Бившият координатор на младежите от ГЕРБ в Русе Павел Цветков пред Lupa.bg: Провокатори компрометираха протеста, хората на площада не са гамени

Павел Цветков е един от мирно протестиращите младежи в центъра на София, който по време на драматичния протест на 2 септември, минал под надслов Велико народно въстание, пострада от полицейско насилие. Павел Цветков е някогашен областен координатор на младежката организация на ГЕРБ в Русенска област, но се раздели с парията поради несъгласие с водената от нея политика. Роден е през 1987 г. в Русе. Възпитаник е на Икономическия университет във Варна, изучавал е и Международно сътрудничество и европейски проекти във Русенския университет "Ангел Кънчев", както и Туризъм в Международното висше бизнес училище в Ботевград. Lupa.bg потърси Павел Цветков, за да коментира актуалните политически събития в държавата.

- Г-н Цветков, пострадахте от полицейско насилие в драматичната нощ на 2 септември по време на т.нар. Първо Велико народно въстание. Разказахте за случилото се с вас в пост във фейсбук и дори показахте видео, от което става ясно, че с нищо не сте провокирали органите на реда. Бихте ли споделили как се почувствахте в момента, в който бяхте задържан и над вас надвисна обвинение заради „дръзки действия спрямо полицията“, като ви заплашват 5 години затвор?

Почувствах се разочарован и крайно изненадан. Досега не се бях сблъсквал с тези методи на работа на полиция и разследващи. Разбрах какво хората наричат „полицейщина“. Както всеки, и аз имам близки хора там. Винаги съм се стараел да говоря уважително за полицията и съм се противопоставял на всякакви обобщения и обидни думи. На самия протест, 10 минути преди да бъда задържан, спорих с едно момче, което обиждаше полицаите на „еничари“. Огорчен съм от действията им и това, че в обвинението ми е вписано, че аз съм ги наричал така.

По време на ареста ни бяхме подведени да подписваме куп неща, да даваме показания, без да имаме достъп до адвокатите си, с думите, че такива не са ни нужни и така ще излезем по-бързо. Някои от арестуваните са подведени да дават отпечатъци, което според адвоката ни е грубо нарушение и няма нищо общо с повдигнатите ни обвинения. Впоследствие се оказа, че част от нещата, които сме подписали, са използвани в обвиненията срещу нас. На четири от момчетата от Трето районно ни е повдигнато обвинение според свидетелските показания на едни и същи четирима служители на МВР. Те са се подписали под това, че са ни видели „с изключителна дързост и съпроводено със съпротива срещу орган на властта, да дърпаме и бутаме полицейски служители при опита им да ни задържат“.

Парадоксалното е, че и четиримата сме задържани на различни места, някои от които на стотици метри разстояние, но едни и същи четирима полицаи са се подписали, че са видели да извършваме горепосочените действия, в една и съща минута, на мястото на задържане. Общо взето скалъпените обвинения, които Прокуратурата ни повдигна, са написани изцяло ползвайки „Copy-Paste“ функцията, като само са сменили имената на обвиняемите. И най-вероятно няма да бъдат уважени от Съда и ще отпаднат, но от първо лице се убедих, че до голяма степен от полицията сами си създават лошия имидж сред хората. Но все още съм на мнение, че не бива да се обобщава.

- 20 дни по-късно каква е вашата равносметка – съжалявате ли, че отидохте тогава на протеста или напротив?

Няма как да съжалявам, че съм бил на протеста. Ако това се случи, значи те са победили. Радвам се, че бях на площада на 2 септември и с очите си видях как се случиха нещата. Иначе вероятно и аз щях да съм подвластен на пропагандата, че „всички“ протестиращи са хулигани и лумпени.

Във всяко нещо, което ни се случва, трябва да намираме и позитивните неща. Запознах се с много свестни момчета, докато бяхме в ареста. Имаше журналисти, лекари – попаднали по същия начин като мен – просто са се оказали на пътя на полицаите в момента, когато тръгнаха да преследват хората по улиците. Престоят в ареста и това, че преживяваме едно и също и имаме обща борба, ни сближи и бих казал сприятели. Дори и само заради тези приятелства, няма как да съжалявам.

- Как се развива за момента разследването срещу вас и изпитахте ли гняв или пък разочарование към държавните институции и полицията, допуснали това да се случи?

Все още очакваме Съдът да се произнесе ще ни бъдат ли образувани дела или не. Трябваше това да се е случило вече, но по думите на адвоката, Съдът е много зает и все още не е стигнал до нашите обвинения. От новините разбираме, че на хората от другите районни, задържани същата вечер, обвиненията им отпадат. Въпреки това не можем все още да се успокоим, докато не видим окончателно решение на Съда.

- Смятате ли, че в нощта на 2 септември основната вина за сблъсъците между протестиращи и полицаи и последвалото полицейско насилие е на внедрени провокатори, които мятаха бомбички?

- Не искам да спекулирам. Би трябвало самите разследващи органи да се произнесат имало ли е такива внедрени провокатори или не. За съжаление като че ли никой не вярва, че ще има каквото и да е разследване по тази линия.

Някои експерти по сигурност коментираха ситуацията и са на мнение, че бездействието на полицията в един определен период около 22 ч. поражда съмнения. За пръв път присъствам на толкова масов протест, но дори за мен беше очевидно как едни пълни раници се носеха от съмнителни момчета в продължение на половин час от Фонтана пред Президентството към първата линия на протеста.

Едно от момчетата в Трето районно, нямащо нищо общо с тези групи от ултраси, е бил задържан от цивилни полицаи, които на място са следели какво се случва. Няма как след като аз и много други хора забелязахме организирани действия от определени групички, това да е убегнало от очите на цивилните полицаи.

- Кои са причините, които накараха бивш областен координатор на младежката структура на ГЕРБ в Русенска област да отиде на протест срещу правителството на ГЕРБ? Какво ви разочарова най-много в политиката на ГЕРБ, кое ви провокира да прекратите членството си в партията и да напуснете поста си на младежки координатор?

- За мен идването на ГЕРБ на власт и дългогодишната им подкрепа от мнозинството българи се дължи на една основна цел – недопускането на БСП във властта. Това противопоставяне със Столетницата е главната причина по-голямата част от симпатизантите да продължават да ги подкрепят толкова години. В общи линии тази цел беше постигната. С времето обаче за мен тази алтернатива на управлението започна да се изражда и да води до твърде вредни резултати.

През юни 2013-та, тогава като част от ГЕРБ, протестирахме с питане КОЙ назначи Пеевски. Тогава много хора смятаха, че това задкулисие съществува, благодарение на симбиозата между БСП и ДПС. Впоследствие обаче стана очевидно, че същото задкулисие, срещу което тогава протестирахме, обобщено с нарицателното „КОЙ“, е превзело и сегашното управление. Това е основната причина, поради която в последните години започнах да се разграничавам от ГЕРБ.

Недемократичният начин на избор на хора за ръководни позиции в партията е друга причина. Не са един и два случаите, в които хора с много по-ниска подкрепа от техни конкуренти, заемат ръководни позиции или биват издигани за изборни длъжности. Пример са последните кметски избори в Русе. Ако кандидатът на ГЕРБ беше този, който структурата подкрепяше, той щеше да спечели изборите. Не се случи така и съответно имаше огромен отлив от подкрепа и тежка загуба от кандидата на БСП. Впоследствие много хора напуснаха партията.

И в крайна сметка всичко опира до алтернативи в управлението. Затова всъщност още една важна причина да се отдръпна, е че от няколко години виждам друга политическа формация, която според мен би предложила по-добри решения за управлението на страната.

- Смятате ли да се присъедините към партията, която основава Цветан Цветанов „Републиканци за България“ или към друг политически проект?

Не бих се включил в проекта на Цветанов, макар че вече получих покана за това. За съжаление за мен има твърде много въпроси в обществото, на които лидерът там не е дал задоволителен отговор. Въпреки това се надявам наистина заявката за изграждане на една нова демократична, а не лидерска партия, да се окаже реалност.

- Лично вие виждате ли политическа алтернатива на сегашното управление и ако да, бихте ли я назовали?

- Смятам, че най-важното нещо, което следващото управление трябва да свърши, е реформа в правосъдието. Това е основата, върху която може да се гради една силна държава. Проблемите в съдебната система са на дневен ред от много години. За съжаление управлението на ГЕРБ не направи почти нищо в тази сфера, като постоянно отклоняваше вниманието от темата или внасяше само фасадни промени.

В тази връзка преди няколко години един правосъден министър подаде оставка. Това стана след като собствените му коалиционни партньори бламираха реформата, която той предлагаше. Направи го много достойно, с думите, че е станал министър с цел да проведе тази реформа и след като не му позволяват, няма смисъл да остава във властта. Такъв акт, на фона на поведението, с което сме свикнали у нашите политици, трудно може да остане незабелязан. Оттогава следя участията на този лидер и позициите на политическата му формация и от известно време ги подкрепям на избори. Те отдавна оказват натиск за смислена реформа именно в правосъдието.

След последните събития от това лято, свързани с разкритията в Росенец и в ТЕЦ Варна, „Да, България“ набира все повече симпатизанти и според социологическите проучвания ще бъде сигурен участник в следващия парламент. Към момента изглежда, че тази формация наистина се противопоставя и предприема реални действия в борба със статуквото и се надявам да събере сериозна подкрепа на предстоящите избори. За мен в момента това е алтернативата, която бих подкрепил.

- Визирате Христо Иванов.

- Да.

- Какви са вашите наблюдения като човек, който има близък досег с политиката – смятате ли, че след кървавия 2 септември протестът започна да оредява?

Провокацията от агитката хулигани определено свърши работа в компрометирането на протеста. Голяма част от обществото вече наистина вярва, че протестиращите са предимно гамени и хулигани, отишли да рушат и да се бият с полицията. Това не е вярно и тези, които безчинстват, са твърде малък процент, но който и да е бил сценаристът на случилото се на 2-ри, определено успя да компрометира протестите и да раздели и без това вече поразделеното обществено мнение „За“ или „Против“ хората на площада.

Дори и тези, които все още подкрепят, предполагам вече се притесняват да бъдат в центъра на протеста, от страх да не пострадат от хвърлен предмет или пък да не станат жертва на полицейски произвол, както беше на 2-ри. Пример за това сме самите задържани. На втория национален протест на 10-ти, с момчетата от Трето районно си направихме организация да се съберем заедно на площада. Повечето от нас обаче се притесняваха да бъдат в центъра и затова бяхме встрани, далеч от Народното събрание и тълпата. В този смисъл – да, събитията от 2-ри определено въздействаха за оредяването на протеста.

- Бяхте ли на протеста на 22 септември, който мина под надслов „Трето Велико народно въстание“?

- Бях на площада на първия и втория национален протест. На 22-ри не присъствах, не защото съм се отказал, а поради лични ангажименти. Надявам се да няма четвърти, но ако има такъв, ще направя всичко възможно да се включа.