България се топи (ИЗСЛЕДВАНЕ)

Драстично намаляване на населението у нас до малко над 5,8 млн. души през 2050 г., като всички области освен столицата отбелязват спад. Очаква се градове като Варна и Бургас да загубят около 6% от населението си, а общини във Видинско ще намалеят с над 90%.

Междувременно само възрастовата група от над 65-годишните ще расте за сметка на гражданите на активна възраст и децата.

Това показва прогнозата на цифровия демографски атлас, който е разработен от Съвместния изследователски център на ЕС (JRC). Атласът е онлайн инструмент, който дава ориентири за политици, специалисти и широката общественост за миграцията и демографията.

Той обединява данни от няколко международни източника за показатели, свързани с миграцията, убежището, интеграцията, демографията и развитието за близо 200 държави.

Най-интензивното обезлюдяване се прогнозира в Северозападна България. Затова в селските райони на области като Видин, Монтана и Враца се очаква по-рязък спад на населението.

Според данните общините около Враца и Монтана ще се обезлюдят средно с около 56-57% в следващите 30 г., а спадът при областните центрове ще е по-малък в сравнение с останалите райони, някои от които се очаква да изгубят 70-75% от жителите си.

Най-драстични са прогнозите за Видинско – цялата област се очаква да регистрира спад от 83,19% от населението си до 2050 г. За самия град Видин данните сочат, че жителите ще намалеят с 32,59% и след три десетилетия то ще е 36 849 души на фона на 54 665 миналата година. През това време някои общини като Ново село, Ружинци, Макреш и Грамада ще се обезлюдят с над 92%. На този фон спадът при Белоградчик (56%) дори не изглежда толкова рязък.

Данните сочат, че се оформя тенденцията спадът да е по-умерен в областните центрове за сметка на населени места около тях.

София е единственият град, за който се прогнозира ръст, а не спад на населението, предвид характерната миграция към столицата.

Ако през 2020 г. населението на София е 1 406 056, то атласът предвижда след 30 г. жителите да се увеличат със 7,82% и да достигнат до малко над 1,5 млн. души. Общините в София-област ще намаляват с умерен темп през следващите три десетилетия заради близостта си до столицата.

Градове като Елин Пелин, Ихтиман, Ботевград и Своге ще загубят средно около 10% от жителите си, а при други като Долна баня (13,62%), Етрополе (12,77%) и Правец (12,38%) процесът е по-изявен.

За Пловдив данните прогнозират спад от 6,44% на населението до 2050 г., като от 294 320 се очаква да стане 275 362 души. Ако разликите в процентите на намалението на жителите в общините в София-област са малки, то вече при област Пловдив демографската картина рязко се променя за всеки отделен район. Докато градове като Кричим, Асеновград и Сопот се очаква да загубят средно между 11-12% от населението си, спадът при общини като Първомай, Брезово и Съединение се очаква да бъде съответно 31,93%, 37,25% и 42,33%.

Не толкова изявено е намаляването на жителите в общините в областите Варна и Бургас. За двата най-големи града на Черноморието данните прогнозират средно около 6-7% загуба в следващите 30 г.

Населението на морската столица от 332 260 ще спадне до малко над 309 хил., а бургазлиите ще намалеят с над 12 хил. души, достигайки общо 198 973 през 2050 г. За разлика от населените места в област Пловдив, по Черноморието не се забелязва толкова интензивно обезлюдяване.

Така за община Бяла се прогнозира 4,48% спад за следващите три десетилетия, а за Дългопол и Долни чифлик съответно с 12,29% и 11,92%. По-ускорено обезлюдяване, но въпреки това в рамките на умереното, се отчита и в населените места в област Бургас, където средно спадът ще е между 14-16%. Например за Айтос данните прогнозират 12,94% спад на жителите, а в общини като Малко Търново и Руен процентът скача до 16-17%.

Ситуацията коренно се променя, когато се погледнат данните за област Добрич. Според европейския атлас прогнозируемият спад на населението през следващите 30 години там ще е средно около 42%. При по-внимателен поглед си проличават големите разлики между областния център и останалите населени места.

Град Добрич се очаква да изгуби 7% от жителите си, а при общините Крушари и Шабла спадът се увеличава до 60%. Подобна тенденция виждаме и при област Силистра, за която се прогнозира общ спад с 50% до 2050 г. Самият град Силистра ще изгуби близо 25%, а за общини като Алфатар и Дулово жителите ще намалеят съответно с 67% и 65%.

В Ямболско също се очаква жителите да намалеят с над 50%, като при общините Тунджа и Болярово числото ще е между 68-72%.

Европейският атлас отчита, че намаление на населението ще има и в другата област, където традиционно смъртността е ниска, а раждаемостта висока – Кърджали. Цялата област се очаква да изгуби 26% от населението си в следващите 30 г.

Средно 42% ще е обезлюдяването в област Кюстендил, като най-рязко ще е в община Трекляно – 81,62%, и Невестино – 66,83.

Евроатлас: Видинско се топи с 83% до 2050 г. (Графики)

Обезлюдяването и ниската раждаемост ще имат и дългосрочен ефект върху динамиката на възрастовите групи на населението на цялата страна. Ако през 2011 г. жителите до 25-годишна възраст са били 25% от населението, до 2050 г. процентът ще падне до 23,5. Което е слабо намаление на фона на групата между 25- и 64-годишните – през 2011 г. те са били 56,5% от населението и до три десетилетия ще спаднат до 46,5%. За сметка на това групата от 65-годишните нагоре отбелязва стабилен ръст – от 18,5% през 2011 г. до 30% през 2050 г.