„Изпитанието” да абортираш

„Аз да не съм водопроводчик!” – това изречение е жигосано в душата на писателката Ани Ерно. Чува го от млад хирург в нощта на 20 срещу 21 януари 1964 г., когато животът ѝ виси на косъм след усложнения от криминален аборт. Тогава тя е студентка без пари и връзки, принудена да престъпи закона, защото няма изход. Днес е Нобелов лауреат за литература.

Романът „Изпитанието” е плод на личната ѝ травма, която я сродява с хиляди жени по света, и на битката ѝ да няма повече жертви на криминални аборти и за правото на жените сами да решават дали и кога да имат деца.

Тези дни книгата, писана преди 23 години, излезе за първи път на български език в превод на Валентина Бояджиева. Тя е второто произведение на Ани Ерно в каталога на издателство „Лист” след знаковия ѝ роман „Годините”.

Българската публика познава донякъде сюжета на „Изпитанието” от филма L'événement на режисьорката Одри Диван, спечелил награда „Златен лъв” на фестивала във Венеция през 2021 г.

Корицата на книгата е дело на Дора Иванова

„И до днес, когато си спомня или чуя отново всяко от неизлечимите в мен изречения, чийто смисъл тогава трябва да е бил непоносим, или обратното – утешаващ, ме залива отвращение или нежност. А това, че начинът, по който преживях опита с аборта – криминален, – вече е само отминал спомен, не ми се струва приемлива причина да го оставим на забравата – макар че парадоксът на един закон е почти винаги да принуди някогашните жертви да не говорят с аргумента „с това е свършено” и така същото мълчание да обвива онова, което се е случило”, пише в книгата си Ани Ерно.

Родена на 1 септември 1940 г., тя прекарва детството и младостта си в Ивто в Нормандия. Произходът ѝ е скромен, родителите ѝ са работници, а след това дребни търговци, собственици на кафене-бакалия. Следва в университета в Руан, а след това в университета в Бордо. Става сертифициран учител, а през 1971 г. завършва висше образование по съвременна литература. В началото на 70-те години преподава в лицея Бонвил, в колежа Евир в Анеси ле Вьо, след това в Понтоаз, а по-късно започва работа в Националния център за дистанционно обучение.

През 2022 г. Ани Ерно получи Нобелова награда за литература за „смелостта и клиничната прецизност, с които разкрива корените и колективните ограничения на личната памет“.