България ще защити ли нашите в РС Македония?

Актуални новини
11:34 - 13 Април 2021
1175
България ще защити ли нашите в РС Македония?

„Морален дълг на България е да защити своите граждани в РС Македония. Някой път те са граждани, но някой път са хора, които просто се чувстват българи. Македонската страна веднага трябва да прекрати тази дискриминация. Това е в нарушение на абсолютно всички изисквания на Копенхагенските критерии“, заяви пред БГНЕС Стефан Тафров, бивш заместник-министър на външните работи в две правителства, посланик на България в няколко европейски държави и кандидат-депутат от „Демократична България”.

„Хора от другата страна на граница чувстват България като своя, искат да общуват с нея и те не бива да страдат заради това си абсолютно легитимно желание. Много важна задача на българската държава е да защити тези хора“, посочи още той.

На въпроса как ще се отрази неясната политическа ситуация у нас, породена от парламентарните избори, на българо-македонските отношения, Тафров отговори:

„Надявам се да не се отрази твърде зле. Все по-ясна изглежда необходимостта от поставянето на картите на масата и от двете страни. Стратегическият интерес на България е тази относително нова държава на Балканския полуостров да не се формира на антибългарска основа. Това е основно съображение, което стоеше зад решението на България, на 15 януари 1991 г., да бъде първата страна в света, признала Република Македония за независима държава. Това беше един много силен сигнал, който ние изпратихме към гражданите на тази страна, че България не им е враг. Това е много важно.

С това действително показахме, че не сме врагове на Македония, напротив, мислим ѝ доброто. Тогава ставаше дума да се ограничи войната в бивша Югославия само на север, но не и на юг. Тогава все още югославската армия беше в Македония и никой не можеше да предскаже какви ще бъдат действията на Милошевич. Начинът, по който постъпи България, показа, че има кой да закриля Македония, има кой да ѝ помогне. Тази цел – тази нова държава да не се формира на антибългарска основа, остава и до ден днешен. Друг е въпросът, че ние не използвахме изцяло тази инерция, не установихме веднага дипломатически отношения и т.н. Най-вече не изградихме инфраструктура на македонската граница, до ден днешен я няма от наша страна. Разбира се, няма я и от македонска, но, за да упрекваме основателно македонската страна, че не я е построила, трябва и ние да погледнем какво сме направили. Тази основна задача предстои пред българското общество“.

„Ние, („Демократична България“ – бел. ред.) за разлика от другите политически сили, имаме много конкретна програма. Смятаме, че в преговорите за европейското бъдеще на Македония, което е очевидно, че е в интерес на България, трябва да се включи една пътна карта с конкретни мерки. Съвместни заседания на правителството, дори на парламентите, инфраструктурните проекти, учебниците по история да се преразгледат, защото са пълни с лъжи. Да има истинско общуване между младите, университетите, академичните среди, интелектуалците, обикновените хора“, допълни още Тафров.

Според него усилията на политиците в България трябва да бъдат насочени към това да превърнат страната ни в „привлекателен модел за следване“. „България, като развита европейска държава, да бъде привлекателна за македонците. Тя започва да става, но не в достатъчна степен. Трябва да усилим тази тенденция“, смята още Стефан Тафров.

„Как ще наричат езика македонците в момента, си е техен избор. Ние не можем да им диктуваме. Въпросът е, че историята на този език не трябва да се представя превратно. Една от основните задачи на този рестарт на процеса на изясняване на отношенията, запазвайки българските национални интереси, е да се направи разлика между фалшификациите на историята и съвременността”, заяви още той и добави:

„Не може да се твърди, че българският и македонският не произлизат от един и същи език и не са били довчера един език. Това е сигурно. Има анализи на езиковеди, не можем да се правим, че сме раздалечени във времето, както в момента се твърди в Скопие“, коментира още Тафров за отношенията с югозападната ни съседка.