„Клетниците“ пред храма - вяра, прошка, бунт, споделена емоция

Една вечна история за вяра и любов, за престъпление, покаяние и прошка, за закон и ред, за революционен плам, за будна гражданска съвест и за борба за социална справедливост наелектризира площада пред храма „Свети Александър Невски“ в София. Премиерата на 24 юли на мюзикъла „Клетниците" на режисьора акад. Пламен Карталов и на Софийска опера, не само запали искрата на светлината в душите на зрителите, но и взриви емоциите на всеки присъстващ на това музикално и театрално събитие в сърцето на столицата, в нейния исторически и духовен център.

Автор на либретото е Ален Бублил, който успява да събере 1600-те страници на романа на Виктор Юго в тричасов разтърсващ сценичен разказ. Вълнуващата музика е на френския композитор и певец Клод-Мишел Шьонберг.

Фотограф: Светослав Николов-Чапи/Софийска опера 

Софийска опера и нейният директор акад. Пламен Карталов направиха своеобразна революция по отношение на мюзикъла „Клетниците“, представяйки го за пръв път в света на внушителна открита сцена под небето на площада пред катедралата "Свети Александър Невски".

За тази своя новаторска идея режисьорът получава специално разрешение от британския продуцент Камерън Макинтош, който държи правата за поставяне на мюзикъла по вечния роман на Виктор Юго. В Лондон са впечатлени от намерението на маестро Карталов и разрешават спектакълът да бъде представен за пръв път в естествена градска среда пред най-величествения храм на България.

Експресивната режисура, вдъхновяващата актьорска игра, изключителната музика и прекрасните вокални изпълнения не само наелектризираха площад „Свети Александър Невски“, но и буквално оставиха зрителите без дъх, разчувстваха ги, разплакаха ги, очароваха ги. И ги провокираха да съореживеят дълбоко драмата на “Клетниците”. Продължителните и възторжени аплодисменти и възгласи на публиката не само след премиерния спектакъл, но и след всяка следваща постановка на "Клетниците", доказват, че тя е докоснала дълбоко сърцата на зрителите. Сред тях имаше и много деца, които гледаха в захлас мюзикъла.

Сцената, на която спектакълът се игра в 9 вечери от 24 юли до 2 август т.г. по време на фестивала "Опера на площада", е наистина мащабна и е в синхрон с величествената катедрала зад нея. С дължина над 50 метра и с дълбочина над 25 метра сцената дава възможност знаменитите герои на Виктор Юго да слязат свободно от страниците на великия му роман и да се представят от плът и кръв пред над 1100 зрители във всяка от деветте вечерни постановки. И във всеки от зрителите да запалят светлинка в душата.

Сценографията е на Ханс Кудлих от Виена, а хърватският дизайнер Лео Кулаш е автор на костюмите. Великолепните костюми отразяват епохата на XIX век, декорите са сложни, строени са дълго, има много пиротехнически и светлинни ефекти, а във всеки един момент прожекторите осветяват катедралата в синя, червена или пък в жълта светлина, така че светлините ефекти подсилват емоциите на сцената.

“Клетниците" на Виктор Юго е дълбока епопея за свободата, равенството, справедливостта, героизма, за моралните дилеми пред човека и за любовта. История, която вълнува вече над 160 години. Френският класик пише своя величав роман в средата на бурния XIX век. Мюзикълът "Клетниците" се ражда век и нещо по-късно. С „Клетниците“ Софийската опера и балет отбелязва 140 години от смъртта на Виктор Юго – една от големите фигури на френската и световната литература.

„Клетниците” оживяха за пръв път на българска сцена още през 2019 г. и пожънаха огромен успех. Още тогава постановката на маестро Карталов изпъкваше със своето величие, драматизъм и новаторство и с изключително силен актьорски състав.

Преди 6 години маестро Карталов сподели, че голямата му мечта е била да направи своя революция в изкуството с поставянето на „Клетниците" още през 1987 г. - цели две години преди настъпването на новата историческа епоха, която с идването на демокрацията преобърна социалния, културния и политически живот в България. Затова "Клетниците" под режисурата на Пламен Карталов е и спектакъл-символ. След три години и половина пауза мюзикълът на Софийска опера се завръща, но на площада, с нова енергия, с нова режисьорска концепция и с още по-голяма актуалност.

Храмът и площадът като символи

За своята нова визия маестро Карталов избира два символа – храма и площада. Храмът символизира връзката между Бога и човека, храмът е вярата и моралният ред, място за покаяние и прошка, за надежда и милосърдие, място за духовно израстване. Храмът сам по себе си излъчва особена енергия, той е като светлината на фара, която показва пътя на мореплавателите в тъмното море.

Площадът пък е мястото, където кипи живот, изпълнен е със светска суета, той е място за забавление и разврат, място, където се сблъскват всички земни грехове – предателство, сребролюбие, завист. Но е и място, където се случват съдбовни събития, площадът е символ на революция, на борба за социална и политическа справедливост. Постановките на акад. Пламен Карталов се отличават с ярка визуална култура, с модерна чувствителност и социална отдаденост. "Клетниците" не прави изключение от тази философия на маестрото.

Особена автентичност на драматургията придават нощното звездно небе, прелитащите над площада птици и конният ескадрон към Специализираните полицейски сили при СДВР. Професионалната озвучителна техника позволява на публиката изцяло да се потопи във вълнуващата музикална история, без да се влияе от странични шумове от околните улици. Дори шумните двигатели на прелитащите над площада самолети не са в състояние да заглушат красивите гласове на солистите.

И наистина, площадът пред катедралата „Свети Александър Невски“ - символ на българската свобода, дава огромна енергия на артистите, които пренасят френските революции и въстания от 30-те години на ХIХ век в наши дни – борба, която продължава да е актуална. И в този смисъл величествената църква се издига не просто като декор, а като съвест и свидетел на драматичната история.

В няколко поредни вечери революционният дух на Франция превзе площада, а героите от емблематичния роман на Виктор Юго построиха барикади, за да издигнат глас и да се борят срещу неправдата. Те развяха алените знамена, олицетворяващи и революцията, и любовта, вярвайки, че може да бъде създадено общество, основано на социалната справедливост, в което хората няма да бъдат експлоатирани от тези, които притежават власт и пари.

Още два символа изпъкват ярко в постановката на акад. Пламен Карталов и сякаш удрят камбаната на човешката съвест – свещниците и разпятието. С тях започва завръзката в мюзикъла, който проследява драматичната, изпълнена с превратности участ на главния герой Жан Валжан, хвърлен в затвора, защото е откраднал къшей хляб за гладуващото дете на сестра си.

Каторжникът най-после е излежал присъдата си и предстои да бъде освободен, но Жавер, свръхстарателен полицейски инспектор, напомня на Жан Валжан, че той винаги ще бъде грешник. За блюстителя на закона, някогашният затворник винаги ще бъде не свободно човешко същество, а просто номер 24601.

Заклеймен като вечен грешник, Валжан не може да си намери никъде работа. Гладуващ, той е приютен и нахранен от един епископ. През нощта, обаче, бившият затворник бяга, като открадва скъпи сребърни вещи, но е заловен от полицията. Епископът, научил за участта на Жан Валжан, казва на блюстителите на закона, че той е дал на Валжан среброто. Така духовникът спечелва душата на бившия затворник за Бога. И пред разпятието на сцената, символизиращо не само страданието, но и саможертвата и любовта, Жан Валжан се зарича да бъде добър гражданин. Оттук тръгва и неговият дълъг и криволичещ път към катарзиса.

Сребърните свещеници, запалили в душата на Жан Валжан светлината на пречистването и духовното извисяване, ще се появят в още няколко ключови момента в сценичния разказ и сякаш също ще запалят светлината в душите на зрителите.

Вдъхновяващата актьорска игра разплаква сърцата

Заедно с мащабната режисура, вдъхновяващата и силна актьорска игра е другият основен ключ, който придава грандиозност на мюзикъла "Клетниците" на Софийска опера. Безспорно трябва да отбележим, че времето бе и приятел, и противник на талантливите солисти, които започнаха репетиции на открита сцена в средата на юли. Но и в адска жега, и в бури и в дъжд, целият актьорски екип, оркестърът, всички технически служби доказаха, че са на висотата на мисията да просветлят публиката.

Нажеженият въздух в някои от дните на репетициите и на премиерните постановки бе истинско изпитание за физическите сили и за гласовете на певците. Но благодарение на дарбата си, на опита си и на силната си вътрешна мотивация артистите преодоляха и тези изпитания на времето. Тежките костюми и сложният сценичен грим на актьорите бяха безупречни под светлините на прожекторите. Затова съвсем справедливо можем да кажем, че всички артисти заслужават аплодисменти и едно огромно "Благодаря!" И публиката наистина оценява мощта на мюзикъла и изявите на солистите, защото след всяко тяхно изпълнение ги дарява с искрени ръкопляскания.

В главните роли в "Клетниците" са Владимир Михайлов и Росен Ненчев – Жан Валжан, Орлин Павлов и Атанас Сребрев – Жавер, Весела Делчева и Паолина Малешкова – Фантин, Вениамин Димитров – Маруис, Александра-Йоана Александрова и Преслава Тодорова – Козет, Деница Караславова и Калина Асенова - Епонин, Пламен Димов-Гранджан и Камен Асенов – Тенардие, Весела Янева и Юлиана Тодорова – мадам Тенардие, Емил Павлов – Анжолрас, както и децата Марина Андреева, Любена Сребрева, Марта Ватева, Никол Веселинова, Дамян Иванов и Максим Петков, заедно със солисти, оркестър и хор на Софийската опера.

Акад. Карталов създава спектакъл, в който сцените с личните изповеди на героите са еднакво емоционално разтърсващи, както и масовите сцени, като по този начин се създава една хармония между артистите и спойка в действието. Това чувство за екипност се демонстрира и от самите артисти, макар 3-часовият спектакъл да е сериозно творческо изпитание. Всички солисти в българската продукция на "Клетниците" са преминали през сериозен кастинг и са одобрени от лондонската агенция на продуцента Камерън Макинтош.

С вдигането на завесата попадаме във Франция от началото на XIX век. След 19 години в затвора заради откраднат хляб, Жан Валжан търси нов живот. Но сянката на миналото неумолимо го преследва.

Жан Валжан е основният двигател на действието в "Клетниците" и е съвсем логично вниманието да е насочено към изпълнителя на главната роля. Владимир Михайлов отново впечатли и развълнува зрителите с многопластовия си талант на актьор и певец. Във всяка музикална изповед на сложния си персонаж, той е безкрайно убедителен в емоционалността си на откритата сцена пред храма.

Владимир Михайлов не само играе изразително Жан Валжан с жестове и с поведението си, но и извайва с гласа си сложния характер на някогашния крадец, каторжник и безверник, който се превръща не само в уважаван кмет и грижовен баща, но и в гласа на справедливостта и покаянието. Жан Валжан изкупва греховете си и преминава през този катарзис, благодарение на любовта към Бога и хората и благодарение на един обет, даден пред една майка.

Публиката вярва на героя на Владимир Михайлов във всеки един момент - и когато той е грешник и когато настъпва поврат в живота му, в мислите му и в сърцето му. Чрез талантливата си игра актьорът успява да разкрие пред зрителите катарзиса, през който преминава неговият герой. Сериозно предизвикателство за опитния артист е, че той трябва да се превъплъти в различни периоди от изпълнения с превратности живот на Жан Валжан - от младия каторжник до помъдрелия старец. Творческо изпитание, с което харизматичният Владимир Михайлов се справи прекрасно в осемте постановки на “Клетниците” с негово участие, демонстрирайки актьорска класа и психическа и физическа издръжливост.

В една от най-емоционалните сцени в "Клетниците", когато изпълнява арията Bring Him Home ("У дома го върни"), Владимир Михайлов не оставя нито един зрител, недокоснат от силната емоция и мнозина ръкопляскат след изпълнението със сълзи в очите. 

Последният от деветте спектакъла - на 2 август бе наситен с особена емоционалност и с още по-голяма енергия, тъй като Владо Михайлов отпразнува рождения си ден на сцената сред колегите си и публиката. На финалните аплаузи 200 души екип и 1100 зрители трогнаха актьора, като изпяха в един глас ”Честит рожден ден!” и го дариха с радостни овации.

На откритата сцена пред "Св. Александър Невски" своя дебют в "Клетниците" в ролята на Жан Валжан направи изявеният солист на Софийска опера Росен Ненчев, който също заслужава адмирации за предизвикателствата на ролята и на времето, с които успя хладнокръвно да се справи. В мюзикъла, който бе представен преди пет години на сцената на Софийска опера Росен Ненчев беше в ролята на младия революционер Мариус.

На сцената в ролята на безкомпромисния полицейски инспектор Жавер са Орлин Павлов и Атанас Сребрев. Двамата артисти и певци, всеки по собствен начин, умело изграждат суровия образ на полицейския инспектор - морален антипод на Жан Валжан. За да достигне и Жавер до своя катарзис и да осъзнае какво означават справедливостта и покаянието. Инспекторът се изправя пред огромна вътрешна дилема - как да признае пред собствената си съвест, че бившият каторжник му дава урок по морал - като му спасява живота по време на революционните времена във Франция и му доказва, че човек може да се промени към добро.

Орлин Павлов и Атанас Сребрев успяват да придадат на героя си онази студена безпристрастност, дори жестокост, характерна за Жавер, но и да изразят неговата отдаденост на закона и реда. Във вокално отношение ариите на Жавер са не по-малко сложни и емоционални, но Атанас Сребрев и Орлин Павлов са на висота.

Мощно и емоционално въздействащо е превъплъщението на чаровната солистка на Софийска опера Весела Делчева, която е доказала своите артистични и музикални заложби в редица музикални постановки. В "Клетниците" тя е бедната Фантин, която дава мило и драго да се грижи за своята малка Козет, но уви, умира твърде млада, молейки в сетния си час Жан Валжан да се погрижи за дъщеричката й.

Красотата и трепетът в гласа на Весела Делчева разкриват онази емоционалност и трагизъм, присъщи на образа на нейната героиня - любяща майка, намираща се обаче на най-ниското социално стъпало, която преминава през много вътрешни катаклизми, но е готова на всичко, за да измъкне дъщеричката си Козет от социалната нищета.

Ролята на Фантин също е сложна в психологически план и изисква свръх концентрация и отдаденост, присъщи на Весела Делчева. Ролята на Фантин се изпълнява и от Паолина Малешкова, която също впечатлява зрителите с музикалните и артистичните си заложби. А изпълненията на двете актриси също разплакват зрителите, което доказва и силното въздействие на играта на двете талантливи певици.

Емоционални са и изпълненията на Николай Войнов в ролята на епископа, който опрощава греховете на Жан Валжан и го въвежда в пътя на доброто. В образа на злия, но и едновременно атрактивен г-н Тенардие са опитните и артистични солисти на Софийската опера Пламен Димов-Гранджан и Камен Асенов, в ролята на мадам Тенардие са даровитите Весела Янева и Юлиана Тодорова, Епонин се изпълнява от младите певици с красиви гласове Деница Караславова и Калина Асенова.

Ролята на малката Козет се изпълнява от грациозните момиченца Любена Сребрева, Марта Ватева и Никол Веселинова, чиято игра не отстъпва по талантливост на големите артисти. Любена Сребрева има пък щастието да бъде на една сцена с известния си татко - Атанас Сребрев, който е в ролята на Жавер. В ролята на Малката Епонин е също талантливата Марина Андреева. Прекрасните солистки Александра-Йоана Александрова и Преслава Тодорова влизат в образа на Козет.

Всяка една революция ни връща към "Клетниците"

"Всеки днес може да припознае близост с много от характерите и историческите събитията от романа на Виктор Юго, отнесени към всяко време, особено към съвременността.

Любовта, омразата, състраданието, благородството, солидарността, отмъщението, протестите срещу властта, въобще революционното настроение на народните маси - все вечни теми, характерни за всяка епоха. Всичко това запалва нов устрем и бунтарски дух в променящите се пластове на което и да е политическо и обществено поведение.

В режисьорското решение на новата постановка търся достигане на социален и духовен катарзис от внушенията на гениалната драматургия на мюзикъла", казва за своята постановка на "Клетниците" маестро Пламен Карталов.

"Всяка една революция ни връща към "Клетниците". И клетниците все още ги има във всяка една държава", споделя пред Lupa.bg и Владимир Михайлов.

„Клетниците“ доказват, че за идеалите няма възраст, а Гаврош в изпълнение на малките таланти Максим Петков и Дамян Иванов изпълва барикадата с детска чистота и очарование. Там онеправданите копнеят за свобода и братство, хвърлят се героично в боя и посрещат достойно смъртта.

Малките Гаврошовци са по детски наивни и любопитни, но в същото време умеят да различат доброто от злото, а това вече ги превръща в Човеци с големи сърца и с големи мечти.

„Моите барикади са моите артисти. Този революционен размах, със сцените на барикадите, в един метафоричен план се отнася и за нашето съвремие - че младостта и огънят на революцията трябва да е във всяка една душа“, споделя акад. Карталов.

Освен на епични битки и героични подвизи зрителите стават свидетели и на устрема на младите бунтовници за нов и по-справедлив свят, в който цари политическа и социална справедливост. Олицетворение на този бунтовен порив са Мариус и Анжолрас, в чиито роли влизат Вениамин Димитров и Емил Павлов.

Вокалните изпълнения на Вениамин Димитров също заслужават особен поглед, тъй като широката публика го познава от участието му в популярно музикално шоу, което той спечели тази година. Маестро Карталов обаче открива таланта на Вениамин далеч преди това и му поверява отговорната роля на младия революционер Мариус, който с еднакъв плам в душата се бори и за своята любов, и против тиранията, и за справедливо общество. Ролята на Вениамин Димитров като Мариус е трамплин за обещаваща кариера не само на поп сцената, но и в Операта.

И макар че краят на бунтовниците е трагичен, вярата в доброто, която те излъчват, дава надежда, че веднъж пламнал, огънят на справедливия бунт срещу политическите и социални експлоататори не може лесно да бъде потушен и обществото и политическата система се нуждаят от радикални промени.

Би било несправедливо, ако не отдадем дължимото и на всички други артисти, които създават магията на "Клетниците" с талант, плам и ентусиазъм - Никола Попов, Иван Егоров, Ангел Антонов, Георги Джанов, Иван Кретов, Димитър Куцаров, Любов Методиева, Йорданка Енчева, Юлиана Катинова-Петрова, Александър Георгиев, Айла Добрева, Александрина Димитрова, Анастасия Попова, Гергана Петрова, Йоана Кулева, Йорданка Енчева, Любов Методиева, Петя Петрова, Цветелина Коцева, Юлиана Катинова-Петрова, Георги Арсов, Евгений Димитров, Иван Кретов и Кирил Иванов.

Маестро Тринкс дирижира 50 пъти "Клетниците"

Немският маестро Константин Тринкс издирижира своя 46-и спектакъл на „Клетниците“ и първи в София на премиерата на спектакъла на открито на 24 юли. Той дирижира и всичките девет представления на мюзикъла на площад "Свети Александър Невски". Познат на публиката предимно с Вагнеров репертоар, Константин Тринкс се представи впечатляващо в първия спектакъл на открито в България на един от най-играните мюзикъли в света. Бурните аплодисменти за него и оркестъра на Софийската опера след края на представлението бяха абсолютно заслужени.

Диригент от изключително висока класа, Константин Тринкс има специална връзка със Софийската опера и акад. Пламен Карталов. Маестрото от Германия вече многократно дирижира на сцената на Софийска опера Вагнерови опери под режисурата на акад. Карталов. Под палката на Константин Тринкс тази година бе представена и постановката „Танхойзер“ - операта, с която тържествено беше открит и закрит Вагнеровият фестивал на Софийската опера.

"Аз съм адвокатът на композитора, който иска да представи неговото дело на публиката", казва маестро Тринкс. Едновременно с лекота, с дълбочина и с артистичност Константин Тринкс интерпретира изключителната музика на Клод-Мишел Шьонберг. Музикалната подготовка на солистите и на оркестъра бе ръководена от изявените диригенти Светослав Лазаров и Игор Богданов.

"Опера на площада" - една споделена емоция

Прераждането на човешката душа и раждането на новия свят увенчава финала на “Клетниците”. Героите на Виктор Юго очакват мир и свобода в светлия Божи храм. А в него властват трите главни добродетели Вярата, Надеждата и Любовта.

Всичко това обяснява защо „Клетниците“ е най-играният мюзикъл в света - гледан е от над 150 милиона зрители в над 50 страни и е изпят на 22 езика.

"Клетниците" пред величествения храм в сърцето на София запалиха искрата на вярата, прошката и справедливия бунт. Мисията на "Опера на площада“ - културата да излезе навън, да срещне хората и да се превърне в общо преживяване, заслужава подкрепа и уважение. 

Фестивалът е създаден по инициатива и под артистичното ръководство на акад. Пламен Карталов. Благодарение на неговата страст, дългогодишна отдаденост и визия, операта напуска сцената на елита и слиза при хората – под звездите, пред храма „Св. Александър Невски“. Там, където звучи музика, се събира публиката – млади, възрастни, семейства, туристи. Площадът се превръща в сцена на красотата и споделената емоция.

„Опера на площада“ променя самата представа за операта – от дистанцирано елитарно изкуство към живо и достъпно преживяване. Без бариери. Без дрескод. Само гласове, музика и атмосфера, която прегръща града. И трогва сърцата. 

Видео от финалните аплодисменти след последния спектакъл от поредицата на мюзикъла „Клетниците“ на 2 август 2025 г.: