Методи Лалов изригна: Киселова да бъде изхвърлена от НС и Софийския университет

След решението на КС, че председателят на Народното събрание не може еднолично да отклони искане за референдум, както се случи с отхвърлянето на допитването на Румен Радев в НС, адвокат Методи Лалов направи краен и гневен коментар за действията на Наталия Киселова.

Natalia Kiselova трябва да бъде изхвърлена от НС и от ЮФ на СУ. Незабавно! Аман от некадърници и слуги!, изригна бившият шеф на СРС. 

Лалов припомни какво е написал още на 14.05.2025 г. във връзка с "безобразното връщане на предложението на Радев" (самият той също безобразник) за провеждане на референдум за еврото:

В контекста на моята професионална биография като бивш председател на Софийския районен съд, намирам за уместно да направя паралел с действията на Наталия Киселова от БСП, изразяващи се във връщане на внесено от Президента Румен Радев предложение за произвеждане на национален референдум относно въвеждането на еврото – предложение, което от определени среди беше квалифицирано като неприемливо. От правна гледна точка, считам, че Киселова не е разполагала с компетентност да извърши подобно действие.

Основният аргумент в подкрепа на тази теза се корени в ясното разграничение между административните и решаващите (правораздавателни/законодателни) функции в структурата на държавните органи. Позволявам си да илюстрирам това чрез аналогията със Софийския районен съд, където председателят изпълнява административни функции – организира работата на съда като институция, обезпечава материалната база, отговаря за общата организация и за разпределението на делата съгласно установените правила. Негово правомощие не е да извършва преценка по същество относно допустимостта на подадена искова молба и въз основа на тази преценка да я връща на вносителя.

Председателят на съда е задължен единствено да провери дали исковата молба отговаря на външните, формални изисквания за нейното завеждане и съобразно тях да определи вида на делото и да го разпредели на съответния съдебен състав. Именно съдебният състав – решаващият орган – е този, който в рамките на съдебното производство се произнася по допустимостта на иска, по съответствието му с материалноправните и процесуални изисквания на закона. В случай че искът е недопустим или не отговаря на изискванията, съдебният състав дава указания на страната или връща исковата молба с мотивирано определение, като този съдебен акт подлежи на обжалване пред по-горна инстанция.

По аналогичен начин, когато е сезирано НС с предложение за референдум, ролята на председателя следва да бъде ограничена до проверка за съответствие с минимални формални изисквания (дали предложението е внесено от легитимиран субект, а не от произволно лице като деловодител, чистачка или някой случаен гражданин, дори и депутат, в качеството му на вносител, различен от изискуемия по закон). След тази формална проверка, предложението следва да бъде разпределено на съответните парламентарни комисии и впоследствие поставено за разглеждане в пленарна зала.

Компетентността да преценят допустимостта на предложението по същество, както и да го уважат или отхвърлят, принадлежи изключително на народните представители в съответните комисии и в пленарното заседание – те са решаващият орган в този случай. Администраторът не разполага с правомощието да извършва самостоятелна преценка по същество и въз основа на нея да блокира хода на законодателната/референдумната процедура.

Като илюстрация на възприетия като абсурден процесуален подход, в публичното пространство, включително в юридически сайтове като "Правна лудост", беше използвано сравнението, че това е равносилно на хипотеза, при която деловодителка в президентската администрация да върне на НС закон, изпратен за обнародване, под предлог, че не отговаря на някакви формални изисквания, които не са от нейната компетентност да преценява. Подобни паралели подчертават възприемания абсурд, произтичащ от извършването на действия извън кръга на делегираните правомощия.

Смятам, че извършеното от Киселова с одобрението на мнозинството народни представители, които очевидно споделят тезата за недопустимост на въпросното предложение за референдум, по моему съставлява признаци на длъжностно престъпление. Би следвало да се намери в системата на държавната власт субект, който да сезира прокуратурата, за да бъде извършена проверка относно правомерността на това действие и дали то не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.

Принципът на законност и стриктното спазване на делегираните правомощия са фундаментални за функционирането на правовата и демократична държава. Всяка държавна институция е длъжна да работи съобразно закона и да спазва стриктно обхвата на своята компетентност. Когато това не се случва, независимо от кого е извършено нарушението, следва да бъдат предприети санкции.

В конкретния случай, Киселова лиши Президента от възможността да упражни свое законово право – а именно, да оспори пред Конституционния съд евентуално решение на парламента (ако предложението беше отхвърлено или процедурата не беше спазена според него), ако това решение не отговаря на конституционните изисквания.

По този начин, на един конституционноправен субект, независимо от личните симпатии или антипатии към него, беше отнето правомощие, дадено му пряко от закона. Подобен акт е недопустим в система, основана на принципите на правовата държава."