Англия не почете победата на Аржентина над Франция

По повод на значими събития „колелото“ в Лондон се осветява с цветовете на знамето на съответната държава. Но след победата на Аржентина това не се случва.

Футболна Англия не обича Аржентина след гола на Марадона с ръка.

Друга причина за по-особеното отношение на британците към Аржентина е Фолкландската война през 1982 година.

Преди 40 години Аржентина напада територии на Великобритания в Атлантическия океан, но бързо капитулира под ударите на британския флот. 

Войната избухва заради опита на поредния аржентински диктатор генерал Леополдо Галтиери да окупира Фолкландските острови.

Диктаторът опитва да отмести вниманието на аржентинците от вътрешните си провали - лошото си икономическо управление и засилва национализма и омразата към европейските страни.

Аржентина, всъщност, е страна пословична с провалите си заради некадърно управление в икономическо отношение, въпреки страхотните ресурси, с които разполага. 

В навечерието на войната Аржентина е в пореден икономически колапс и военна диктатура. Търси се външен враг, за да се задържи управлението.  

Фолкландската война, известна още като Фолкландска криза, е фактическо състояние на война между Аржентина и Великобритания през 1982 г. във връзка със спора им за Фолкландските острови (наричани от Аржентина Малвински острови) и Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови.

Островите са британско владение и са разположени в южната част на Атлантическия океан, на изток от Аржентина, която ги смята за част от своята територия. Нито една от двете страни не обявява война и между тях не се водят военни действия извън района на островите.

В навечерието на Фолкландската война Аржентина се намира в поредната си тежка икономическа криза и масови граждански протести срещу управляващата военна хунта.

Правителството, начело с генерал Леополдо Галтиери, решава да повиши популярността си като заложи на национализма и с бързи и лесни военни действия завземе Фолкландските острови.

На 19 март 1982 г. 50 аржентинци слизат на остров Южна Джорджия и издигат аржентинското знаме. На 2 април Галтиери издава заповед за нападение на Фолкландските острови. Макар и изненадано от нападението, британското правителство незабавно изпраща военни сили, които да възстановят британския контрол. По заповед на Тачър беше дадено началото на военна акция, в която участват 28 000 войници. След сблъсъци, довели до 255 убити британци и 649 аржентинци, британците надделяват и си връщат островите. Конфликтът продължава 74 дни – на 14 юни аржентинските сили капитулират, като над 11 000 души са пленени от британците.

Войната има силен вътрешнополитически ефект и в двете страни. Загубата на Аржентина довежда до още по-широки протести срещу военното правителство, които ускоряват падането му.

В същото време, патриотичната вълна във Великобритания помага на министър-председателката Маргарет Тачър да спечели изборите през 1983 г. Конфликтът е важен момент в продължителния спор относно суверенитета на островната територия. Аржентина поддържа мнението, че островите им принадлежат, като аржентинското правителство характеризира военните действия като възвръщане на собствени земи. Британското правителство разглежда действията им като нахлуване на британска територия от 1841 г. Самите островитяни, които населяват островите от началото на 19 век, са главно потомци на британски заселници, поради което силно подкрепят британския суверенитет.

Никоя от двете страни не обявява официално война, макар и двете правителства да обявяват островите за военна зона.

Дипломатическите отношения между Великобритания и Аржентина са възстановени през 1989 г. след среща в Мадрид, на която двете правителства правят съвместно съобщение. Поправката на конституцията на Аржентина от 1994 г. съдържа териториалните претенции на страната към островите. 

Друга причина Аржентина да среща известни укори дори днес е, че след Втората световна война се превръща в една от страните, които приютяват най-голям брой нацисти от хитлеристка Германия, избягали по т.нар. „Пътя на плъховете“ през Италия към Южна Америка. 90% от нацистите са избягали през Алпите към Италия и от там в Новия свят.