Алпинистът и фотограф Александър Вълчев приветства пингвините на Антарктида (ФОТОГАЛЕРИЯ)

Пингвините са може би най-разпознаваемият символ на Антарктика – на пръв поглед комични, но всъщност изключително добре адаптирани към едни от най-суровите условия на планетата. Това написа във фейсбук алпинистът и професионален фотограф Александър Вълчев, който публикува и уникални снимки на автентичните местни обитатели на Ледения континент.

Изследователят е част от 34-та българска антарктическа експедиция. Той редовно споделя в социалните мрежи живописни фотографии от Антарктида, разкриващи неподражаемата ледена красота на континента.

"Благодарение на относително по-меките климатични условия и богатите на хранителни вещества крайбрежни води, архипелагът на Южните Шетландски острови поддържа големи и стабилни пингвинарии – размножителни колонии, които имат ключово значение за екосистемните изследвания в Антарктика.

ФОТОГРАФ: АЛЕКСАНДЪР ВЪЛЧЕВ

Пингвините са силно социални птици и почти целият им живот е организиран около колонията. По време на размножителния сезон на едно място се събират стотици, а понякога и десетки хиляди индивиди. Колонията е шумна, много миризлива и изключително динамична, но именно в тази привидна бъркотия пингвините намират сигурност. Тя е едновременно убежище, детска градина и социален център.

Малките пингвини се излюпват покрити с фин, мек пух, чиято основна роля е да ги топли на сушата. Това първо оперение обаче не е водонепроницаемо – при контакт със сняг, лед или вода то лесно се намокря и бързо губи изолационните си свойства. Причината е липсата на добре развити покривни пера и защитния мазен слой, характерен за възрастните птици.

Затова в първите седмици малките не влизат във вода и остават строго на сушата – в гнездото или в т.нар. „яслени“ групи. Ако пухът се намокри, студът достига директно до кожата – състояние, което може да бъде фатално без родителска грижа", обяснява Александър Вълчев във фейсбук.

"Топлината се осигурява чрез поведение, известно като brooding – след излюпването родителят поставя малкото върху краката си и го покрива с коремната гънка. Така го изолира от леда, вятъра и влагата, а телесната температура на възрастния пингвин (около 38°C) се предава директно. Плътното, водонепроницаемо оперение на родителя действа като жива „термообвивка“. В този крехък ранен етап родителите не просто отглеждат малките си – те буквално им осигуряват условия за живот", разяснява полярният изследовател.

Научноизследователският кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК 421) в близост до Българската антарктическа база "Свети Климент Охридски" на Ледения континент през погледа на Александър Вълчев

През февруари м.г. Александър Вълчев прояви изключителен героизъм и спаси учен от смъртоносна ледена дупка. При геофизични научни изследвания на ледника Кондел и в близост до българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" ядреният физик Васил Гурев пропада в дълбока ледена пукнатина.

Благодарение на стриктното спазване на правилата за безопасност при движение извън района на базата в алпийска свръзка партньорът на Гурев - полевият асистент Александър Вълчев, успява да го задържи на два метра дълбочина и да го извади на повърхността, разказа тогава за драматичната случка проф. Христо Пимпирев - ръководител на българските антарктически експедиции, който е и председател на Българския антарктически институт.

"Произшествието завърши напълно благополучно и показа изключителната важност за спазване на правилата за безопасност и професионалната работа на екипите. Нерядко такива инциденти при други експедиции са завършвали с тежки последствия", сподели проф. Христо Пимпирев.