Българинът се оказа най-страхлив от ваксината в света

Общо 42 на сто от българите изразяват своето желание да се ваксинират, в случай, че има обществено достъпна ваксина срещу коронавируса, която е считана за безопасна и ефективна, а 36 процента по-скоро не биха си поставили такава ваксина. Това показват данни от последното глобално изследване на световната асоциация "Галъп интернешънъл" относно коронавируса и нагласите към ваксините.

Проучването е проведено в края на 2020 г., което обхваща 47 държави по света и около 45 000 пълнолетни граждани, представително за около две трети от глобалното население.

Отговорите у нас по въпроса за желанието за ваксиниране, ако има обществено достъпна ваксина, която се смята за безопасна и ефективна, са близки до средните стойности за ЕС, особено до тези на източните държави от Съюза.

Дяловете у нас продължават да варират с времето и изследователския метод. Това показва не особено висока увереност и силна зависимост от потока информация. На този фон, прави впечатление размерът на дела на отговорите "не знам" – 22 на сто е най-високият регистриран дял на колебание сред всички държави, участвали в глобалното изследване, коментират от "Галъп". Според тях това говори за сериозната необходимост от задълбочена и отговорна разяснителна кампания по този въпрос в страната ни.

Не личи ясно формирано мнение и когато респондентите у нас са помолени да помислят дали ако има ваксина за COVID-19, която се счита за безопасна и ефективна, повечето хора биха се ваксинирали. 27 на сто смятат, че мнозинството у нас ще се ваксинира, 23 процента изразяват съмнение, още 27 на сто смятат, че няма да има ясно изразено мнозинство по този въпрос у нас, а останалите 23 на сто не могат да преценят изобщо как да отговорят.

Изглежда, че макар и българите да не приемат с особен ентусиазъм идеята за ваксинация срещу COVID-19, пандемията не е повлияла негативно на цялостните нагласи на обществото ни към ваксините, обобщават анализаторите. Малко над една трета е делът на тези, които споделят, че след глобалната пандемия от коронавирус е по-вероятно да се ваксинират по принцип, а малко под една трета са тези, които казват, че няма промяна в тяхното отношение по този въпрос. Една четвърт пък е делът на тези, които споделят, че сега е по-малко вероятно да се ваксинират. 
 
35 на сто от респондентите у нас очакват след пандемията от коронавирус българите да са по-склонни да се ваксинират по принцип. 22 на сто смятат, че след пандемията българите по-скоро ще избягват ваксините, а 16 процента не виждат промяна в общественото мнение по-този въпрос. Отново значителен е делът на тези, които не могат да отговорят (28 на сто), най-висок от всички страни, участвали в изследването.

Според 32 на сто от запитаните в края на миналата година българи смятат, че правителството у нас се справя добре със ситуацията с коронавируса, 56 на сто не се съгласяват, 11 процента не могат да преценят. Анализаторите отбелязват, че в първите месеци на кризата българското правителство, а и много други по света, са получили силен ситуационен рейтинг, но постепенно в последните месеци този силен първоначален заряд на подкрепа се изчерпва – и поради привикване със новата ситуация и живот в условията на коронавирус, и поради сериозния ръст на новите случаи в страната в края на 2020 г.

Две трети от българите се съгласяват с твърдението, че ограничаването на пътуването между страните е приемлив метод за борба с разпространението на коронавируса. Една пета е на противоположното мнение. 9 на сто не могат да преценят. Макар че общественото мнение в страната ни е по-скоро близко до средното за света, българското общество е по-скоро от онези, които подкрепят с известна неохота ограничаването на пътуването, дори и то да е с цел минимизиране на разпространението на заразата, според данните.

В края на 2020 г. у нас се наблюдава закономерен на фона на многото случаи на болест спад в склонността на обществото ни да приема заплахата от коронавируса за преувеличена. Почти еднакви са дяловете на тези, които вярват, че заплахата от COVID-19 е преувеличена (42 на сто), и тези които не се съгласяват с твърдението (44 на сто). През последните месеци делът на пренебрегващите опасността е спаднал значително – с повече от 30 процентни пункта от първата вълна на изследване в края на март. Така изглежда, че обществото ни, макар и да привиква с живота в условията на COVID-19, е започнало да приема опасността по-сериозно.

Повече от половината от запитаните българи - 56 на сто, изразяват готовност да се откажат от някои от своите човешки права, ако това ще помогне да се спре разпространението на коронавируса. 31 процента не биха жертвали своите човешки права, дори и за да ограничат заразата. 13 на сто не могат да формират мнение по този въпрос.

Макар, че мнозинството у нас все още е склонно да се откаже от свои права в борбата против вируса, забелязва се и сериозен спад на изразената готовност за това, в сравнение с декларираното съгласие през март (83 на сто) и април (78 на сто). Българското общество е и далеч по-неуверено в съгласието си за отказ от човешки права на фона на обобщените за света данни, коментират от "Галъп".

В глобален план данните сочат, че одобрението към правителствата за справянето с пандемията COVID-19 все още е високо, но бавно намалява. Повече от половината от световното население по-скоро се съгласява или категорично се съгласява, че правителството в съответната страна се справя добре с коронавируса. Двама от всеки петима не са съгласни или категорично не са съгласни. Останалите се колебаят в преценката си. Според трите предишни вълни социологически проучвания одобрението на националните правителства за кризата с COVID-19 остана постоянно високо през цялата 2020 г. И все пак, сега изглежда, че в края на годината първоначалният скок на доверието на националните правителства постепенно намалява и сега одобрението за действията на правителствата спрямо пандемията леко ерозира. Това може да се дължи на грешките на властите в управлението на кризата или просто на факта, че хората постепенно свикват с пандемичната ситуация и страхът вече не предизвиква лоялност или пък има и умора от ограниченията, отбелязват от "Галъп".

Почти трима от четирима от анкетираните в целия свят изразяват готовността си да жертват някои от своите човешки права, ако това помага за предотвратяване на разпространението на болестта. Една четвърт споделят обратното мнение.

В същото време обаче очевидно продължава тенденцията на намаляване на готовността за жертване на човешките права.

Ограниченията за пътуване очевидно вече се възприемат като "новото нормално". Повече от три четвърти по света са съгласни или категорично са съгласни, че ограниченията за пътуване между страните са приемливи, за да се борим срещу разпространението на коронавируса. Една пета не са съгласни или категорично не са съгласни.

Повече от двама от всеки петима по света са съгласни или категорично съгласни с твърдението "Смятам, че заплахата от коронавируса е преувеличена". Въпреки това мнозинството не е съгласно. Нагласата, че заплахата всъщност е преувеличена, леко нараства в сравнение с последните месеци.

Ваксините срещу COVID-19 и ваксините като цяло се посрещат с доверие по целия свят, и, все пак, в някои страни нежеланието за възможна ваксинация надвишава желанието, дори ако ваксините се считат за безопасни и ефективни. Става очевидна необходимостта от повече обяснения от страна на медицински експерти и публични органи, които да убедят хората в безопасността и важността на ваксините, отбелязват от "Галъп".

Повече от две трети от хората по света казват, че биха се ваксинирали срещу COVID-19, ако има публично достъпна ваксина и тя се счита за безопасна и ефективна. Една четвърт обаче са по-склонни да откажат възможността за прилагане на ваксина. Под 10 на сто се колебаят по този въпрос.

Хората в Индия и Азия показват най-силна готовност да бъдат инжектирани с ваксината срещу COVID-19. Хората в Русия, Европа и Африка изглеждат по-сдържани спрямо ваксината, дори ако достъпът е лесен и ваксините са доказано безопасни и ефективни.

Най-голямо нежелание по отношение на новата ваксина срещу COVID-19 показват хората в Босна и Херцеговина, Сърбия, Чехия и други европейски страни. Дори в тези страни обаче няма явно мнозинство срещу възможността за ваксинация, а делът на защитници и противници на ваксината са почти равни.

По-голямата част от запитаните по света вярват, че повечето хора в тяхната страна биха се ваксинирали, ако има достъпна ваксина срещу коронавирус, която се счита за безопасна и ефективна. Други 17 на сто смятат, че мнозинството в тяхната страна няма да се съгласи да получи ваксина, а 22 процента не смятат, че ще има ясно изразено мнозинство по този въпрос.

Изглежда, че глобалната пандемия на коронавирус също е направила повечето хора по света и по-склонни да се ваксинират като цяло – 50 на сто от интервюираните декларират, че са на това мнение. И все пак, има 18 процента, които твърдят, че след пандемията те са по-малко склонни да се ваксинират. 28 на сто казват, че няма промяна в отношението им към ваксините.

Като цяло изглежда, че никъде по света пандемията от коронавирус не е създала значително негативно отношение към ваксините по принцип, обобщават от "Галъп".