Актьорът Стойо Мирков пред Lupa.bg: Героят ми в „Братя“ е от добрите ченгета, които се харесват на зрителите

Актьорът Стойо Мирков предизвика любопитството и симпатиите на зрителите с ролята си на полицая антимафиот Калин Йосифов в сериала „Братя“ по Нова телевизия, който прикова вниманието на публиката от началото на септември. Публиката го харесва заради лекотата с която играе и най-вече, че той е добрият герой – предан, честен, чудесен следовател, педантичен професионалист, любящ съпруг, верен приятел и човек с чувство за хумор. Героят на Стойо Мирков е много непринуден и естествен човек, стъпил е здраво на земята, обича семейството, работата си и това му стига. Привързаността му към истината и дилемата за предателството остава ключова тема във важни моменти от живота му, така описват героя на Стойо Мирков в „Братя“.

Какъв обаче е актьорът извън снимачната площадка, кое го накара да направи професионален завой и да остави театъра, за да отиде да работи в склад на гара „Искър“? Какво го вълнува като човек и като актьор? Какво е да си ученик на Стефан Данаилов? Докъде си прилича със своя герой Калин? На тези въпроси Стойо Мирков, чиято запазена марка и извън киното са усмивката и невероятното чувство за хумор, отговори на Lupa.bg.

Снимка: Агнес Методиева

- Г-н Мирков, имате ли приятели полицаи, с които сте се съветвали за ролята ви на полицая антимафиот в сериала „Братя“?

- Имам приятели полицаи, но не съм досаждал на никого. Сценаристите определят какво се случва и как. Моята работа е от наблюдение. Аз трябва да пресъздам образа на героя ми като характер, като човек, а не толкова професионално. Иначе на терен идват специалисти консултанти, които да помагат, но това не е моя работа. Някои приятели полицаи казаха, че се справям много добре. Сигурно няма да ми споделят, ако имат забележки и ми казват „Добре си“, защото са приятели. (смее се)

- Какво ви допада и какво не в героя ви Калин и докъде се отъждествявате с него?

- Нямам сблъсъци. Образът е положителен, така че ми харесва. Калин е от тези герои, които се харесват. Сценаристите са изградили богат и плътен образ, не е едностранчив анимационен герой, който от друга страна да е прекалено добър. В началото бе малко по-трудно, докато си паснем с героя ми – той много яде, пие много бира, гледа много мачове. (смее се)

Стойо Мирков като полицая от ГДБОП Калин Йосифов в сериала "Братя"

- Образът на Калин започна да се развива. Изведнъж подреденият му свят се срина – и в професионален, и в личен план.

- Да, зрителите видяха една част от образа в началото, но постепенно Калин започна да показва и други страни от себе си, именно защото всичко в неговия свят се срина. Много ми харесва, че сценаристите са се погрижили всеки образ в сериала да търпи развитие – независимо, дали става въпрос за главен герой или за поддържаща роля.

- Четете ли в социалните мрежи мненията на зрителите за сериала?

- Интересувам се, разбира се. Но не ги чета толкова подробно, защото всеки си има мнение. Наистина образът на Калин е направен така, че да се харесва. Той е човекът, който е най-праволинеен, той е от най-добрите герои. Но, както се казва, ние работим за полза и похвала. Това е работата на артиста. Важно е мнението на зрителите, всичко се прави заради тях. Приемам градивната критика, а не критики от типа „на този му стърчи косата“, „на онзи му е къс кракът“. За мен е важно, ние, като актьори, да сме се свършили работата.

В екшън сцена в братя заедно със своя "колега" полицай Калин Врачански

- Спират ли ви хора по улиците да искат да коментират с вас сериала или пък да се снимат с вас?

- Да, спират ме. Явно сериалът се харесва на зрителите, радва се на голям успех и според рейтингите. Гледат го, което ме радва, защото повечето хора се интересуват. Един ми вика: „Много приличаш на героя си“, като комплимент, друг иска да се снима с мен. Имах куриозна случка наскоро – касиерките в един магазин много искаха да се снимат с мен, но вътре не може да стоиш без маски, защото има и камери, и глобяват, а не вървеше да се снимаме с маски. И затова те, така да се каже, избягаха за малко навън, за да си направим селфи. (смее се) Приятно е, разбира се. Интересно е също, че много деца гледат „Братя“, макар че времето, в което се излъчва сериалът, не е за деца – в 22.30 ч. те вече трябва да спят.

Аз например се радвам, че във филма няма брутално насилие, нецензурни реплики. Ето че и децата го гледат и нямаше да е хубаво тогава и заради тях. В началото нещата вървяха паралелно – ние още снимахме, а вече се излъчваха първите епизоди и тогава разбрах колко деца го гледат и си казах: „Леле, леле, трябва да внимаваме какво приказваме и какво правим.“ И се радвам, че епизодите така са монтирани, което е работа на режисьорите, монтажистите и продуцента, че филмът става да бъде гледан и от деца.

- Вашият син гледа ли сериала?

- Вече не. В началото му беше интересно да ме види. Но все пак аз гледам и да си ляга навреме, че е малък.

- Той в първи клас ли е?

- Не, още е в детска градина. Докато може в детска градина ще го държа там. (смее се)

- Проявява ли интерес към вас като актьор, какво казва като ви гледа по телевизията?

- Чудно му е. Интересно му е, пита разни неща. „Това сега защо е така?“ - не разбира обаче много какво става. Пита: „Това твой чадър ли е?“, „Това твоята блуза ли е?“, „Този кой е, как се казва?“. Синът ми още не може да разбере хубаво сюжета. Предпочита да гледа анимации.

Актьорът заедно със своя син Боян

- Калин получи големи удари и в професионален, и в личен аспект. Ще се промени ли вашият герой, ще се промени ли неговото чувство за справедливост?

- Нямам право да издам детайли, а и не е хубаво да го правя, защото на хората ще им стане безинтересно, ако разберат. Дотук се вижда, че всички герои търпят развитие, както споменах, което е хубавото на сценария. Мога само да загатна, че и занапред на героите ще им се случват неща, които водят до промени и обрати. Конкретно за Калин – предстои му да води голяма битка със себе си и с нараненото си достойнство. Той е човек, който винаги се е радвал на добре подреден вътрешен свят и сега има нужда да изгради нови устои, в които да вярва. Дали ще успее – предстои да видим.

Стойо Мирков и Искра Донова са съпрузи в сериала

- Имате най-много сцени с Калин Врачански и с Искра Донова. Очевидно си пасвате на снимачната площадка с тях.

- С Калин е много приятно и е удоволствие да се работи. Той е абсолютен професионалист. Много се радвам, когато на снимачната площадка работя с адекватни хора и с професионалисти. Това си е занаят. Освен талант, трябва да има и характер. Калин е от добрите характери. Още като разбрах, че Искра ще играе съпругата ми много се зарадвах, защото я харесвам като актриса. Имах късмет да се събера с такива колеги актьори. Моето е късмет, а работата на продуцента е, че са си свършили добре работата да съберат такъв екип.

Стойо Мирков заедно със своя екранен син Мартин Петков, който изпълнява ролята на сина на семейство Йосифови - Симо

- Роден сте в Плевен, израствате в Бургас, сега живеете в София. Къде всъщност е вашият дом?

- Домът е там, където са ти близките хора, където се чувстваш добре – това е дом. Дом може да е всяко място. Аз много обичам морето, макар че не знам човек, който да не го обича. Бургас е много творчески град, оттам са излезли много творци, има си дух. Плевен има друг дух, който е останал в мен и аз се чувствам на мястото си. Но пък София ме привлича с динамичността си. След като завърших ВИТИЗ отидох шовинистично да издигаме културата в Плевен и там много ми липсваше тази динамика, защото там ритъмът е по-бавен и нещата се случват по-бавно. Моето сърце е голямо – има място и за трите града. Обичам си ги. Всеки ми е дал нещо и аз си го обичам.

- Вие сте от „златния“ клас на Стефан Данаилов във ВИТИЗ. Учили сте заедно с Асен Блатечки, Башар и Карла Рахал, Стефания Колева, Иван Бърнев, Ваня Щерева, Ненчо Илчев. Какво е за вас Стефан Данаилов като преподавател, като учител, като професионалист? На какво държеше той най-много като преподавател?

- Не съм на нивото му, за да му давам оценка, но моето усещане е, че той имаше почти безгрешна интуиция за много неща. Това, което най-много ни е дал – това е усещането за професията. Едно е отношението, друго е истинността, възпитана у нас, предал ни е неговото усещане. Наричат ни „златен“ клас, не знам кой ни даде това определение. Да, силен клас бяхме, наистина един от най-силните класове, в смисъл, че всички се реализираха. Бяхме в конкурентна среда, сред много добри актьори и това ни е помагало един на друг, освен, разбира се, Стефан Данаилов и другите ни преподаватели, които също бяха много добри и ни дадоха много други неща - като Илия Добрев, за съжаление и той почина – страхотен актьор и професионалист. Иван Налбантов, Ивайло Христов – страхотни учители. Имахме късмета да имаме много добри преподаватели и затова сме си откраднали от всекиго по нещо. Както и всеки ни е показал и дал различни неща от себе си.

Не смятам, че съм на нивото на Стефан Данаилов, за да го коментирам. Само мога да го обичам. Той ни събираше, ние и сега, като го няма, пак се събираме редовно, останала си е тази любов между нас. Не сме загубили връзката. Има други класове, които завършват и след това край – разпиляват се. Докато ние поддържаме огъня на любовта.

"Златният" клас на Стефан Данаилов

- След НАТФИЗ служите заедно в казармата заедно с Иван Бърнев и с други ваши колеги актьори. Как беше този преход от театралната академия в армията?

- От нашия клас служихме заедно с Ванката, с Ненчо, както и с Иво Сиромахов. Имахме късмета да служим, след като завършихме ВИТИЗ година и половина. Бяхме три месеца в новобранския център и след това службата ни беше в Театъра на армията. Ние играехме там, имахме представления. Самото откъсване от театъра реално беше три месеца – нещо като лятна ваканция и след това вече бяхме в театъра. С Ненчо живяхме една година в Театъра на армията.

Вече професионални актьори и новобранци в армията - Стойо Мирков е заедно в казармата с Иван Бърнев

- Хубави години...

- На мен много ми беше хубаво. Някои се оплакват, но аз нямах проблеми. Взех си „Записки от подземието“ на Достоевски, за да ги прочета и реших, че казармата е точното място да прочета книгата – и като дух, и като атмосфера. И така си изкарах хубаво. (смее се) Другите ме гледаха странно. В новобранския център повечето бяха спортисти. Беше много смешно. Имаше боксьори, които всеки ден ме следяха, дали прелиствам страниците или само се правя, че чета. Защото им беше странно – някой в казармата да седи и чете. Не им се връзваше (смее се).

Стойо Мирков като студент заедно със своя съкурсник Асен Блатечки

- След театъра и киното настъпва обрат във вашия живот – отказвате се временно от професията. Бихте ли разказали какво ви подтикна да направите този житейски завой?

- Не е много кратък този период, като погледна доста дълго беше. Изживях още един живот. Късметлия съм да опитам и друго. Средата на културата е малко стерилна, като всяка професия – движиш се сред един кръг от хора, придобиваш някаква представа за света, а тази промяна за мен беше много хубава. Научих много нови неща, по друг начин да мисля, защото за мен е любопитно, как мислят хората, интересно ми е да опозная психологията им. Неща, които съм си мислил, стават по един начин, а сега видях, че не са точно така, защото реалността е малко по-различна. Като отидох на гара „Искър“, видях един друг свят. По онова време живеех в центъра на София и там гледах само лъскави хора.

А на гара „Искър“ в 5 часа сутринта  се сблъсквах със съвсем други, отрудени хора. Доста различна е средата – и като поведение, и като отношения между хората. А иначе завоят не стана изведнъж. При мен нещата са с натрупване, аз обмислям ходовете си. Натрупаха се – както в историята има причини и повод, причините са комплексни не е едно нещо и да кажеш заради това го направих. Така го усетих, че е добре и когато реших, че вече трябва да опитам, го направих. Много хора се чудеха, не можеха да повярват, че напускам театъра. На тези години младите хора ми завиждаха – ти имаш кариера, снимаш, играеш в театър, имаш роли – всичко, за което си мечтал и в един момент да зарежеш всичко, за да отидеш да бачкаш нещо, което не е и престижно – да карам мотокар и да дърпам количка. Авантюристично им звучеше, но за мен беше точно.

Снимка: Агнес Методиева

- И след това отново завой и връщане към професията.

- Да, малко стана като „блудният син се завръща“. Да видим, дали ще го прегърнат или... (смее се). Още не съм се завърнал съвсем. Една роля не прави завръщане, а е път към завръщането. Моите учители са казвали, че 10 години работиш за име и след това името работи за теб. Така че трябва да минат 10 години, за да се завърна. Още не съм се завърнал. Ще видим! Още не сме се прегърнали отново с професията.

- Преди „Братя“ имахте участие и в сериала „Дяволското гърло.“

- Да, това беше в периода, когато реших да направя своето завръщане към професията. В „Дяволското гърло“ участвах в един епизод, но ролята беше хубава, приех я с голяма радост и мисля, че се получи.

Снимка: Агнес Методиева

- А как се чувствахте при завръщането си на снимачната площадка?

- Вълнение имаше, разбира се. Но важното беше да се върши работа. Тук снимачният процес е по-дълъг. Исках да отслабна 20 килограма в кадър, което е предизвикателство и го направих. В предишната ми работа вече си бях изградил име и беше достатъчно да кажа една дума – т.е думата ми тежеше. А тук в един момент идвам като господин Никой, защото и колегите, и режисьорите, и част от екипа са по-млади от мен, те не ме познават и някои гледаха сякаш малко скептично на мен – господин “кой беше този” дойде тук, защо го избраха за тази роля. И беше предизвикателство.

Но в процеса на работата започнаха да ми вярват. Та това напасване ми беше трудно. А като снимачна площадка аз не съм губил връзка, защото през всичките тези години съм снимал и с чуждестранни продукции, и в български сериали, по-малки роли, но не съм губил връзката изцяло. С театъра е друго – след като напуснах, от тогава не съм се връщал. Не съм се качвал на сцена от 2007 г. Иначе любовта ми към сцената не угасва, но в театъра е по-отговорно и по-трудно за мен. Ако ме искат ще се върна в театъра.

- Само да отшуми пандемията и театърът да се върне към нормалността.

- О, да. И сега аз много ходя на театър, но в момента е подтискащо. То няма атмосфера, няма нищо, малко като представление в болница – болните отишли да гледат спектакъл. Хората не могат да седят един до друг, отишли две гаджета и ги разделят, не могат да си държат ръцете и да се вълнуват. Не става. Груповите изяви на живо са специфични – когато хората са събрани има един дух, когато са разделени вече има съвсем различен дух.

Снимка: Агнес Методиева

- Имате ли хоби?

- О, много хобита имам през годините, че вече даже не знам кое ми е хобито. Но нямам време за хобита в момента, защото като се занимаваш с нещо, от което трябва да си изкарваш парите, остава изключително малко време. Особено, когато имаш и семейство, тогава се намираш в друга динамика. Свирих на китара, купих си китара и все нямам време да свиря на нея. В Бургас, като отидох да живея, си взех неща да рисувам, пак нямах време. Аз наричам хоби всяко нещо, което не ти изкарва пари, така че имам хобита - поправям мивката, простирам. (смее се)

- Ходите ли на риболов?

- Ходих с едни приятели на язовир, но предимно ядем и пием, отколкото да ловим риба. Хвърляме едни въдици и чакаме рибата да се хване. (смее се)

Снимка: Агнес Методиева

- Футболен запалянко ли сте като вашия герой Калин?

- Следя футбола. Но още преди години, понеже съм много емоционален, се опитах да се откъсна от това нещо, защото ми носи такава емоция, че после не мога да спя. Като паднат нашите - пием, защото сме паднали, като бият - пием, защото сме били. Вече гледам мачовете на отбори, с които не съм емоционално свързан. С другите много се ядосвам и затова гледам само избрани моменти, където знам, че няма да има разочарование. Не съм от този тип “болельщики” - на руски думата е хубава и е точна – “фен до болка”. За мен най-доброто е английското първенство. Следя него. Българското не го гледам вече. Преди ходех на мачове на националите с надеждата да побеждават, но нещата не се получават. Трябва да ги поддържаме. Защото накрая и нас няма да ни поддържат и ще кажат: „Гледай какви некадърници.“ (смее се)

Актьорът се включи в кампанията на фондация “Кураж” - WINGS - против насилието върху жени, която се отбелязва на 25 ноември

- Рисувате - подарявате ли картини на приятелите си?

- Не. Моето не са картини, то е хоби. Повече рисувах преди. Сега нямам муза. То трябва да ти дойде отвътре. Иначе вкъщи има много на баща ми – аз от него съм наследил този интерес – той има повече техника. Сега, като се пенсионира, рисува доста и прави дървени маски. Имам негови вкъщи. Талантът не го избираш. Той те избира – нещо ти се получава и започваш да го правиш, да му се радваш. Аз имам теория, че хората на изкуството правят нещата по-красиви. Другите градят и правят основите да са стабилни, но някой трябва да ги разкраси и да приложи фантазия - като подправките на манджата. Такива са хората на изкуството – те придават онази красота, от която се нуждаем.

- Кои са вашите пет минути на ден? Какво правите тогава и как релаксирате?

- С музика. С нея се случва най-бързо и нямаш нужда да се настройваш. За книгите си трябва много време. Аз не съм от тези, които, като седнат да четат, четат само по 10 страници и на следващия ден пак… и така докато я прочетат. Аз като започна една книга, искам да я изчета за два дни. Истината е, че книгите много ми липсват. Сега чета, но рядко, защото наистина нямам време. Ходя на театър, на кино, ходя на изложби. Обичам изкуствата – и балет, и танци, всички неща, които ме вълнуват и събуждат някаква емоция в мен. Дерзаем си ги.

Снимка: Агнес Методиева

- Какво ви предстои оттук нататък?

- В тази ситуация, ако някой обмисля нещо, е авантюристично. Мислим за различни неща, но какво ще се случи, не знаем. Покрай тази работа, която върших в склада, се научих да взимам информирани решения. Хубаво е, човек да има мечти, но аз съм повече ориентиран към плановете. Може би това е свързано с узряването – мечтите се превръщат в планове. Затова в момента няма как да се правят точни планове. Радвам се за момента с участието си в „Братя.“ По-нататък ще видим, кой ще ме избере и кого ще избера аз. Времето ще покаже. В сериала сме вложили труд и емоции и това много ме радва.

- Отказвал ли сте предложения?

- Да, аз работех много и нямах възможност да поемам няколко ангажимента. Аз съм мъж и не мога да върша като жените три неща едновременно – аз искам да върша едно нещо, но да го свърша добре. (смее се)

Отказвал съм предложения в тези години, за което съм съжалявал. Сега, покрай сериала, а и покрай други мои участия,  някои хора се сетиха за мен и ме викат, но съм поел ангажимент тук и затова отказвам други предложения засега. Отказите са част от професията. Не може всичко. Аз съм целенасочен – едно да е, но да е свършено качествено. А не така - нахапеш една ябълка, после я захвърлиш, вземеш друга. Аз съм на принципа - като хванеш една ябълка ще я ядеш докрай.

Използвани са снимки
от личния архив на Стойо Мирков,
както и на Hidalgo Productions