Ами ако коронавирусът е създаден в лаборатория?

SARS-CoV-2 може да се окаже само началото от поредица злощастни предизвикателства пред човечеството

Топ
11:06 - 06 Април 2020
9887
Ами ако коронавирусът е създаден в лаборатория?

Пандемията от коронавируса може да идва от китайска лаборатория в град Ухан, съобщи в. “Дейли мейл”. Изданието се позовава на информация от член на британския комитет за справяне с извънредни ситуации “Кобра”, който се ръководи от премиера Борис Джонсън.

Последните разузнавателни данни на Великобритания не оспорвали информацията, че вирусът има произход от животни, но и не изключвали възможността заразата за първи път да се е разпространила сред хората след изтичане от лаборатория в Ухан. Досега се смяташе, че смъртоносният вирус е бил предаден за първи път между хора от пазар за живи животни в Ухан. Британските власти обаче вече не са убедени в тази теория.

Ухан е дом на Института по вирусология, най-модерната лаборатория от този тип в Китай. Той се води едно от най-сигурните съоръжения и струва над 40 млн. евро. Лабораторията се намира на километри от пазара за диви животни. През 2018 г. бе обявено, че в института може да се провеждат експерименти със смъртоносни вируси като ебола.

Но въпреки репутацията му на висока сигурност има непотвърдени местни съобщения, че работниците в института се заразили, след като са били напръскани с кръв, а след това пренесли заразата в местното население.

Смята се също, че във втория институт в града — Центъра за контрол на заболяванията в Ухан, който е само на 4 км от пазара, са се провеждали експерименти върху животни като прилепи. Целта е била да се изследва предаването на вируси върху хора. Американският експерт по биосигурност проф. Ричард Ейбрайт заяви, че макар доказателствата да показват, че COVID-19 не е създаден в лабораториите на Ухан, той лесно би могъл да “избяга” оттам, докато е бил изследван.

Докато бях по следата на тази новина се натъкнах на статия в economic.bg от преди година, озаглавена “2019-а ще е годината на биотехнологиите”. Според изданието “един от най-горещите иновативни сегменти през следващите години може да надмине дори този на дигиталните услуги”.

Преди година статията вероятно е попадала в обхвата на любопитните четива, но погледната с днешна дата (само година по-късно!), тя изглежда стряскащо зловеща.

След няколко десетилетия бурно развитие на информационните технологии, днес имаме усещането, че те движат живота ни. Платформи като Google, Facebook, Skype и YouTube промениха всичко около нас, завладяха смартфоните ни и са на път да поемат управление над нашите коли и домове.

Според мнозина обаче, през следващите години един друг бранш ще започне да играе централна роля в обществото ни, предизвиквайки промени, които дори гигантите от дигиталния сегмент не са в състояние да направят. Става въпрос за биотехнологиите – сектор, който днес също се развива експоненциално, а редица тенденции показват, че през 2019 г. можем да очакваме истински бум в областта. 

Еconomic.bg представя някои от най-интересните тенденции в тази сфера, които предстои да наблюдаваме през новата година (да припомним, че става дума за миналата година).

Редактирането на гени

Технологията за генно редактиране CRISPR-CAS9 без съмнение е иновация от огромно значение за бранша и днес ние наблюдаваме безпрецедентна демократизация на тази дейност до степен, че на практика всеки може да се занимава с това в почти домашни условия. Няколко души вече се подложиха доброволно на терапия за промяна на гените в домашни условия – с цел третиране на заболяване, или дори просто за да популяризират технологията. Някои учени вече са обезпокоени, че ни очаква експлозия от опити за генетично изменение на телата на живи хора в реално време, извършвани извън болниците.

Знаете ли какво е CRISPR? Зад екзотичния акроним CRISPR се крие технология за редактиране на ДНК. А знаете ли какво е CRISPR/Cas9? Метод за редактиране на човешкия геном. През 2016 г. бяха проведени много опити за редактиране генома на човешки ембриони. В началото на годината екипи от Китай, Швеция и Великобритания бяха пионерите, но вече почти ежеседмично се чуват новини за екипи навсякъде по света, които работят в тази насока. Идеята е ясна – създаване на мутации, които са резистентни към различни заболявания, включително СПИН и рак. Както и “построяването” на супер хора, разбира се. Представете си, че можем да избираме характеристиките на нашите деца. Не само да можем да ги построим така че да са устойчиви на различни заболявания, но и да им направим персонални “фини настройки”. Това съвсем не е толкова далеч в бъдещето. Вероятно говорим за едва няколко години. Спирачката тук не е технологията, а етичните въпроси, които се повдигат. Обществата, правителствата и законодателствата със сигурност не са готови за това бъдеще/настояще.

Eксперименти в гаража

Един от основните проблеми пред провеждане на изследвания в областта в домашни условия е свързан със сериозните регулации при работата с живи организми. Понякога това включва патогени, които могат да създадат епидемии и дори пандемии.

Затова и може би най-значимата тенденция в областта е навлизането на лоу-кост платформи за провеждането на дигитални генетични експерименти без живи клетки. Подобно оборудване като например Cell-Free Tech или Bento labs вече е изключително достъпно и може да се закупи дори в сайта за споделено финансиране Kickstarter. На пазара се предлагат няколко комплекта за редакция с CRISPR, като цената на един от тях е $159 и в него са включени всички необходими реактиви и инструменти за експеримента. А социалните мрежи вече предоставят уроци как точно се извършват експериментите.

Това на практика позволява извършването на комплексни биотех експерименти в задния двор, при това – без нуждата да отговаряте пред който и да е регулатор, защото на практика нищо живо не бива манипулирано и създавано.

Очакванията са в близко бъдеще това да доведе до бум на новите технологии, методи и продукти, които след това биха могли да се възпроизведат в реални условия. Не можем да не направим паралел с гаражното развитие на компютърните технологии през 70-те години на миналия век, довело до оформянето на технологичния бранш такъв, какъвто го познаваме днес.

Хакване на тялото

NuLeaf Tech е перспективен биотех стартъп, който създава кит за хакване на генома в домашни условия. За сега той работи единствено с бактерии, но компанията планира да разшири обектите. Показателно в това отношение е, че нейният основател вече експериментира с редактиране на собствените си гени. Друга компания – Ascension Biomedical – е започнала експериментална генна терапия на млад мъж с ХИВ. Очакванията са в близко бъдеще примерите като тези да се увеличат, а в по-далечна перспектива – редактирането на гени да се извършва не само с цел лечение, а и за подобряване и промени в човешкото тяло.

Стартъп бум

През отминалата година се наблюдава сериозен ръст при рисковите инвестиции в стартиращи фирми от биотех сегмента. Заедно с медицинските стартъпи, те са привлекли общо над 26 млрд. долара само за 2018 г. Насочването на толкова сериозни финансови ресурси към тях означава, че през следващите месеци можем да очакваме интересни неща от много от нововъзникналите фирми в бранша.

Възходът на Китай

Азиатската страна е решила да играе водеща роля в биотех индустрията и по всичко личи, че ще продължава да инвестира усилено в най-перспективните подсегменти в нея. Вече видяхме в самия край на миналата година раждането на първите деца с редактиран геном – проект, осъществен от китайски учени, а очакванията са скоро Поднебесната империя да ни изненада с нови пробиви в областта. Само през последните три години цялостните инвестиции в т.нар. науки за живота в страната са се увеличили с 97%, достигайки 39,8 млрд. долара, и Китай е на път да се превърне от икономика, която копира, в мащабна биотех екосистема, която иновира и разработва нови технологии.

ИТ компаниите превземат сектора

Технологичните гиганти вече навлизат в здравеопазването и искат да завладеят не просто медицинските ни данни, а и нашите тела. Достатъчно е да хвърлим бърз поглед върху някои нови разработки на дигитални компании, за да се убедим, че това твърдение не е пресилено.

Facebook е на път да създаде технология за четене на мисли. Компанията инвестира много в разработки в областта на brain-computer interface (интерфейс мозък – компютър) и е възможно много скоро да станем свидетели на първите статуси, написани направо с мисъл. Илон Мъск също влага средства в този тип технологии и вижда в тях начин да се справим с изкуствения интелект, когато стане достатъчно силен. Затова милиардерът – визионер създаде компанията Neuralink, която разработва собствени brain – computer интерфейси с цел да добави мисловен капацитет към главите ни. Apple, от своя страна, създаде свързан с iPhone кохлеарен имплант за хората с увреден слух, който позволява стрийминг на звуци, обаждания и музика направо в ушите им. Amazon и Google също се интересуват от биотех и медицинския сегмент и през селдващите месеци вероятно ще чуем новини от тях в тази област.

Дигитализиране на живота

Днес вече работи първият по рода си дигитално-биологичен конвертор, създаден в J. Craig Venter Institute (JCVI) – организацията на може би най-популярния учен в областта на генетиката Джей Крейг Вентър. С негова помощ вече можем да биопринтираме протеини, но целта е много по-амбициозна – създаването в бъдеще на цели организми на база на дигиталната информация за тях. Според Вентър това ще позволи процес, който той нарича „биологична телепортация“ — изпращането на живи организми от разстояние под формата на цифров код и принтирането им на място. По този начин те ще могат да се разпространят дори в космоса. Обратно на земята тази нова технология може да има огромно приложение в земеделието, медицината или хранително-вкусовата промишленост.

Всичко това прекрасно илюстрира, че човекът отиде твърде далече в намесата над живите организми. Може би с настоящата епидемия от коронавирус природата се опитва да ни “вразуми”. Защото вероятността SARS-CoV-2 да е само първото от поредица злощастни предизвикателства пред човечеството е твърде голяма.

Впрочем знаете ли какви бяха последните решения на предишната Европейска комисия, ръководена от Жан-Клод Юнкер? Да поднови лицензите за ГМО царевица, памук, соя, рапица и т.н. на “Монсанто” (“Байер” след сливането на компаниите), “Дау” и “Синджента”.