България внася евтин газ, който става скъп за потребителите

Актуални новини
13:38 - 10 Септември 2021
1761
България внася евтин газ, който става скъп за потребителите

Цената и надеждността на енергийните доставки са ключови елементи в стратегията на държава за енергийно снабдяване. Цените на природния газ са от особено значение за международната конкурентоспособност, тъй като природният газ може да представлява значителен дял от общите енергийни разходи за индустриалните и предоставящите услуги предприятия.

Противно на цената на изкопаемите горива, които обикновено се търгуват на световните пазари със сравнително еднакви цени, цените на природния газ варират значително в различните държави-членки на ЕС, пише в доклад на Евростат относно цените на газа на територията на Евросъюза.

Цената на енергията в ЕС зависи от редица условия на търсене и предлагане, включително геополитическата ситуация, националния енергиен микс, диверсификацията на вноса, мрежовите разходи, разходите за опазване на околната среда, тежките метеорологични условия или нивата на акциз и данъци.

През втората половина на 90-те години ЕС предприе действия за либерализиране на пазарите на електроенергия и газ. Приетите през 2003 г. директиви установяват общи правила за вътрешните пазари на електроенергия и природен газ. Бяха определени срокове за отваряне на пазарите и предоставяне на възможност клиентите да изберат своя доставчик: от 1 юли 2004 г. за бизнес клиенти и от 1 юли 2007 г. за всички потребители (включително домакинства).

Някои държави-членки на ЕС очакваха процеса на либерализация, докато други бяха много по-бавни при приемането на необходимите мерки. Всъщност на много пазари на електроенергия и природен газ остават значителни бариери за навлизане, което става ясно от броя на пазарите, които все още са доминирани от (почти) монополни доставчици.

През 2019 г. Европейската комисия представи пакета „Чиста енергия за всички европейци“. Комисията завърши цялостна актуализация на своята рамка за енергийна политика, за да улесни прехода от изкопаеми горива към по-чиста енергия и да изпълни ангажиментите на Парижкото споразумение на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове.

Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ има за цел да въведе общи правила за пренос, разпределение, доставка и съхранение на природен газ с цел осигуряване на достъп до пазара и възможности за лоялна и недискриминационна конкуренция.

Регламент (ЕС) 2019/942 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. за създаване на Агенция на Европейския съюз за сътрудничество на енергийните регулатори. ACER, наред с другото, подпомага регулаторните органи при изпълнението на регулаторните задачи на ниво ЕС, изпълнявани от страните-членки.

Регламент (ЕС) № 2016/1952 преодолява слабостите в данните, довели до препоръката за подобряване на детайлите, прозрачността и последователността на събирането на данни за цените на енергията. На всеки 2 години ще бъде представян доклад за цените на енергията и разходите.

Очаква се следващият доклад за цените и разходите за енергия да бъде публикуван през октомври тази година.

Повишената прозрачност на цените на газ и електроенергия трябва да спомогне за насърчаване на лоялната конкуренция, като насърчи потребителите да избират между различни източници на енергия (петрол, въглища, природен газ и възобновяеми енергийни източници) и различни доставчици. Прозрачността на цените на енергията е по-ефективна, когато се публикува информация и се представят максимално широко цените и ценовите системи в отделните държави.

През периода от втората половина на 2019 г. до втората половина на 2020 г. цените на природния газ за небитови потребители паднаха в 23 държави-членки на ЕС от 25, предоставили тези данни. Най-голям е бил спадът в Гърция с 36,2 %, следвана от България (-27,6 %) и Естония (-25,5 % %). Основният двигател при намаляването на цените на газта за битови нужди е намаляването на цената на енергията. Обратно, цените на природния газ за сектора извън домакинствата се повишиха само в Швеция (4,8 %), показват данните на Евростат.

Цените на газ за битови потребители през втората половина на 2019 г. до втората половина на 2020 г. спаднаха в 21 от 2-те държави-членки на ЕС, за които има предоставени данни. Най-голям е спадът в Литва (-27,3 %), България (-21,2 %) и Латвия (-20,2 %). Намаляването на данъците и разходите за енергия допринесоха основно за намаляването на крайната цена в България и Литва. Разходите за енергия бяха основният фактор в Латвия. Мрежовите разходи в Латвия остават относително стабилни.

Имаше само три държави-членки, в които цените на природния газ за битовите потребители се повишиха през разглеждания период: Германия (5,4 %), Нидерландия (4,7 %) и Португалия (0,9 %). Основната причина за увеличаването на цената в Нидерландия се дължеше на увеличението на данъците Разходите за енергия бяха основният двигател в Германия, а двата компонента заедно бяха отговорни за увеличението в Португалия.

За битови потребители в ЕС цените на природния газ през първата половина на 2020 г. бяха най-ниски в България (0,0202 евро на кВтч), а най-високи във Финландия (0,0490 евро на кВтч), Швеция (0,0374 евро на кВтч) и Франция (0,0349 евро на кВтч). Те са

Средната цена в ЕС на природен газ от небитови потребители през втората половина на 2020 г. беше 0,0279 евро на кВтч.

Рейтинговата агенция РИА Рейтинг публикува проучване относно достъпността до природен газ за битови нужди през 2021 г. в съответствие със средната работна заплата за страната. Според тази класация, първото място се заема от Люксембург. Там средностатистическият жител може да получи месечно 9,1 хиляди куб. м. газ, а причината за това са относително ниските цени на газа. Освен това следва да се отбележи, че страната има едни от най-високите заплати в ЕС.

По тези показатели България изостава и се класира едва на 22-ро място, като средно достъпното количество газ за битови нужди е 1,834 хиляди куб. метра.

Най-скъп газ плащат жителите на Швеция, но в същото време се отбелязва, че кралството се стреми да използва максимално възобновяеми източници на енергия, поради което потреблението на природен газ в страната е незначително.

Според агенция „Блумбърг“, Европа е изправена пред шок от цените на енергията, тъй като цената на природния газ и електричеството скочи до рекордни нива.

Сривът в доставките на газ увеличава разходите за производство на електроенергия от Обединеното кралство до Германия точно когато предприятията се отварят отново и хората се връщат в офиса, увеличавайки търсенето. Повишаването на цените подхранва инфлацията и заплашва да забави икономическото възстановяване, тъй като може да се наложи енергоемките индустрии от торове до стомана да ограничат производството си.

Според борсовите данни от 8 септември, цената на газа на фючърсния европейски пазар отново достигна своя максимум, надхвърляйки сумата от 670 долара за 1 000 куб. метра.

Стойността на октомврийските фючърси на газ според индекса на холандския TTF – най-ликвидния европейски хъб, в началото на търговската сесия беше 661,6 долара за 1 000 куб. метра, като в рамките на деня бе коригирана до 649,1 долара, а на обед достигна сумата от 672,3 долара, с което постави пореден рекорд.

Основната причина за високите цени са ниските запаси от газ в европейските газови хранилища заради студената зима преди година и горещото лято, обясни Дмитрий Маринченко от агенция „Fitch”. В допълнение идва и нежеланието на „Газпром“ да увеличи значително инжектирането на газ в хранилищата или да увеличи продажбите на спотовия пазар в навечерието на пускането на „Северен поток 2“, отбеляза той.

Предишният рекорд на цената на газа в Европа бе поставен предишния ден. Тогава цената на октомврийските фючърси достигна 660 долара за 1 000 кубически метра, а на 6 септември сумата надвишаваше 650 долара.

Цените се повишават, въпреки че все още е лято, когато търсенето обикновено е ниско, което предвещава началото на трудна зима. Повишават се цените за комунални услуги в същото време, когато се увеличава всичко - от храната до транспортните разходи. Това ще създаде проблем за политиците, които се опитват да получат подкрепа за енергийния преход.

„Проблемът дори още не е започнал“, заяви Жулиен Хоарау, ръководител на EnergyScan - аналитичното звено на френската компания Engie SA. Според него "Европа ще бъде изправена пред много тежка зима”. /БГНЕС