Американски експерт: Русия ще запази окупираните територии, Украйна ще получи икономическа помощ от Запада

"Обикновено избягвам да персонализирам геополитическите събития, тъй като смятам, че нациите, а не лидерите, са носителите на историята. Но има моменти, в които вниманието трябва да бъде насочено към лидерите, особено в хода на международните конфликти, в които никоя от страните не може да претендира за решителна победа. Преговорите за прекратяване на войната в Украйна са един такъв момент".

Това коментира американския политолог Джордж Фридман, за изданието Geopolitical Futures.

"В някои отношения преговорите приличат на Парижките мирни споразумения, които сложиха край на войната във Виетнам. САЩ не бяха победени във военно отношение, но тъй като не спечелиха войната, те на практика я загубиха. Виетконг спечели, като не беше победен. Войната, в която никой не е победител, е най-трудният вид конфликт за прекратяване. Справянето с Япония и Германия след Втората световна война беше лесно, тъй като и двете страни бяха категорично победени. Мирните преговори в Париж бяха много по-сложни. Но резултатът беше неизбежен: Всяка от страните щеше да маневрира по вътрешнополитически причини, за да запази националната си репутация", посочва анализаторът.

"Позицията на САЩ беше, че са готови да продължат войната, ако не бъде постигнато разумно споразумение. Позицията на Виетконг беше същата. Разликата беше, че Виетконг беше много по-заинтересован от резултата, отколкото Вашингтон. Те се бяха сражавали, за да завладеят собствената си държава. САЩ воюваха като демонстрация на воля и национална мощ. Северен Виетнам щеше да бъде разбит, ако беше направил големи отстъпки. САЩ нямаше да го направят. И все пак всяка от страните беше уморена и предпазлива, така че неизбежното приключване на преговорите не зависеше от резултатите, а от външния вид: гордост и международен авторитет.

В конфликта в Източна Европа Русия има стратегически интереси - т.е. да попречи на потенциално враждебна сила да разположи свои сили на 136 мили (219 км) от границата си. Тя трябва да покаже, че военните ѝ сили са фактор, с който трябва да се съобразяват. Но за Украйна е заложено всичко. Само за Украйна това е екзистенциален въпрос. Тя има съюзници само дотолкова, доколкото и те се страхуват от руска победа, и от това, което може да последва.

При управлението на президента Доналд Тръмп САЩ се опитаха да се представят само като посредник между Русия и Украйна в преговорите за прекратяване на войната. Това имаше за цел да убеди Русия, че докато се въздържа от настъпление към границата с Полша, САЩ не са твърд съюзник на Украйна. Русия остана колеблива, но трикът даде възможност на Москва да изпита Съединените щати, като се съгласи да преговаря за прекратяване на войната, като същевременно отложи прекратяването на огъня и продължи борбата с Киев.

Ако Вашингтон е само посредник, то той няма да бъде пряко застрашен от продължаването на операциите. Вашингтон усети или опит за поставяне на САЩ в неудобно положение, или намерение за възобновяване на пълномащабната война. Така Съединените щати реагираха с изявление, че или руснаците трябва да възобновят сериозните преговори в рамките на няколко дни, или Вашингтон ще си направи самоотвод като предполагаем посредник. Неизказано, но очевидно е, че САЩ сега са по-активно подкрепяни от НАТО, която участва в значителни учения на изток.

Има съобщения, че американските сили се подготвят за разполагане, но те не са потвърдени, а дори и да са верни, това не означава непременно, че войските ще бъдат разположени. Дори тези съобщения да са умишлено изтичане на информация от страна на правителството, те имат за цел да сплашат до известна степен руснаците.

Възможно е Русия да е уплашена от факта, че първоначалното ѝ представяне във войната е било неуспешно. Но по-големият проблем е, че макар Русия да разклати генералния си щаб и да подсили редиците и личния състав, нейното стратегическо командване в крайна сметка е отговорно за неуспехите на армията, така че няма гаранция, че подновената офанзива ще се справи по-добре от предшествениците си.

САЩ имат различна дилема: вкарването на американски или дори натовски сили би имало сериозни политически последици за САЩ и Европа. В САЩ драматичното преструктуриране на митата се основаваше на геополитиката на Студената война, която беше приключила. Подновяването на конфронтацията с руските сили би принудило САЩ да подсилят съюзната система, която митата дестабилизираха.

Но Тръмп има едно предимство - репутацията на радикално непредсказуем човек. Ако президентът Владимир Путин се възползва от преговорите, за да си почине и да размисли, или ако дори изрази готовност да ангажира повече сили за нова офанзива, не се знае какво ще направи Тръмп.

Или по-вероятно, той подозира много неприятен отговор. Обективната реалност е, че руските сили все още са много по-слаби от американските, а като се има предвид реалността на НАТО, Европа също може да бъде принудена да се намеси. Разузнавателната служба на Путин сигурно отчаяно търси улики за намеренията на Запада, но по всяка вероятност намеренията зависят от руските действия и вероятно не са ясни и на западната страна. Непредсказуемостта на Тръмп създава повече рискове, отколкото сигурност.

Но. Това би подкопало сигурността на Запада, както и вътрешнополитическите позиции на Тръмп. Той основава президентството си на предприемането на зашеметяващи и понякога необмислени действия. Действията на Путин се основават на внимателно планирани провали, последвани от размирици, репресии и възстановяване.

Тези заключения показват, че преговорите напредват. Геополитиката на ситуацията сочи към споразумение, при което Русия запазва окупираното от нея, а Украйна приема западната икономическа подкрепа.