "Финита Ли комедия?!" 

- Г-н Коев, идва ли краят на комедията?

- Дали ще свърши някога никой не знае. Засега няма нишани, че ще свършва, не се виждат знаците на съдбата, не сме наредили картите като хората и това се отнася не само за България, но и за света. "Финита Ли комедия?!" е препратка към италианския театър - към комедия дел арте. Идеята е, че нещата не са се променили оттогава досега и те винаги са актуални. Героите в спектакъла се наричат Пиеро, Арлекин, Коломбина и Малвина и живеят в ХVІ век. С вълшебна машина на времето обаче те попадат в съвремието, в страна, която се казва Чудация. А в тази страна те вече са г-н Пиерини, г-н Арлекини, Мадам Коломба и Мелина. 

В комедия дел арте всичко е на показ и всичко е увеличено в пъти повече. Всичко е увеличено под лупа, увеличено е доста стабилно, за да се покажат недъзите на едно общество, така и тук в тази пиеса се опитваме да покажем недъзите на едно общество в страната Чудация.

Неслучайно е Чудация. Може да е България или която и да е друга страна. Фактът, че някои явления може да съществуват навсякъде, е голяма тегоба за всички нас. Но ние трябва да запазим доброто си чувство за хумор и да продължаваме напред. Така че настъпва ли "Финита Ли комедия?!" публиката и зрителите ще кажат.

- Вярвате ли, че красотата и смехът ще спасят света?

- Да, би трябвало да бъдем позитивни във всички случаи. Красота има навсякъде, въпросът е да имаме очи да я видим. Някой казваше: "Смехът е терапия. Много е лесно да се усмихва човек, просто прави "Хоп", устата леко я разтяга наляво, надясно и дори да нямаш причина да се усмихваш, започваш да се смееш на собствената си идиотия и това по някакъв начин заразява хората около теб. Така че идеята, че можем да спасим света с красота и смях не е съвсем крайна. Позитивната енергия, хуморът, самоиронията може да спасят света. Ние на Балканите сме известни с това, че имаме прекрасна самоирония. 

- Какво ви съхрани по време на неколкократното затваряне на театрите през миналата година?

- Всеки се хваща по някакъв начин за някаква сламка, която да може да го извади от цялата тази работа. На никого не му беше приятно. Ние, актьорите, сме си казвали понякога: "Няма ли да има 5-6 дни почивка, малко да разтоварим." И първите дни на първия локдаун някак си човек си почиваше. Но тези 5 дни станаха две седмици, после тези две седмици станаха четири седмици и накрая този локдаун продължи твърде много. Никой не очакваше това, което ни връхлетя.

Аз си казах: "Божичко, ако не отворят скоро театрите ще се изпокарам вкъщи с децата, с жената." А защо те да страдат?! И всеки търсеше начин да се измъкне от тази ситуация. Четохме малко повече книги, пиеси, гледахме филми и сериали. Отдавахме се на някакви други развлечения, понаучихме се да готвим, качихме килограми и после установихме, че не можем да ги свалим със скоростта, с която ги качихме (смее се).

Имаше и малки просветления, в които играхме пред 30% и 50% публика в залите. За радост публиката дойде, няколко пъти изиграхме "Господин, Сеньор, Дон Жуан". Всичко беше според разпоредбите на здравните власти - маски, каски. На столчетата имаше сложени лепенки, така че нямаше как да влязат повече зрители извън точно определения брой. На входа на залата има винаги дезинфектанти - някои приемат с удоволствие и вътрешно (смее се). Това все пак е особен начин да излезем от кризата. 

- Като режисьор и актьор смятате ли, че театърът може да живее онлайн?

- Моето мнение за онлайн спектаклите е странно. Имаше много театри, които пуснаха онлайн спектакли с билети. Нека обаче да направим разликата - има кино театър, има телевизионен театър - има такъв жанр театър - то е заснето професионално, разкадрирано е, репетирано е. Но този спектакъл е направен специално за кино или за телевизионно излъчване. Когато правиш представление, дори да имаш три или четири камери, както се казва live stream, според мен фактът, че публиката не диша с теб, осакатява самия спектакъл.

Енергията, която актьорите имат и се предава на публиката, а публиката в същото време, отдавайки тази енергия я обръща към актьорите - това нещо на екрана не може да се види. Поради тази причина не вярвам много в онлайн театъра. Това беше една крайна мярка, за да може едни театри да оцелеят. Истината е, че тази обмяна на енергии между публиката и актьорите там не се получи. Това е своебразно перпетуум мобиле - т.е. ние, излизайки на сцената, дори да сме се чувствали скапани, там сякаш се прераждаме.

Определят актьора като ужасно животно. Има случаи, когато преди спектакъл актьорът споделя, че постановката е много трудна, но ако след края й му кажеш, че трябва да изиграе още един спектакъл, защото отвън има много публика, той веднага ще каже: "Добре, ще се събера и ще го изиграя." Ще събере цялата енергия и отново ще играе на 100%. Ето виждате какво прави публиката. Тя е тази, която дава допълнителни сили на актьора, за да излезе на сцената и да работи.

Спектакъл на екран - това вече е нещо съвсем различно. За мен това нещо е като генерална репетиция, в която няма публика. Тишината е гробна, а ти знаеш, че тук обикновено има смях или някой говори. Ти усещаш диханието на публиката, усещаш енергията на публиката, усещаш очите на зрителите, виждаш усмивките. Сега заради тези маски, с които публиката влиза в театралните зали, ние, актьорите не виждаме усмивките на зрителите, но търсим очите им, за да видим реакцията им. Актьорът е такова животно, което макар и в залите да беше пускана само 30% публика, иска да види кои са тези хора. Така че се надявам отново да дойде това време, в което от сцената ще виждаме лицата на зрителите, техните реакции и усмивки.

Снимка: Арт театър

- Трудно ли е да сте едновременно и актьор, и режисьор на спектакъл, в който играете?

- Аз съм преди всичко актор, който изпълнява и режисьорски функции. (смее се) Сега ще кажа нещо, но моля то да се възприеме в кръга на шегата - вече нямам сили да скачам по сцената и предпочитам да издевателствам над актьорите и да ги карам да правят челни стойки. 

- Как се чувствате в Арт театър?

- Дойдох тук по покана на директора Милена Червенкова през 1999 г. Вече 22 години работим заедно. В трупата има разбиране, има ентусиазъм. Първият ми спектакъл в Арт театър беше "Снежната кралица" - много красиво представление. И до днес си го спомням. В Арт театър ние не сме само актьори или режисьори, а сме мултифункционални - сами си построяваме декора, сами си правим прическите и си играем пиесата. 

- А в амплоато на актьор или в амплоато на режисьор чувствате, че сте себе си?

- Има един момент, когато като режисьор тръгваш да правиш някакви неща и вместо да ги обясняваш казваш: "Чакай, ще ти го изиграя." Има един постулат - че само слаб режисьор показва на сцената какво трябва да се изиграе. (смее се) При мен проблемът е в темперамента, а не защото актьорите са слаби. По време на репетиции стоя на първи или на втори ред в залата и често скачам на сцената и показвам на колегите как аз виждам нещата.

Снимки: Агнес Методиева