Анастас Герджиков чества 100 г. филология в СУ

През академичната 2021/2022 година Катедрата по класическа филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" отбелязва своята 100-годишнина. По този повод в Заседателната зала 1 в Ректората, ръководен от проваления кандидат-президент на ГЕРБ Анастас Герджиков, се състоя тържествена юбилейна сесия, съобщи пресцентърът на висшето училище.

Събитието е съпътствано от документална изложба в Централното фоайе на Ректората, която припомня най-значимите моменти и личности от живота на катедрата, запечатани в архивни фотографии и документи. Експозицията може да бъде разгледана до 19 май.

Честването, на което присъстваха преподаватели и възпитаници на катедрата от различни поколения, бе открито от ръководителя на катедрата доц. д-р Йоана Сиракова. Тя приветства присъстващите с големия празник и изрази задоволството си, че празненството е уважено от толкова много хора. Доц. Сиракова разказа за усилията на екипа от катедрата да организира честването на своя вековен юбилей, възпрепятстван от настъпилата пандемия, и не скри радостта си, че празникът все пак се е осъществил и не е загубил своята тържественост. Тя припомни част от вече миналите събития във връзка със стогодишнината на катедрата. Едно от тях е организираната през октомври 2021 г. изложба, експонирана в Университетската библиотека.

Ректорът на Софийския университет и класически филолог проф. Анастас Герджиков поздрави колегите си за юбилея и се върна накратко в годините назад, в своите спомени за бележити преподаватели.

По думите му катедрата и специалността, а освен това и гимназията, показаха, че може да има хуманитарно образование, което да е полезно за всичко. От това да се изградят различни хора, до това тези хора да познават основите на истинската духовност и да не могат да бъдат заблудени от псевдодуховност, която напоследък ни залива отвсякъде.

"Тази катедра постигна големи успехи и се надявам, че през следващите сто години те ще бъдат още по-големи. Иска ми се да пожелая на всички млади лица, които виждам тук, да бъдат достойни последователи на традицията на катедрата и да бъдат в онзи класически дух, който наследихме от нашите предшественици, да бъдат още по-успешни", каза ректорът и пожела успех на всички.

Преподавателите и студентите на Катедрата по класически филологии бяха поздравени от министъра на образованието и науката акад. Николай Денков. В адреса си той заявява, че сто години от създаването на катедрата са сто години на качествено образование и научни постижения.

Министър Денков посочва, че катедрата дава образование по класически езици и същевременно прави връзката между античното езиково и културно наследство, и съвременния езиков, културен и научен контекст.

Министър Денков поздравява преподавателите и им пожелава смелостта, и кураж да развиват учебното съдържание, програмите, методите на преподаване така, както се развива и светът около нас, за да продължат да бъдат лидери в академичното образование, да събуждат изследователската страст в студентите и да насърчават стремежа им към непрекъснатото придобиване на ново знание.

На бъдещите класически филолози министърът на образованието и науката пожелава да мечтаят дръзко и надалеч, да успяват с постоянство и с професионализъм, и един ден да се превърнат в учители и вдъхновители за нечий друг успех.

В рамките на честването деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. Мадлен Данова се включи в събитието онлайн и също поздрави колегите си. Тя заяви, че катедрата и нейните членове са постигнали изключително много през годините. "Винаги катедрата е имала специално място сред катедрите и специалностите във факултета", каза проф. Данова.

Тя изрази увереността си, че още много неща стоят пред тях, че никога няма да загубят ентусиазма си, с който се заемат с всяко едно предизвикателство - като университетски преподаватели, като научни работници, като хора, които трябва да поддържат, да носят, да запазят тази духовност, без която няма да оцелеем, без тази духовност, която е пренесена през вековете, преосмислена от нас днес, в едно време, което е много по-различно, но което продължава да разчита на уроците от древността, които може би не сме научили съвсем докрай.

Проф. Данова пожела много дръзновение, ентусиазъм и много творчески и лични успехи в трудния път на хората, които носят пламъка на знанието и на надеждата за бъдещите поколения.

Празничното отбелязване на стогодишнината на Катедрата по класически филологии продължи с изнасянето на доклади. В програмата бяха включени пленарната лекция на проф. Мирена Славова за мястото и значението на класическите езици в историята и днес, по света и у нас; "Преподаването на класически езици преди" на д-р Николай Шаранков; "Жени класички" на докторанта Димитър Драгнев; "Преподавателите днес (гатанки)" на д-р Цветан Василев и други. Представена бе и книгата на доц. д-р Анна Николова (доайен на специалността) Studia на Университетското издателство "Св. Климент Охридски", 2021.

За стогодишнината от създаването на Катедрата по класически и нови филологии в Централното фоайе в Ректората бе представена изложба, която припомня най-значимите моменти и личности от живота на катедрата. Експозицията е разделена в два дяла - документален за развитието на катедрата, и втори, изготвен и с участието на студенти за рецепцията на античното тук и сега - "Античността дебне отвсякъде". По изложбата работиха проф. Виолета Герджикова, д-р Николай Шаранков и д-р Доротея Табакова.

През есента на далечната 1921 г. в най-стария факултет на Софийския университет - Историко-филологическия, е разкрита специалността "Класическа филология", в която влизат две катедри - по старогръцка и по латинска филология. Те са ръководени от двамата основоположници на университетските занимания с Класическа античност в България - проф. Александър Балабанов и проф. Димитър Дечев.

През 1950 г. "Класическа филология" преминава в структурата на обособилия се Филологически факултет, а след неговото разделяне на две през 1965 г. остава във Факултета по западни филологии, днес Факултет по класически и нови филологии.

Младата катедра, в която в периода между двете световни войни преподават възпитаници на най-реномираните класически институти в Европа, скоро печели международен престиж с езиковедските трудове и епиграфските изследвания на първото поколение класици, което завещава на приемниците си интереса към издирването, публикуването и интерпретацията на документи за историята на нашите земи през Античността и Средновековието.

Едновременно с това започва и огромната работа по съставянето на двата речника на класическите езици - латинско-български и старогръцко-български, двете академични граматики и множество други учебници, христоматии и анотирани учебни издания на античните автори.

През втората половина на 20-и век, на фона на общото предефиниране на хронологичния обхват и използваните методологии в преподаването на науките за Античността, българската класическа наука поделя вниманието си между традиционните изследователски полета на археологията, старата история и епиграфиката, и от друга страна - на систематичния превод на старогръцките и римските автори, литературната критика и история, и културологичните изследвания.