Актьорът Валери Йорданов с разтърсваща изповед за Морфов

Актьорът от Народния театър Валери Йорданов направи разтърсваща изповед за Александър Морфов, чиито представления уви засега не се играят на сцената на Народния театър поради конфликт между режисьора и директора Мариус Донкин. Валери Йорданов участва в емблематичния спектакъл на Морфов "Хъшове" в образа на Бръчков, който му донесе и "Аскеер`2005" за водеща мъжка роля.
Ето какво написа известният актьор във фейсбук, коментирайки факта, че пред Народния театър на 1 септември се открива своеобразна алея на славата - всеки творец от трупата ще има своя звезда пред театъра:
"Извинете ме... това е лично: ... днес минах пред театъра. Винаги минавам ден, преди да започна отново работа. Загледах в земята и... погледът ми си остана там, по пътя към вкъщи. Не влязох в сградата.
Има един режисьор, с чийто постановки се сблъсках като студент. Използвам тази дума, защото "сблъсъкът" с тях ме накара да гледам под друг ъгъл и да търся с други средства всичко, което ме е провокирало след това в професионалното ми дишане. Гледал съм неговия „Дон Кихот“ десетки пъти, като тийнейджър... По-късно /за щастие/ съм участвал в няколко стотин негови представления, виждал съм стотици-хиляди, щастливо-разплакани лица в Публиката и съм слушал от екзалтирани млади колеги, как същият режисьор ги е подтикнал към професията.
Провокирал ги е да мечтаят, да са честни и да работят над себе си. Или „поне да опитат“, както казва Макмърфи. В желанието си да се срещнат с него или да гледат негови творби, "младите българи" го направиха свой "идеолог на Фантазията и Смисъла в работата", без той да знае и търси това. Какво по ценно, като следствие от нечие живеене и дишане???
Този ГОЛЯМ режисьор е Александър Морфов! /толкова голям, че преди време се бях отказал от Професията и вече не понасях товара й/. Благодаря му за това.... Въпреки, че името му... на плочките пред театъра го няма. По пътя към вкъщи, загледах в земята.
P.S. съобщението е лично."