Бившият окръжен прокурор Иво Радев спечели делото за натиск и осъди колегите си за 200 хил. лв.
Магистратът бе обвинен за престъпления срещу правосъдието
Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен осъди Прокуратурата да му плати 200 хил. лв. обезщетение за незаконно повдигнато обвинение, по което е бил оправдан. Решението е на Софийския градски съд и може да бъде обжалвано.
През април 2015 г. тогавашният административен ръководител на ОП-Плевен Иво Радев е бил обвинен в престъпления срещу правосъдието. Тогава прокуратурата твърдеше, че през юни 2014 г. Радев е склонявал колежката си Снежана Георгиева-Блажева да не поддържа искане за увеличаване на наказанието на осъдения Ивайло Ячков. Радев е бил наблюдаващ прокурор по дело срещу Ячков за пране на пари, по което той се признал за виновен и било сключено споразумение за ефективна присъда. Според прокуратурата, Радев поискал при групирането на наказанията на Ячков да не бъде увеличавано общото наказание. След това поискал и от окръжния съдия от Плевен Калоян Гергов да не увеличава наказанието на Ячков.
С решение от 30 април 2015 г. на ВСС бил временно отстранен от длъжност и възстановен година и половина по-късно.
Наказателното производство е продължило 5 г. На две инстанции прокурорът е бил оправдаван, после ВКС е върнал делото за ново разглеждане, при което отново не са намерени никакви доказателства, които да уличават прокурора в извършване на престъплението. Така, през август 2019 г. ВКС потвърждава окончателно оправдателната присъда.
След това прокурорът е подал искова молба до СГС с искане за обезщетение от 200 хил. лв. за причинени неимуществени вреди. Твърди, че воденото наказателно производство го е натоварило психически. Притеснени били съпругата му, родителите му, както и голямата му дъщеря. Разпространеното съобщение от пресслужбата на Прокуратурата за привличането му като обвиняем за извършено престъпление против правосъдието го злепоставило в обществото и опозорило доброто му име на гражданин и професионалист. Чувал неприятни подмятания за себе си. За да избегне допълнително психическо натоварване, ограничил контактите си с колеги и приятели. Въпреки убеждението си, че е налице нелепа грешка и се провежда преднамерена атака срещу него, той се ужасявал при мисълта, че може да бъде осъден несправедливо, с назидателна цел и да стане изкупителна жертва.
Научил за използваните спрямо него специални разузнавателни средства и това го направило мнителен, затворен и подозрителен към помещенията, в които се намирал. Живеел в непрестанни и ежедневни притеснения, бил потиснат и стресиран. Сериозно се влошило и здравословното му състояние. Изпитал финансови затруднения, не можел да започне друга работа, нямал право на обезщетение за безработица, налагало се да търси парични заеми от колеги и приятели.
Делото намерило широк отзвук сред съдии, прокурори и следователи в Плевен и в цялата страна, защото Радев бил първият административен ръководител, привлечен към наказателна отговорност. "Естествени са чувствата на тревога и шок у магистрат, който е призван да повдига и поддържа обвинение срещу лица, извършили престъпления, когато бъде подложен на несправедлива наказателна репресия. Претендираното обезщетение от 200 000 лева е справедливо, защото обвинението е било за тежко умишлено престъпление в област на професионалната реализация на ищеца и, независимо от оправдателната присъда, то е преградило възможността му за професионална изява и развитие", мотивира се съдът. Обвинението е повдигнато по време на първия мандат на Радев като административен ръководител на ОП - Плевен, който е останал недовършен.
"Негативен отпечатък е поставен върху авторитета на ищеца и името му на професионалист. Магистратската професия, очакванията и изискванията на обществото към него за почтеност и спазване на законите са изключително завишени. Затова и незаконното обвинение за извършване на престъпление е получило така силно негативно отражение. Пострадал е личният му живот, в който е допуснато неоснователно вмешателство чрез използване на СРС. Търпял е потискащата атмосфера в отношенията с близките си и безсилието да обясни на достатъчно зрялото си дете причината да се стигне до атаката срещу личността му", са другите съображения, с които съдебният състав уважи изцяло исковата претенция за обезщетяване на неимуществените вреди.
