Заплатите в бордовете на държавните фирми гонят 22 000 лв.
Освен крупните възнаграждения, членовете на бордовете взимат и солидни бонуси
С евентуално увеличение на минималната работна заплата на 1213 лв. от 1 януари максималната заплата на изпълнителните директори на държавните дружества вече ще доближи 22 000 лв. Заплатите на изпълнителните директори се изчислява по формула в зависимост от серия показатели, като има горна граница - не може да надхвърля 18-кратния размер на минималната работна заплата. При минимална заплата от 1077 лв. за 2025 г. максимумът беше 19 386, с очаквания ръст на МРЗ до 1213 лв. лимитът скача на 21 834 лв.
Ще скочат и заплатите на редовите членове на бордовете. Лимитът при тях е 6 минимални работни заплати или възнаграждения до 7278 лв. от 2026 г., пише "Сега". И без този ръст България е сред лидерите по високи заплати при редовите членове на бордове. По този показател направо изглеждаме парадоксално.
През 2022 г. ОИСР публикува специален доклад за моделите за изчисляване на възнагражденията и достигнатите равнища при изпълнителни директори и управителни и надзорни съвети в държавните дружества в 36 страни.
От общо 22 държави, предоставили данни, страната ни се оказа в челната петица по високи годишни заплати на обикновените членове на бордовете с достигнато ниво от 125 % спрямо средните годишни заплати в страната.
Когато възнагражденията се представят в абсолютна стойност, картината е една идея по-нормална - България е близо до средното за всички страните ниво на заплащане, но и по този показател успява да дава по-високи заплати от държави като Швеция, Ирландия, Естония и др.
Освен че взимат високи възнаграждения спрямо средните годишни заплати в страната, членовете на бордовете на държавните фирми у нас са сред малкото, които имат право на бонуси в зависимост от резултатите. Това са така наречените тантиеми, които се дават при нарастване на печалбата и липса на непокрити загуби или просрочени задължения.
Само в 6 от 36 страни е предвидено такова допълнително стимулиране, като в групата освен България попадат Чили, Чехия, Перу, Филипините и Словакия.
При изпълнителните директори няма толкова сериозно изкривяване в заплащането, каквото се наблюдава при редовите членове на бордовете. В абсолютни стойностите заплатите на изпълнителните директори на българските държавни предприятия са ниски на фона на други страни. Ако нивата се мерят спрямо средните заплати в страната обаче сме по-близо до средата.
