Българското чудо и най-древният език

Знаете ли, че един българин може да проведе сравнително дълъг разговор използвайки само български думи? За повечето представители на други народи това е доста трудна задача. Техните езици са пълни със заемки. Такива се срещат и при нас, в това спор няма, но все пак ние сме способни да разговаряме непринудено на чист български език. Това е истинско чудо! Наистина е чудо, няма преувеличение.

Въпреки няколковековните потисничества, въпреки упоритите опити да бъде унищожена книжнината ни, ние сме успели да запазим речта си жива, стройна и красива. Всяко влияние на чужденци е преодоляно по забележително успешен начин. * Това е така защото езикът ни е стар, много стар, най-старият в Европа. Благодарение на невероятното ни словесно богатство ние сме в състояние да изключим заемките и да ползваме само свои думи.

Странно е да си представим, че речта ни е отеквала по полетата, долините и горите ни по времето когато дори медта и златото още не са били познати. Няма съмнение, че по това време думите на предците ни са били по-различни, но значителна част от древният ни речников запас е оцелял почти непроменен. Става дума предимно за основни понятия като земя, вода, море, кал, дом, гора. След време, когато лъжите за миналото ни бъдат отмити, в търсене на най-древната реч, представители на други народи ще започнат да изучават българския език. Благодарение на скритото знание в недрата на нашата реч, учените ще успеят да намерят отговор на доста загадки и спорни въпроси.

Понастоящем нашите вестникари, а и представителите на другите средства за осведомяване, използват съвсем ненужно чуждици и така загрозяват езика ни. Лошото е, че младото поколение, което израства с натрапения от вестникарите език, не познава старата чистота и красота на българския. За младите е станало съвсем естествено да употребяват думи, с които биват заливани всекидневно. Никой не се е заел да разкаже на подрастващите за славното ни минало, за подвизите на дедите ни и за тяхното благородство, за невероятното богатство, сила и древност на българския език.

Кой не би искал да знае, че предците му са били велики хора? Кой не би искал да знае, че носи кръвта на първите благородници? Когато едно дете е възпитано в дух на родолюбие, то ще израсне като осъзната личност, като човек със самочувствие, а ще стане и носител на добродетели. Възпитанието в родолюбие сплотява обществото. Когато осъзнаем, че сме едно голямо семейство, че сме потомци на един и същ народ, тогава се появява и любовта към ближния, към сънародника. Тази любов може да предотврати много беди.

По-богатият не би тормозил и унижавал своите работници. Лекарят би полагал истински грижи за болните си. Пазителите на реда биха правили всичко възможно, за да могат техните братя и сестри да имат спокоен живот. Съдията би съдил честно и не би позволил на лоши хора да купят съвестта му. Не на последно място управляващите не биха търсили покровители от други по-силни държави и не биха ни продавали на дребно. Ето това би докарало възпитанието в родолюбие.

ВСИЧКИ ДУМИ В ТОВА ПОСЛАНИЕ СА БЪЛГАРСКИ :)

* За думата чужд се твърди, че е древна германска заемка от стгер. tiud, teoth-народ.Смешното е, че по-скоро обратното е вярно, понеже tiud, teoth-народ няма обяснение в езиците на германските народи. Коренът теу, тео- се среща в тракийските имена Teucer-цар на фригите, Teutras-цар на мизите и др. Да не забравяме тракийското племенно име Тeucri.

Коментар на Павел Серафимов във фейсбук