„Чайка” долита с Койна Русева и Блатечки

След 30-годишна пауза проф. Иван Добрев поставя отново Чеховата пиеса

Култура
14:41 - 11 Ноември 2019
2878
„Чайка” долита с Койна Русева и Блатечки

Асен Блатечки и Койна Русева се впускат в огромно предизвикателство, а именно да си партнират в "Чайка" на Чехов. Под режисурата на проф. Иван Добчев спектакълът ще бъде представен на 27 ноември от 19:00 ч. на сцената на театър „Азарян” в НДК.

След трийсетгодишна пауза режисьорът проф. Добчев се връща към пиесата "Чайка" на Чехов. Той прави нов прочит на творбата в пазарджишкия театър със свои студенти и с актьорите Асен Блатечки и Койна Русева.

"Това е една от най-великите пиеси. Доста време се подготвяхме, близо 3-4 месеца. Радвам се, че навсякъде има интерес към нас - и в големите, и в малките градове. Единственият проблем е дали сцените могат да поемат представлението", обяснява Блатечки. Спектакълът е мащабна продукция, която представя "Чайка" на Чехов, съизмеримо с мерките на високото изкуство и иска да „тегли зрителя към нещо по-голямо, по-смислено, към по-висока цел”, както заявява режисьора проф. Добчев.

В наше време летящата чайка също може да бъде възприета като символно изображение на думата „театър“, наред с античните маски на трагедията и комедията. Рисунка на птицата фигурира върху завесата на Московския художествен академичен театър (МХАТ), от който преди малко повече от век тръгнаха мощни творчески импулси към световните сцени.

Докато пише пиесата си, Чехов я определя така: „Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири части, пейзаж (изглед от езеро), много разговори за литература, малко действие, пет пуда любов“. Някои от първоначалните намерения на автора претърпяват промени, но това, което определено остава, са „петте пуда любов“. В „Чайка“ всеки обича някого, само че този някой обича друг. След грандиозния провал на първата руска постановка и зашеметяващия успех на втората, работата по тази велика творба е всепризнато мерило за моженето на театралните режисьори. Иван Добчев е създал спектакъл, близък по звучене до парадоксалното изявление на един от големите съвременни драматурзи, че няма нищо по-комично от нещастието.