„Призрачни стъпки“ лъснаха в пустинята в Юта (СНИМКИ)

Археолози наскоро попадат на поредица от мистериозни „призрачни стъпки“ в солените равнини на пустинята в Юта.

Тези необичайни древни следи получават зловещо име - “Призрачни стъпки”, но не защото идват от подземното царство, а поради земния си състав – те стават видими само след като вали дъжд. Тогава отпечатъците се изпълват с влага и придобиват по-тъмен цвят, преди да изчезнат отново, след като изсъхнат под жаркото слънце.

Изследователите откриват случайно следите в началото на юли, на път към друг археологически обект, който се намира във Военновъздушната база “Хил” в Пустинята на Голямо солено езеро в Юта.

Първоначално екипът открива само шепа отпечатъци, но внимателно проучване на района с помощта на проникващ в земята радар (GPR) разкрива най-малко 88 отделни отпечатъка, принадлежащи на група от възрастни и деца, вероятно до 5-годишна възраст. (GPR е геофизичен уред, който работи чрез излъчване на радиовълни в земята, които пък отскачат от обекти, скрити под повърхността.)

Призрачните отпечатъци са оставени от боси човешки крака преди най-малко 10 000 години, когато районът все е огромна влажна зона. Но изследователите допускат, че следите може да са оставени и преди 12 000 години – в края на последната ледникова епоха.

Откриването на толкова много древни отпечатъци е „откритие, което се случва веднъж в живота“, казва в изявление Аня Китърмън, мениджър на културните ресурси във ВВБ “Хил”, която ръководи археологическото проучване. „Намерихме много повече, отколкото очаквахме.“

Пустинята на Голямото солено езеро някога била покрита от голямо солено езеро (наподобяващо съвременното близко Голямо солено езеро – най-голямото соленоводно езеро в Западното полукълбо), на което е кръстена.

Древното езеро постепенно пресъхва поради промени в климата на Земята, предизвикани от края на последния ледников период, като оставя след себе си солите, които някога били разтворени във водите му.

Но по време на прехода от езеро към сухи солени площи, районът за кратко се преобразува в голяма влажна зона, обитавана от хора допреди 10 000 години, казват изследователите.

А по това време “условията са идеални за създаване на призрачни отпечатъци”.

“Изглежда хората, които са ги оставили, са се разхождали в плитка вода, като пясъкът бързо е запълвал отпечатъка им, подобно на това, което се случва, когато ходим на плажа", казва Дарън Дюк, водещ автор на изследването.

„Но под пясъка имало слой кал, който запазвал отпечатъка непокътнат след запълването.“

“Отпечатъците били запълнени със сол, тъй като влажните зони пресъхнали и това ги прави неразличими от околния пейзаж, когато е сухо”, добавя Дюк.

Когато вали обаче, водата бързо се просмуква дълбоко в утайката и земята бързо възвръща обичайния си цвят. Но когато дъждът падне върху скритите кални отпечатъци, водата се улавя в тях, създавайки петна от тъмна и мокра утайка, които се открояват от заобикалящата ги среда, пише Science Alert.

На по-малко от 1,6 км от мястото, където са открити следите, предишна изследователска група открива лагер на ловци и събирачи, датиращ отпреди 12 000 години. В него може да са живели хората, оставили отпечатъците.

Находките на мястото включват древна камина, каменни инструменти, използвани за готвене, купчина от над 2000 животински кости и овъглени тютюневи семена, които са най-ранните доказателства за употребата на тютюн от хората.

Използвайки радиовъглеродно датиране, изследователите се надяват да могат да анализират малки парчета органичен материал, които биха могли да бъдат събрани от утайката под отпечатъците.

Проучване от септември 2021 г. разкрива, че 60 човешки отпечатъка в Национален парк “Бели пясъци” (White Sands) в Ню Мексико датират отпреди между 21 000 и 23 000 години, което ги прави най-старото „недвусмислено доказателство“ за хора в Америка. Тези отпечатъци също са открити с помощта на георадар.

„Отдавна се чудехме дали има други места като White Sands и дали GPR би бил ефективен за изобразяване на отпечатъци на други места“, казва Томас Ърбън, археолог от Университета “Корнел”, който разработва GPR техниката за археологически проучвания в White Sands и във ВВБ “Хил”.

Отговорът и на двата въпроса е “да", казва той.