Без клишета за най-човешкия от Боговете!
"Ако бях в бяла рокля на сватба и кална топка идваше към мен, щях да я спра на гърди без изобщо да се замисля" - Диего Армандо Марадона
Това е от утрините, когато някаква невидима ръка те е хванала за гърлото и не ти дава да дишаш, колкото и да опитваш да поемеш дъх. Това е от утрините, когато влизаш до банята сутринта, а сълзите ти се сливат с капките от душа. Това от утрините, в които си казваш: "Човече, не може да е вярно, та той беше само на 60!" 26 ноември от проклетата 2020-та - само няколко часа, след като вестта за смъртта на Диего Армандо Марадона обиколи света светкавично.
В такива моменти си даваш сметка какво наистина се е случило, след като очакванията са социалните мрежи да се пълнят с клишета. Но, уви, не беше така и всички го знаеха. За него всичко беше написано и казано различно - без клишета.
Да, той изживя живота си по начин, по който искаше. Правеше го до последно, макар и не в цветущо здраве. С кончината на Марадона от всеки един от нас се е откъснала частица от него. Безвъзвратно си отиде едно късче от детството ми, от детството на тези, които израснаха с Марадона и останалите големи във футбола. Тъжно е. Но той, убеден съм, не би искал да тъгуваме за него, би се радвал да види гледката, която късно снощи се случи в Неапол, където той беше поставен на пиедестал, беше със статут на Господ!
Как се става Бог? Няма рецепта за това. Но има много факти, които говорят само по себе си. Едва ли сте виждали и едва ли скоро някой ще види как 70 000 си плащат, за да видят представянето на Марадона в Наполи или пък да гледат тренировка на 165-сантиметровия гигант, който докосваше небето само с леко повдигане на пръсти.
Когато си футболист, но наред с това и наркоман, пияница, соципат, луд за връзване, а на всичкото отгоре има църква на твое име в родната Аржентина, няма какво повече да се добави. Минути след смърт на Дон Диего обявиха официално тридневен траур в Аржентина! Нещо, което едва ли е правено толкова бързо за който и да било лидер по света.
Близо две десетилетия законът в Италия те преследва, за да ти вземе ризата от гърба и чорапите от краката за неплатени данъци, но миг след смъртта ти третият по численост мегаполис на Апенините излиза по улици и площади, за да пее името ти, да ти пали свещи и да рисува и кланя пред лика ти по всевъзможни стени, тогава ти си с извънземен статут.
И когато миг след края ти, решават да кръстят един от най-големите стадиони в Италия "Сан Паоло" - "Диего Марадона", значи си оставил нещо там за тези хора.
Когато 18 големи телевизии предават от Италия и Аржентина - пряко с часове за трагедията, сполетяла футболния свят, значи си нещо. Мнозина биха го сравнили и с атентата на 11 септември 2001 година в САЩ.
На 9 юни 2005 година Марадона се завърна в Италия, в Неапол, където остави сърцето си. Под дъжда феновете го посрещната със скандиранията: "Месията се завърна!", а малчуганите, облечени с фланелки с неговото име, крещяха популярния под Везувий рефрен: "Мамо, мамо, видях аз Марадона!" Дон Диего подлуди тифозите, слезе при тях от стаята си в хотела, а карабинерите и специалните части едва удържаха положението. Мнозина скачаха върху спрените автомобили и скандираха: "Ферлаино е лайно!", визирайки президента на Наполи, който според тях прогони Диего от клуба.
Няма поклоник на футбола, който да не е онемявал, виждайки на живо или на видеокадри играта на Дон Диего. Та той сам направи Аржентина световен шампион през 1986 година, а четири години по-късно изхвърли Италия на първентвото на планетата и то на любимия си "Сан Паоло" в подножието на Везувий. Той има спечелени титла с Бока Хуниорс, с Наполи, Кралска купа на Испания с Барселона, почетна „Златна топка“ на „Франс Футбол“. И още, и още... Не, Диего Марадона не е само колекционер на трофеи. Диего Марадона е институция за вечността!
Преди време уругвайският писател и журналист Едуардо Галеано написа: "Марадона носи много тежък кръст на гърба си: казва се Марадона. Много е трудно да бъдеш Бог на този свят и по-трудно да докажеш, че на боговете не е позволено да се пенсионират, че те трябва да останат богове на всяка цена. И този на Марадона е уникален случай - най-известният спортист в света, въпреки факта, че не играе от години, тази нужда от известност произтича от популярността му в световен мащаб. Искам да кажа, че той е най-човешкият от боговете, защото е като всеки един от нас. Надменен, женкар, слаб, алчен, безотговорен, лъжец, хвалебствен... Всички сме такива!
Ние сме направени от човешка глина, така че хората я разпознават точно по тази причина. Той не е бог, който от върха на небето ни показва своята чистота и ни наказва. Така че най-малкото, което прилича на добродетелен бог, е езическото божество, което е Марадона. Това обяснява неговия престиж. Ние се разпознаваме в него заради неговите добродетели, но също и заради недостатъците му. Той се превърна в някакъв мръсен Бог, най-човешкият от боговете, което обяснява всеобщото почитание, което той завоюва повече от всеки друг играч. Мръсен Бог, който прилича на нас".
Диего Марадона има татуировка на известния аржентински марксист революционер Че Гевара на дясна ръка.
"Нося го на ръка и в сърцето си. Научих историята му, научих се да го обичам. Мисля, че знам истината за него", казваше приживе той.
На неговия ляв крак, с който огорчаваше най-често противниковите вратари, е татуировката на бившия лидер на Куба - Фидел Кастро.
"Срещата с него беше все едно да докосна небето с ръцете си. Това, което той е направил за мен, е неописуемо. Заедно с Бог той е причината да съм жив", споделяше Марадона.
В Аржентина има църква и духовно движение в чест на Диего Марадона. Вярващите от "Църквата на Марадона" се събират всяка година на 30 октомври, за да честват рождения ден на Диего Марадона. Според летоброенето на "Църквата на Марадона" сега сме 60-та година след раждането на Бог Диего.
Е, от 25 ноември 2020 година ще имат още един повод да се събират в църквата. Макар и не хубав, но там те ще се кланят на своя Господ.
А най-тъжното е, че сега този уикенд ще го изпратят празни трибуни и пусти стадиони. Убеден съм, че Дон Диего не иска да види това!