Благодарим ви, че избрахте БДЖ... за 360 лева до София

Бургазлийка, на която предстоял полет от Терминал 2 в София, се качила на влака за столицата с надеждата, че ще успее да стигне навреме. Държавните железници обаче - уви - не се славят като особено надежден превозвач. Това е неизвестно само са хората, които никога не са имали допир с български влак. Или поне през последните 30-ина години.

Предаваме живописния ѝ разказ за силните емоции, осигурени от БДЖ, без редакция:

„Ежедневно ставаме свидетели на подобни закъснения, но дали от управата си дават сметка какво означава това за пътниците!?!??

Едно бързо обобщение на случилото се днес:

1. Ставам в 4:15, за да успея като никога да стигна навреме за заминаващия от Бургас влак в 5:30, да си купя вода и нещо за хапване, че ме чакат 6 часа, пардон – 5:57, за колосалните няма и 400 км.

2. Отивам на гарата – нищо не работи. Вода и закуска – няма… Викам си - няма страшно, Караджов каза, че ще има вагон ресторанти.

3. Качвам се – вагон А (първа класа) липсва. Нещо си „стабилно“, сменили вагона, ама мястото ми било същото – ала, бала…

Барабар с вагон А липсваше и вагон-ресторанта.

4. Тръгваме навреме – УРА! Спокойна, задрямвам.

5. В 7:30–7:40 се събуждам в Твърдица. Кондукторът любезно обяснява: 5 минути престой за цигара! Аз, нали ги спрях, не се вълнувам и пак задрямвам.

6. След 10–15 минути пак се будя. Някой се провиква с пълно гърло: Влакът няма да мръдне оттук поне час!!!! И да звъните на 112 – файда никаква.

Има проблем по трасето, трябва да се премести товарен влак.

7. Започва се суетене из влака. Хора слизат, нагоре-надолу. Слизам и аз, търся някоя будка за вода на гарата – уви, няма… Та те и билети не продават, се оказа…

8. Забелязвам двама души да въртят телефоните нервно. Викам си – тези бързат, бързам и аз, работа ме чака в София. Наблюдавам развръзката… Е, оказах се права. Бързат за полет и търсят превоз от Твърдица до София. Такси! Най-близкото – в Казанлък. От дума на дума – намерихме се 4-ма бързащи за една кола и още поне 3-ма за друга.

В нашата – едното момиче лети за Вашингтон – билет €800+, другите двама за Германия, аз – спешна работа в София.

От нямане накъде приемаме оферта от 360 лв. за такси, идващо от Казанлък.

Дойде човекът, взе ни и в 13:00 паркирахме на Терминал 2.

Чудя се: може би ако милиардите, преведени към НКЖИ и БДЖ, бяха използвани по предназначение, нямаше да се наложи, освен билета, да вадим по стотина лева, за да се придвижим… Чисто хипотетично. Не знам какво се случи с останалите пътници, но сега гледам, че закъснението е било 3 часа… Ужас. 

9. Аз, нали гледам на всяко препятствие като приключение, та цялото нещо беше страхотно приключение. Толкова се смяхме със спътниците, докато стигнем до София, че забравихме тревогите. 

И все пак – така ли трябва да е?!“

Иначе на всички табла на Централна гара-София любезно ни пожелават: Приятно пътуване. Благодарим ви, че избрахте БДЖ...